Решение № 5302 от 28.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5302 гр. София, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110203049 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 232100185 от 08.02.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на „ХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХХХХ за административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000.00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят. В жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения.

В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от управителя и от надлежен процесуален представител, който релевира доводи в подкпера на въззивната жалба. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба, както и допълнителни съображения в писмена защита. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Дружеството жалбоподател „ХХХХХХХХ“

ЕООД,

ЕИК:

ХХХХХХХХХХ се представлява от законния му представител – управителят С.Г.С.. Седалището и адреса на управление на ЮЛ е в гр.ХХХХХХХХХХ. На 09.12.2021г. била осъществена проверка на място от служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София в търговски обект на дружеството, предслатвяващ склад за пакетиране на слънчоглед.

Складът се намирал в ХХХХХХ. В рамките на проверката, която продължила и на 17.12.2021 г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София се установило физическото лице свидетелят Г. З. В., с ЕГН: **********. Свидетелят В. в деня на фактическата проверка на контролния орган пакетирала пакети в посочения склад. Същата попълнила декларация от 09.12.2021 г., в която отразила данни, че от месец ноември 2021 г. (без уточнена дата) изпълнява функцията „пакетировач“ в дружеството „ХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХХХХ. Свидетелят В. записала в декларацията и че работното време започвало от 08.00 часа до 16.00 часа с почивни дни събота и недяла. Почивката през работен ден била един час. Трудовото възнаграждение възлизало за сумата от 900.00 лева. В данните за наличие на трудов договор в декларацията свидетелят В. попълнила информация, че има сключен граждански договор. По силата на сключен граждански договор от 22.11.2021 г. с „ХХХХХХХХ“ ЕООД свидетелят В. се задължавала по възложение на дружеството като изпълнител да извърши срещу възнаграждение дейност по залепване със самозалепваща лента на дъната на 4800 броя кашонни опаковки от велпапе с размери 430х310х120 на територията на възложителя. В договора се разписвали, че изпълнителят В. следвало да получава материали от дружеството възложител.

В договора се уговаряли клаузи за контрол на изпълнението от възложителя и за задълженията на възложителя към изпълнителя. Според този договор от 22.11.2021 г. възложителят поемал задължение да осигурява достъп на свидетеля В. като изпълнител за времето от 08.00 часа до 18.00 часа в посочения склад и да заплати възнаграждение за брой залепена кашонна опаковка в размер на сумата от 0.39 лева. Страните по съглашението се съгласявали заплащането на сумата да става на части или изцяло за изпълнен резултат. В договора от 22.11.2021 г. се регламентирали и задълженията на изпълнителя към възложителя, свързани с престиране на възложеното изпълнение. В договора се съдържала клауза, според която изпълнителят В. следвало да спазва работното време на склада в рамките на изпълнението по 2 договора, като същата можела да прецени свободно по свое усмотрение в кои дни и часове да се явява в склада и да извършва пакетиране на кашонните опаковки. Страните по договора регламентирали процедура и начин за приемането на изпълнението, с възможност за оценка на изработеното от възложителя. Страните посочили условия за прекратяване на договора, както и че възложителят можел да направи удръжки от крайното възнаграждение на изпълнителя за заплащане на осигуровки, данъци и др. С констативен протокол от 29.11.2022 г. свидетелят В. като изпълнител предала на възложителя „ХХХХХХХХ“ ЕООД опаковани количева 2727 кашона с единична цена 0.39 лева или общо за сумата от 1063.57 лева. С констативен протокол от 10.12.2022 г. свидетелят В. като изпълнител предала на възложителя „ХХХХХХХХ“ ЕООД опаковани количева 2073 кашона с единична цена 0.39 лева или общо за сумата от 808.47 лева. Посочените суми били получени от свидетеля В. срещу два броя разходни касоеви ордери. На същата била издадена за отчет пред НАП сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ. Били попълнени декларации от 29.11.2021 г. и от 10.12.2021 г. до НОИ от свидетеля В., че същата изразявала съгласие да бъде осигурена при максимален доход от 3000.00 лева. Според справки от НАП от 11.10.2022 г. и от 21.10.2022 г. липсвали данни за регистриран трудов договор между свидетеля В. и дружеството „И.“ ЕООД. От същата не е подавана декларация за самоосигуряващо се лице. За лицето В. е бил изплатен данък за месец 11/2021 г. по чл.73 от ЗДДФЛ. За месец 11/2021 г. била подадена осигурителна декларация образец № 1 от дружеството „И.“ ЕООД за вид осигурен – 14 за работещи без трудови правоотношения с 22 отработени дни.

