Акт от 18.05.2012, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 5654

Номер

5654

Година

12.8.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

06.24

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова дело номер

20131210102842 по описа за

2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, депозирана от [фирма] - дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г[населено място], ул. „С." № , чрез клона си „А. БАНК - К Б" К., регистриран в TP към А., с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 1113, бул. „Ц." 99, представляван от Е. Л. и С. И. В., съгласно чл. 10 от ЗКИ, чрез пълномощника адв. П. В. П., ЕГН [ЕГН], в качеството си на управител на „З., Р., П. - адвокатско дружество", преупълномощен от адв. В. И. П., като управител на „Адвокатско дружество - П. и П.", с адрес за призоваване и изпращане на съобщения: гр. Б ул."Т." № - адв. П. П. срещу Н. С. И., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], бл. №, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.417 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение с което да признае за установено, че подалия възражение длъжник Н. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк]бл. №4 - поръчител по договора за кредит, към 2013 год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1742/2013 год. по описа на PC - Благоевград/, има непогасено солидарно парично задължение заедно с Д. И. Д. и А. И. Д. към [фирма] - дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г [населено място], ул. „С." № 40, чрез клона си „А. БАНК - Клон Б К. регистриран в TP към А., с ЕИК[ЕИК], произтичащо от Договор за потребителски кредит „В" № /2007 от 12.12.2007 год. в размер на 10 434,31 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, в т.ч. 8 130,87 лева - неиздължена главница, 1639,93 лева -неиздължена просрочена лихва върху редовна главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., 302,75 лева - начислена наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., 360,76 лева - начислена наказателна лихва върху просрочената лихва за периода 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год., както и за присъдените разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 759,12 лева.

Иска се присъждане на сторените по настоящото производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че със Заявление, депозирано в деловодството на съда на 10.07.2013 год. ищцовото дружество [фирма], чрез клона си „А. БАНК - Клон Б" К. [фирма] е сезирало PC - Благоевград с искане по реда на чл. 417 ГПК за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Д. И. Д., Н. С. И. и А. И. Д.. Сочи се, че искането е било основано на представено от Банката - кредитор извлечение от счетоводни книги от 04.07.2013 год., съгласно което се установява безспорно размера и основанието на паричното задължение и неговата изискуемост. Твърди се, че вземането на [фирма] произтича от неизпълнението на паричните задължения на длъжниците по сключения Договор за потребителски кредит „В" № /2007 от 12.12.2007 год.. по силата на който банката – кредитор е предоставила на кредитополучателя Д. И. Д. банков кредит в размер на 10 000 лв., обезпечен с поръчителство от Н. С. И. и А. И. Д.. Сочи се, че съставът на PC - Б е приел искането за основателно, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 5620/12.07.2013 год. по ч.гр.д. № 1742/2013 год. и изпълнителен лист от същата дата за пълния размер на дължимата сума, ведно със заплатените от заявителя разноски в размер на 208,69 лева - заплатена държавна такса и 550,43 лева - адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадената заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, ищцовото дружество е образувало изпълнително производство спрямо длъжниците - изп.д. № 629/2013 год. по описа на ЧСИ Ш. Д per. № 796, район на действие БлОС.

Твърди се, че след издаване на заповедта на изпълнение, в указания двуседмичен срок от връчване на П. по изп.д. № 629/2013 год. по описа на ЧСИ Ш. Д от страна на длъжника Н. С. И. е депозирано бланкетно "Възражение" по така издадената Заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което PC - Благоевград е указал на заявителя необходимостта от предявяване на установителен иск за вземането предмет на ч.гр.д. № 1742/2013 год.

Излагат се твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Договора за банков кредит, банката - кредитор е предоставила на Д. Д. - кредитополучател кредитна сума в размер на 10 000 лв., чието договорено предназначение е за покриване на текущи потребителски нужди, при договорен лихвен процент от 6,95% годишно и краен срок на погасяване 15.12.2019 год. В обезпечение изпълнението на задълженията по договора е учредено поръчителство на Н. С. И. и А. И. Д.. Съгласно уговорката на чл. 19.1 от Договора, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя да бъде изрично уведомяван. Именно поради неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски с падеж от 18.04.2011 год. до 18.06.2013 год. общо двадесет и шест/, съгласно приложения погасителен план, банката е обявила предсрочна изискуемост на целия дълг, считано от 03.07.2013 год.

