Решение № 3571 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3571 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100513874 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10858/23.06.2023г., постановено по гр. д. № 15014/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Л. Д., като е признато за установено, че дължи сумата от 2167.03лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., сумата от 274.12лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 24.11.2021г., както и законна лихва върху главницата, считано от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени за сумата от 30,04 лв. /тридесет лева и четири стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 6,38 лв. /шест лева и тридесет и осем стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г., претенцията за главница за сумата над 2 612,25 лв. /две хиляди шестстотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки/ до първоначално претендирания размер от 2 682,06 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и шест стотинки/, както и претенцията за главница за сумата над 2 167,03 лв. до сумата от 2 612,25 лв. и за периода от месец май 2018 г. до месец септември 2018 г., и за лихва за забава за сумата над 274,12 лв. до първоначално претендирания размер от 448,66 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/.

1

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Л. Д. срещу решението в частите, в които са уважени предявените искове, по съображения, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществени процесуални нарушения. Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия, съответно твърди, че не било доказано да е изцяло собственик или вещен ползвател на имота с твърдения, че с оглед подадена Молба-декларация от друго лице, то дължало сумата за топлинна енергия. Твърди се, че начислената енергия не била реално потребена, а завишена вследствие на начисляването по служебен път, след като не бил осигурен достъп, но по делото нямало протокол, от който да е видно, че не бил осигурен достъпа, съответно вземането за служебно начислена енергия поради неосигурен достъп не следвало да се уважава. Оспорват се изводите и в частта относно присъдените мораторни лихви по съображения, че по делото не били ангажирани доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, с оглед на което се твърди, че ответницата не била поставена в забава за съответния период. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че ответницата дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 70012/2021г. по описа на СРС, 155 състав.

Навел е твърдения, че ответницата е битов клиент на топлинна енергия в апартамента, потребила е енергия за процесния период, изпаднала е в забава на плащането им, като страните били обвързани от договор при Общи условия.

За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че е ответникът е клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабдения имот с оглед приетия по делото н.а. за продажба на недвижим имот от 07.12.1994г. вр. чл.153 вр. чл.150 ЗЕ. По отношение на потребената топлинна енергия е кредитирал заключението на допуснатата и събрана пред първата инстанция СТЕ за сумата от 2612.25лв, а претенцията за мораторна лихва е счетена за основателна, като размерът е определен по чл.162 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно 2 по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а разглеждано по същество е ПРАВИЛНО, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По отношение на качеството клиент на топлинна енергия – Съгласно чл. 153, ал.

1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител е физическо лице – …собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на …вещно право и купува топлинна енергия за нуждите на домакинството си. Видно от приетия по делото н.а. за продажба на недвижим имот от 07.12.1994г. се установява, че въззивницата е придобила ап.58, гр.София, ж.к. ****, т.е. процесния топлоснабден имот, поради което правилно първата инстанция е приела, че същата е собственик на процесния топлоснабден имот.

Неоснователно се поддържа от въззивницата, че не е потребител. Съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадено определение на „битов клиент“, съгласно което това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В мотивите на ТР № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване са подразбраните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани и одобрените от ДКЕВР и публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

Съгласно разясненията, дадени в ТР, в това си качество на клиенти на топлинна енергия собствениците и титулярите на ограничено вещно право са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразявайки разпоредбите на ЗЕ и дадените разяснения на тълкувателното решение, се налага изводът, че законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабден имот със сключване на договор с топлопреносното предприятие, т.е. облигационното правоотношение възниква по силата на императивните законови норми. Процесният случай е точно такъв – въззивникът е собственик на имота, поради което и по силата на императивните законови норми е възникнало облигационно отношение. Предвид гореизложеното 3 настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на районния съд, че между топлопреносното предприятие и въззивника ответник е възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, въз основа на което въззиваемият ищец е доставил установеното количество топлинна енергия до процесния имот, в резултат на което въззивникът ответник като собственик на имота се явява задължен за цената на доставената услуга.

В отговора на исковата молба изрично е посочено (л.39), че не се оспорва размера на претенцията за топлинна енергия, т.е. фактът на доставеното количество топлинна енергия не е оспорен по делото в срока за отговор на исковата молба, а оспорването е заявено за първи път във въззивната жалба, поради което е преклудирано и не подлежи на обсъждане.

Неоснователни са и оплакванията в частта относно присъдените мораторни лихви, доколкото с оглед приложимите ОУ /в сила от м. 08.2016г./ моментът на забавата в случая се определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Ето защо за разглеждания период не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на Топлофикация София ЕАД, за да се поставят клиентите в забава. Оплакванията на въззивницата са неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Размерът на мораторната лихва е правилно определен с оглед уважената част от главницата по чл.162 ГПК.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал разноски за юрк.възнаграждение, поради което следва да му се присъди такова в размер на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10858/23.06.2023г., постановено по гр. д. № 15014/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155 състав, в частите, в които е признато за установено по предявените искови претенции от „Топлофикация София” 4

ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.”Ястребец” № 23Б, против Н. Л. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. Л. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 2 167,03 лв. /две хиляди сто шестдесет и седем лева и три стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 274,12 лв. /двеста седемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 24.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които има издадена Заповед № 22864 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.12.2021г. по ч.гр.д. № 70012/2021г. по описа на СРС, 155 състав.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК Н. Л. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК: 831609046, гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, разноски за въззивното производство размер на 100лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5