Решение № 80 от 28.02.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Плевен, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500925 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 1565 от 25.10.2022г по гр. дело № 185/22 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр.чл.124 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, по отношение на Про транс 2008 ООД, ЕИК204933629 , със седалище и адрес на управление: гр.******** и К. С. П., ЕГН********** , гр.********, че дължат солидарно на О.Л.

ЕООД/предишно наименование С.Б. ЕООД/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.*************, сумата от 8564,64 евро по Запис на заповед, издадена на 12.09.2019г., в едно със законната лихва върху сумата от 11.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №3762/14.10.2032 г. по ч.гр.дело №2021443010 6478/2021 г. на РС-Плевен. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Про транс 2008 1

ООД – Плевен и К. П. ,в която се възразява, че фактическите обстоятелства по делото относно съществуването на облигационни отношения между страните не са спорни, а е спорен само въпросът дали въззивниците имат вина за неизпълнение на задълженията си в срок и дали дължат неустойка в този смисъл. Възразява се, че от началото на 2020г по обективни причини обявена пандемия и липса на шофьори, първият въззивник не е могъл да осъществява международни превози, което е негов предмет на дейност, поради което не е и могъл да изпълнява задълженията си по лизинговия договор. Възразява се, че тези обстоятелства са били известни на лизингодателя, подписванеи са допълнителни споразумения между страните, уговаряни са мерки за преодоляване на кризата, извършена е продажба на един камион за покриване на задълженията, както е било уговорено между страните. Подобна уговорка е имало между страните и по отношение на процесните задължения. Възразява се, че за периода от 14.02.2021 до 19.03.2021 г вторият въззивник е бил първоначално поставен под карантина поради ковид-инфекция, а после е постъпил и в болница поради тежко протичане на заболяването. След възстановяването си П. е намерил купувач за друг свой камион на цена, посочена именно от лизингодателя, през м. април е пътувал до Англия и след завръщането си през м. май е подал заявление за предсрочно погасяване на задълженията по договора за лизинг, но вече е било изпратено съобщение за предсрочно прекратяване на лизинговите отношения. Възразява се, че неизпълнение на задълженията безспорно е налице, но лизингодателят е бил в течение на проблемите, били са постигани взаимни уговорки, у въззивника П. е затвърдявано убеждението, че договорът за лизинг няма да бъде прекратен.възразява се, че за периода на обявеното извънредно положение и два месеца след него негативните последици от забавени плащания не се прилагат. Това касае периода от 13.03.2020г до 13.07.2020г, както и 14.02.2021 г до 19.03.2021г като, според въззивната жалба, и за последният период не следва да се начислява лихва. За периода на извънредното положение и два месеца след неговото прекратяване не се дължат неустойки. Спорез въззивната жалба неправилно са погасени с насрещно прихващане лихви за забава за посочените периоди. Възразява се, че РС – Плевен не се е произнесъл и по възражението за прекомерност на неустойката , несъответстващ на вредите, които е претърпял лизингодателя.

Според въззивната жалба такива вреди няма, тъй като стойността на камиона 2 е изплатена изцяло.Възразява се, че липсва виновно поведение за забавени плащане като се сочи, че 90 дни забавено плащане е имало още през април 2020г, но договорът не е бил прекратен и камионът не е бил върнат.

Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че възражение за прекомерност на неустойката се прави едва с въззивната жалба и е преклудирано.възразява се, че е налице смесване на възражения за прекомерност и нищожност, но същите са преклудирани. Алтернативно се твърди, че дори и да се приеме за допустимо възражение за нещожност на неустойката поради прекомерност, то същото е неоснователно. Възразява се че, твърденията на въззивниците за пълно заплащане на задълженията не отговарят на действителността. Възразява се също така, че по договор са уговорени два вида неустойки, които са различни по своята същност – едната по чл. 8 ал.1 се дължи при забаване изпълнение по време на действие на договора и е определена като наказателна лихва за забава, а другата по чл. 8 ал. 3 се начислява и претендира с оглед прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Навеждат се доводи за обезпечитлената, обезщетителна и санкционна функция на неустойката. В случая договорът е прекратен по вина на длъжника, което не е спорно, а предвидената неустойка се дължи като компенсаторна такава. Твърди се, че независимо от това, че при прекратяване на договора лизингодателят остава собственик на вещта и задържа внесените вноски към онзи момент, неустойка се дължи и същата клауза не е нищожна. Тя има за цел да репарира вредите, които лизингодателят търпи в резултат на неизпълнение на договора и които представляват разликата между лазходите, които е направил за закупуване на автомобила и полученото по лизинговия договор.Цената на бъдещата продажба на автомобила ще бъде съобразена с амортизацията на същия и ще бъде по – ниска от тази по договора. Възразява се, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 309 от ТЗ. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид 3 направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази законовите изисквания, намира за установено следното: със

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия , които изключват заплащането на неустойка по процесния договор за лизинг ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

ПлРС е приел, че е било видно от представения по делото запис на заповед с дата на издаване 12.09.2019г., че Про транс 2008 ООД неотменяемо се е задължил да плати на ищеца по делото сумата от 123227,20 евро на предявяване. Записа на заповед е авалиран от К. С. П.. Не е било спорно между страните и се установява от представените нотариални покани и разписки /л.7-л.21 от делото/, че Записът на заповед е предявен за плащане на издателя Про транс 2008 ООД и авалиста К. П. на 27.08.2021г. Не е било спорно между страните, че Запис на заповед от 12.09.2019г обезпечава изпълнението на поети от "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК: 204933629 и К. С.