Сочи се, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК размера на неиздължената главница по кредита е 8 130,87 лева. Неиздължената просрочена лихва върху редовна главница е 1 639,93 лева, като същата е начислена и дължима за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год. За съшия период от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год. е начислена наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 302,75 лева, а размера на начислената наказателна лихва върху просрочената лихва за периода от 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год. е 360,76 лева Така, към 04.07.2013 год. общия размер на паричното задължение на ответниците е 10 434,31 лева.

При така изложените факти и предвид депозираното Възражение по реда на чл. 415 ГПК е заявено, че за ищцовото дружество, като кредитор е налице правен интерес за предявяване на иск, с който съдът да признае за установено, че ответника дължи присъдената с издадената Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист сума, ведно с направените от заявителя разноски.

Твърди се, че от представените към Заявлението на [фирма] по ч.гр.д. № 1742/2013 год. по описа на PC - Благоевград доказателства се установява, че между страните по делото е учредено валидно облигационно правоотношение, под формата на Договор за банков кредит, като от страна на кредитополучателя и поръчителите е налице неизпълнение на поетите задължения, свързани със заплащане на договорените погасителни вноски. При тези обстоятелства, ползвайки се от изричните договорни клаузи [фирма] е обявило предсрочната изискуемост на дължимите суми - главница по кредита и дължима и начислена договорна и наказателна лихва, като същите са отразени в представеното Извлечение от счетоводни книги. Присъдената от PC - Благоевград парична сума в производството по чл. 417 ГПК се сочи, че и понастоящем не е заплатена от длъжниците нито изцяло, нито частично. С оглед на това е безспорно, че поетото от ответника парично задължение спрямо кредитора не е изпълнено към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а депозираното изрично възражение против издадената заповед за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на настоящия иск по арг. на чл. 415 ГПК.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

С разпореждане № 516/ 21.01.2014 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответницата с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответницата е връчено лично на Н. С. И.- на 23.01.2014г.

В предвидения законов срок е депозиран писмен отговор по заявената искова претенция от ответника Н. И., с който се оспорва изцяло иска като неоснователен.

Наведени са възражения на първо място, че на основание сключения договор за кредит, целия остатък от главницата по договора ведно с произтичащите от нея лихви въз основа на автоматично настъпилата предсрочна изискуемост са с падеж 19.06.2011г. Тази дата ответника твърди, че е падежа на задължението за връщане на цялата дадена в заем сума, което задължение произтича от нормата на чл.20 от договора за кредит. Във връзка с това е направено искане съдът да не кредитира представения с исковата молба като доказателство документ - извлечение от счетоводните книги, в частта в която е посочена като дата за предсрочна изискуемост на кредита 03.07.2013г., като на основание чл.182 от ГПК да прецени тази дата с оглед на процесния договор за банков кредит. Сочи се, че видно от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК същото е входирано две години след падежа на претендираното с исковата молба задължение поради което по аргумент на противното от чл.147 от ЗЗД ако в шестмесечен срок от датата на падежа кредиторът не предяви иск, задължението на поръчителя се погасява, като този шестмесечен срок е преклузивен и към датата на предявяване на иска е изтекъл, което прави претенцията неоснователна.

На следващо място е наведено възражение, че исковата молба е неоснователна, тъй като между кредитора ищец по делото и кредитополучателя Д. и поръчителя А. Д. след първоначалния договор за кредит има сключен анекс № 1 от 18.12.2009г., по който анекс ответницата не е страна и не е подписвала. Сочи се, че с този анекс са променени главницата чл.1/, удължен е срокът за погасяване /чл.2/, броя на месечните вноски и техния размер /чл.2.1/ договорен е нов лихвен процент /чл.3, както и е изменено обезщетението за забава на договорената лихва / чл.4/ от Анекс № 1. Ответницата твърди, че в настоящия случай се е задължила по основния договор но не и по анекса. Сочи се, че анекса представлява нов договор, тъй като със същия са уговорени параметри на банковия кредит, които са различни от тези в основния договор - главница, лихви, падеж. Посочва се, че това са все елементи от фактическия състав на договора за кредит, което след като е в писмена форма представлява нова облигационна връзка отменя старата по първоначалния договор, като по новата ответницата не е страна. С оглед изложеното се иска да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