Липсвали осигурителни декларации. Свидетелят В. не е била подала годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Въз основа на АУАН № 23-2100185/17.12.2021 г. е издадено и обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-2100185 от 08.02.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на „ХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХХХХ за административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000.00 лева

Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели в лицето на актосъставителя от ДИТ София – А. С. К. и свидетеля Г. З. В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства – приобщени по реда н а чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

Съдът се довери и на свидетелите в лицето на актосъставителя от ДИТ София – А. С. К. и свидетеля Г. З. В., тъй като разказаното от тях е хронологично последователно, досежно изведените факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От разказа им съдът установи времето и мястото на извършената проверка, проверяваното лице и 3 констатираните обстоятелства в хода на проверката, респекитвно документите обект на проверка. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията ЦВ.П., според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на понестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Съдебният състав отчита, че свидетелят К. от ДИТ София квалифицира неправилно дейността на свидетеля В. в предприятието на търговеца „И.“ ЕООД като трудова. Свидетелят К. не отчита, че свидетелят В. и дружеството-жалбоподател имат сключен граждански договор. Свидетелят К. е използвала декларация, в която присъстват предварително попълнени думите „трудови“ – трудов договор, работно време, почивки, трудово правоотношение, работодател, работник и др. Свидетелят В. е попълвала данни в тази декларация и записаните такива са квалифицирани от свидетеля К. като трудови - трудово правоотношение, работно време, трудово възнаграждение и др. Напротив, свидетелят В. е цитирала в декларацията на ДИТ София, че има сключен граждански договор с търговеца „И.“ ЕООД.

Възникналото между страните облигационно правоотношение има типичните белези на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, правата и задълженията, по която са обективирани изчерпателно в договора Съдът приема, че правата и задълженията на страните в договора определят неговата правна същност, а не наименованието, което страните му дават. Договорът е наименован като граждански договор за изработка. Правата и задълженията на страните по него са характеристика и съвпадат със задълженията и правата на всяка от двете страни по договор за изработка. Съдът приема, че договорът между страните от 22.11.2021 г. е граждански с елементи (права и задължения) на договора за изработка. Установени са предмет на договора за изработка – да се изработи нещо с материали на възложителя от изпълнителя 4 на негов риск срещу дължимо възнаграждение. Страните са посочили, че възнаграждение се дължи срещу резултат. А не за престирана човешка сила.

Възложителят се интересува от резултата според правния си интерес, а именно да бъдат изработени въпросните около 4800 броя кашонни опаковки.

Възнаграждението на свидетеля В. като изпълнител се определя от резултата, а не от спазването на работно време. Свидетелят В. е била напълно свободна да прецени кога да посещава склада, по колко часа да опакова и в кои дни.

Същата следвало само да съобразява работното време на склада, но това работно време на склада не е било нейното работно време по договора за изработка. Такова въобще е липсвало. Свидетелят В. излага много подробно, изчерпателно, точно и достоверно в показанията си, че същата не е работила по трудов договор в склада на „И.“ ЕООД, а е изработвала кашонни опаковки по негово възложение срещу договорено възнаграждение за бройка за постигане на краен изпълнен резултат от 4800 броя опавковки. Съдът счита, че дори свидетелят К. съобразява в показанията си, че свидетеля В. не е „работела“ постоянно в предприятието на търговеца „И.“ ЕООД. При трудовото правоотношение се престира работна сила в рамките на законоустановено работно време с елемент на трайност и постоянно при спазване на трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред на работодателя.