Решение № 4393 от 23.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4393 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330121750 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 203, във вр. с чл. 108о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от Ю. Р.

К. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Х. К. Х. и Г. С.

Н., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът М. К.

А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „********“ № **, ет. **, ап. **, процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. А. Г. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – *****, с адрес на практиката: гр. *****, ул. „*********“ № **, му дължи сумата от 864, 71 лева (442, 12 евро), представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за имот на адрес: гр. *****, ул. „*********“ № **, ап. **, за периода от 21.11.2019 г. до 14.06.2024 г., и сумата от 115, 89 лева (59, 25 евро) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.01.2020 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 10.07.2024 г., до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 6029/17.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12093/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с.

1

Твърди се, че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и за периода 21.11.2019 г. – 14.06.2024 г. в това си качеството за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. *****, ул. „*********“ № **, ап. **, генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 856, 38 лева. Изтъква се, че е ползвател на услугите, доколкото е собственик на имота в процесния период. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

Навежда се, че абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 115, 89 лева за периода от 31.01.2020 г. до 31.05.2024 г. Същият фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че за процесния имот не е налице поставено годно измервателно средство, поради което са начислявани суми служебно за периода 11.10.2019 г. – 10.07.2023 г. за един обитател, а за периода 10.07.2023 г. – 13.06.2024 г. за двама обитатели – по 5 куб. м. за всеки (общо 10 куб. м. на месечна база за втория период).

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените суми, ведно с разноски. Същата била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК. Изложеното пораждало за ищеца правен интерес да предяви настоящите искови претенции.

Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът чрез назначения си особен представител оспорва изцяло исковете по основание и размер и моли за отхвърлянето им. Възразява, че няма качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги, тъй като не е собственик или ползвател на имота, а в случай че се приеме противното, счита, че неговата отговорност следва да се ограничи до ½ част от претендираните суми, доколкото от представената към исковата молба декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е видно, че е декларирал собственост на ½ идеална част от имота. Оспорва автентичността на подписите си в карнетите и в известието за нередовен водомер. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа предявените искове, а ответникът чрез назначения му особен представител моли за тяхното отхвърляне. Подробни съображения по съществото на спора ищцовата страна излага и в Писмени бележки вх. № 55505/02.06.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

2

От приобщените писмени доказателствени източници се изяснява, че през процесния период в качеството на експлоатационно предприятие, реализиращо дейност по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, ищцовото дружество оперирало в договорните си отношения с потребителите чрез публично известни Общи условия (л. 6 – л. 10 от ч. гр. д. № 12093/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив), одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им на 21.08.2024 г. в един централен и един местен ежедневник – съответно в бр. 196 вестник „Новинар“ и бр.

197 на вестник „Марица“, извадки от които са приложени по делото (л. 61 – л. 62).

Уеднаквеният с тях режим предвижда следното:

Съобразно чл. 7, т. 1, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 11 ВиК операторът е задължен да доставя на потребителите, в които чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 припознава юридическите или физическите лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на водоснабдени имоти, включително на такива в етажна собственост, вода с питейна годност по изискванията на действащото законодателство чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или до вътрешната водоснабдителна мрежа на обособен обект и да отвежда отпадъчните води посредством канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии и отвеждащи колектори.

Количеството потребена питейна и отведена отпадъчна вода се измерва чрез средства за измерване (водомери), одобрени по реда на Закона за измерванията (ЗИ) и подзаконовата нормативна уредба по приложението му или с оценено съответствие по Закона за техническите изисквания към продуктите, и монтирани на водопроводните отклонения. Чрез последните водопроводните инсталации и вътрешните водопроводни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи. Представляват участъци от водоснабдителната система, състоящи се от водовземна част, водопроводни тръби, тротоарен спирателен кран и водомерен възел. Водомерът на водопроводното отклонение е общ, когато след него има повече от един потребител. При сгради етажна собственост и обекти с повече от един потребител всеки от тях поставя индивидуален водомер, който е елемент от сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа.

По предписанията на чл. 17, ал. 4 и чл. 16, ал. 4 доставката, монтажът, поддръжката, ремонтът и периодичната проверка, на която водомерите подлежат през 10 години, считано от последната метрологична такава, се извършват от и за сметка на потребителя.

В съответствие с чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 2 и ал. 4 показанията на водомерите на водопроводни отклонения за потребители, ползващи ВиК услугите за питейно-битови нужди, се отчитат с точност до 1 куб. м. за период не по-дълъг от три месеца, на общите водомери на сгради етажна собственост – не по-дълъг от един месец, а на индивидуалните водомери – най-малко веднъж на три месеца до 24 часа след отчитането на общия, в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си верифицира съответствието на измерените с отразените в отчета данни. При неосигуряване на 3 представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В междинните периоди между два отчета същият ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.

Чл. 24, ал. 1 изисква от клиентите да осигуряват свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора до измервателните уреди в предизвестеното по реда на чл. 23, ал. 5 време – с писмено съобщение, поставено на подходящо място, или по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Съгласно чл. 24, ал. 3 при невъзможност за отчитане поради отсъствие на потребителя и на негов представител той е длъжен да съгласува с доставчика удобно за двете страни време за провеждане на замерването в срок до една година от последния отчет.

Според чл. 24, ал. 4 отказът на потребителя да осигури достъп до водомера и/или неосигуряването на такъв по реда на чл. 23, ал. 6 и чл. 24, ал. 3 повече от една година се удостоверява от длъжностно лице от експлоатационното предприятие чрез съставяне на протокол, подписан от него и от поне един свидетел (който може да бъде длъжностно лице на ВиК оператора), след изготвяне на който водоразходът се остойностява по чл. 49 (по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца), като за потребители в сгради в режим на етажна собственост и/или повече от един потребител, присъединен към едно водопроводно отклонението, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление), съгласно чл. 25, ал. 2 – формирана между количеството, отчетено по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребители, чиито индивидуални водомери не са отчетени.

Според чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, изр. 2, чл. 26, ал. 2 и чл. 21 при установяване на повреден или на непроверен в нарушение на чл. 16, ал. 4 индивидуален водомер ВиК операторът отправя до потребителя предписание за отстраняване на неизправността в определен срок или съответно за предприемане на проверка до три месеца. След ремонтирането потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендера. Ако не изпълни предписанието в срок, след неговото изтичане таксуването, с изключение на случаите, в които е поставен оборотен водомер, се реализира по порядъка на чл. 25, ал. 8 и ал. 10, допускащ месечното количество изразходвана питейна вода да се определя чрез начисляване по 6 куб. м. или по 5 куб. м. съответно при топлофицирано или нетоплофицирано жилище за всеки обитател. При сгради етажна собственост до въвеждане в експлоатация на индивидуален измервателен прибор изчислената по начина, предписан в ал. 8 на чл. 25, консумация се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м. за всеки обитател, като сборът на водните количества от показанията на индивидуалните водомери и тези, изчислени по реда 4 на ал. 8, не може да надвишава отчетеното от общия водомер.

В чл. 25, ал. 13 е предвидено, че в случаите на ал. 8 данните за броя на обитателите се предоставят от потребителя, заверени от управителя на етажната собственост или друго упълномощено от нея лице, а може и от последните двама или да се събере служебно от ВиК оператора. Последващи промени в информацията за броя на обитателите имат сила от датата на изричното писмено уведомяване на ВиК оператора, освен когато датата на промяната е установена с официален удостоверителен документ.