С определение № 2195/21.03.2014 г. на основание чл. 312, ал.1, т. 1 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като са приети писмените доказателства, приложени към исковата молба, и е изготвен писмен доклад по делото.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовото дружество ,,А. Банк“ АД поддържа депозираната искова молба по съображенията, изложени подробно в нея. Ангажира доказателства.

Ответницата Н. И. се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва предявения иск на основанания, подробно описани в писмения отговор. Не ангажира доказателства.

По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, заключението по която е прието и приобщено по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит „В" № 2007г. от 12.12.2007г., се установява, че банката – кредитор е предоставила на кредитополучателя Д. И. Д. банков кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване 8 години, обезпечен с поръчителство от Н. С. И., чието договорено предназначение е за покриване на текущи потребителски нужди, при договорен лихвен процент от 6,95% годишно. Съгласно клаузата на чл. 19.1 от Договора, при просрочие в плащането на които и да е две последователни месечни погасителни вноски, както и при забава в плащането на дължими такси, комисионни и разноски в сроковете, определени в настоящия договор или Тарифата на Банката, последна има право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по предвидения от закона ред. Видно от чл. 20 във вр. с чл. 19.1 страните по договора приемат, че кредита става изцяло предсрочно изискуем, и Банката пристъпва към принудително му събиране, за което Кредитополучателят и поръчителят се считат за уведомени с подписването му. Посоченият договор е подписан от страните. /л. 4 от делото/ От представеното и прието като доказателство по делото Извлечение от счетоводни книги, относно задълженията по Договор за потребителски кредит „В" № 2007г. от 12.12.2007г. и Анекс №1, сключен на 18.12.2009 г. се установява, размера на задълженията по Договора за кредит към дата 04.07.2013 г., който е в размер на 10 434,31 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, от които 8 130,87 лв. /осем хиляди сто и тридесет лева и осемдесет и седем стотинки/ - неиздължена главница, 1639,93 лв. /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ - неиздължена просрочена лихва върху редовна главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., 302,75 лв. /триста и два лева и седемдесет и пет стотинки/ - начислена наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 18.04.2011 год. до 03.07.2013 год. и 360,76 лв. /триста и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ - начислена наказателна лихва върху просрочената лихва за периода 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год. /л. 7 от делото/ Видно от представените и приети по делото заверени копия от Заповед № 5620/12.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на РС – Благоевград по гр.д. № 1742 по описа му за 2013 година и изпълнителен лист от 12.07.2013г. длъжникът Д. И. Д. и поръчителите Н. С. И. и А. И. Д. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 8 130,87 лв. /осем хиляди сто и тридесет лева и осемдесет и седем стотинки/ - представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит „В" № /2007г. от 12.12.2007г. и Анекс № сключен на 18.12.2009 г., сумата от 1 639,93 лв. /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/-просрочена лихва върху редовна главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., сумата от 302,75 лв. /триста и два лева и седемдесет и пет стотинки/- наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 18.04.2011 год. до 03.07.2013 год., сумата от 360,76 лв. /триста и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/- наказателна лихва върху просрочената лихва за периода 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год. включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 10.07.2013 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 208,69лв. /двеста и осем лева и шестдесет и девет стотинки/ - внесена държавна такса и сумата от 550,43 лв. /петстотин и петдесет лева и четиридесет и три стотинки/ - адвокатско възнаграждение с включени ДДС. /л. 10 от делото/ Видно от представения и приет като доказателство по делото Анекс №1 от 18.12.2009г. се установява, че същия е сключен между ищеца и длъжника Д. Д. и поръчителя А. Д., като анекса не носи подписа на ответницата И.. Установява се, че уговорените параметри на банковия кредит са различни от тези в основния договор – главница, лихви и падеж. /л. 33 от делото/