П., ЕГН **********, задължения по каузално правоотношение. Съгласно Част II, т. 21.1 от Договора за лизинг, като обезпечение за вземанията на лизингодателя по договора за лизинг, лизингополучателят издава в полза на лизингодателя запис на заповед. В съответствие с тази клауза лизингополучателят е издал процесния Запис на заповед от 12.09.2019г.

Видно от Договор за финансов лизинг №193209541601/12.09.2019г., същия е сключен между „О.Л.“ ЕООД, в качеството му на лизингодател, "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК: 204933629, в качеството му на лизингополучател и К. С. П., ЕГН: **********, в качеството му на съдлъжник. Към договора е изготвен Погасителен план - Приложение А неразделна част към договора. По силата на този договор лизингодателят е поел задължението да придобие и да предостави за временно и възмездно ползване на лизингополучателя следните лизингови вещи: - влекач DAF XF 480, Шаси № XLRTEH4300G282082 и полуремарке KAESSBOHRER,

Шаси

№

WKVDAF30300103690.

Лизингополучателят "ПРО ТРАНС 2008" ООД е получил за временно ползване лизинговите вещи срещу задължението да заплати лизинговата цена на 60 месечни вноски съгласно погасителен план - Приложение А към 4 договора за лизинг и всички други задължения, произтичащи от или свързани с Договора за лизинг. Съгласно Договора за лизинг лицата, подписали го като съдлъжници, са се задължили солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всяко едно от задълженията на последния по договора.

Според РС съгласно чл. 8, ал. 3 от договора за лизинг, във всички случаи на неизпълнение на парични и/или непарични задължения от страна на лизингополучателя, както и при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на 10 % от цената на придобиване на лизинговата вещ. Видно от т. 5 на Част II на договора за лизинг, озаглавена „Параметри на лизинга“, цената на придобиване на лизинговата вещ е 108 250,00 евро (без ДДС). Съгласно чл. 2, ал. 5 от Договора за финансов лизинг. и т. 26 от Тарифа за таксите и комисионните събирани от „О.Л.“ ЕООД лизингополучателя дължи заплащане и на всички останали суми, възникнали като допълнителен разход във връзка с договора за лизинг, неизвестни към датата на сключването му, заплатени от лизингодателя. Видно е било от Допълнително споразумение № 1 към Договор за финансов 6 лизинг № 193209541601/ 12.09.2019г. от 24.07.2020г., че е удължен с 3 месеца срока за изплащане на задълженията на лизингополучателя, който се е задължил в рамките на този гратисен срок да плаща само възнаградителна лихва. Съгласно т. Б на споразумението страните са констатирали общият размер на дължимите към момента на сключването му вноски, възнаградителна лихва и данък е в размер на 24 621,72 лв. Дължимите към онзи момент лихви за забава са били в размер на 1 503,50 лв. Така общият размер на дълга е възлизал на 26 125,22 лв. Съгласно § 1 от Допълнително споразумение № 1 уговореният в Договора за финансов лизинг срок на лизинга е удължен от 60 на 63 месеца. Промененият Погасителен план към Договора за финансов лизинг е приложен към Допълнително споразумение № 1. Видно е било от него и в съответствие с § 2 от Споразумението е предвидено за месеците от август до октомври 2020г. лизингополучателят да плаща само възнаградителната лихва върху вноски 11, 12 и 13. Съгласно Споразумение № 2 към Договор за финансов лизинг № 193209541601/ 12.09.2019г., страните са договорили, че лизингополучателят и съдлъжникът са се задължили да заплатят горепосочената сума от 26 125,22 лв., равняваща се на 13 413,54 евро, на три месечни вноски, ведно с лихва за периода, съгласно погасителен план, представляващ приложение към 5 споразумението. Установява се, според РС, от Договор за доставка № 41601 от 16.09.2019 г.,че „О.Л.“ ЕООД е осигурило на лизингополучателя уговорените лизингови активи (влекач DAF XF 480, Шаси № XLRTEH4300G282082 и полуремарке

KASSBOHRER,

Шаси

№

WKVDAF30300103690) посредством изплащане на необходимите парични средства за закупуването от самия лизингополучател на лизинговите активи от трето лице (продавач) - НОЕТ TRUCKING RENTING N.V., дружество, регистрирано в Белгия, с регистрация по ДДС № ВЕ***., с което лизингополучателят е бил в договорни отношения към момента на сключването на договора за доставка. По силата на посочения договор „О.Л.“ ЕООД е закупило от "ПРО ТРАНС 2008" ООД лизинговите активи срещу покупно¬продажна цена в размер на 129 900 евро, с цел да я предостави за ползване по силата на договор за обратен финансов лизинг на "ПРО ТРАНС 2008" ООД. Не е било спорно между страните и се установява от Приемопредавателен протокол от 30.09.2019г. че активите, предмет на горепосочения договор за лизинг са предадени на лизингополучателя и същите са приети без възражения от страна на последния. С Уведомление с изх. № 1494 от 20.04.2021г. за прекратяване на Договор за финансов лизинг № 193209541601/ 12.09.2019г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договора за финансов лизинг, на 20.04.2021г. „О.Л.“ ЕООД е уведомило лизингополучателя, че договорът се счита за прекратен в деня, следващ деня, в който изтича 10-дневения срок за доброволно изпълнение, започващ от датата на получаването на уведомлението (22.04.2021г.). С Изявление за прихващане от 12.05.2021г. „О.Л.“ ЕООД е извършило прихващане на горепосоченото вземане на лизингополучателя с посочените свои вземания по процесния Договор за финансов лизинг № 193209541601/ 12.09.2019г. общият размер на прихванатите задължения е 28 405,34 лв., в която сума се включват: