Решение № 462 от 11.11.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Русе, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

В. Петков при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500731 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

„К. Ж.“АД, регистрирано в ТР на Парижкия търговски съд, действащо чрез клон „К. Ж., клон България“ КЧТ и „К. О. застраховане“АД, регистрирано в ТР на Парижкия търговски съд, действащо чрез клон „К. – Общо Застраховане, клон България“ КЧТ,чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалват Решение № 987/23.06.2025г. пo гр.д. № 7020/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което в първоинстанционното производство са уважени изцяло исковете на В. П. С. и Ю. Д. С. и жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сумата от 7568,91 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“ за посочен период, както и да заплатят солидарно на В.

П. С. сумата от 1150.00 лв., представялаваща погасени задължения по договор за потребителски кредит. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на първоинстанционното решение. Молят същото да бъде отменено изцяло, а предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани по основание и размер.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. П. С. и Ю. Д.

С., чрез редовно упълномощен процесуален представител, в който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба. Молят първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено. Претендират разноски за въззивното производство.

Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Делото е образувано по искова молба от В. П. С. и Ю. Д. С., в която твърдят, че са наследници на С. Ю. Д.. – техен син, починал на 15.02.2022 г., вследствие на декомпенсирана чернодробна цироза – Чайлд С. чернодробна недостатъчност (епикриза, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД), който приживе на 20.06.2018 г. сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор да потребителски кредит №3250117, по силата на 1 който му бил предоставен заем в размер на 10000,00 лв. при общо дължима сума 13 050,16 лв. и цена на договора, формирана от Софибор плюс фиксирана надбавка в размер на 5.49% и ГПР в размер на 7.24%.

Поставеното от кредитора условие за отпускане на кредита било сключването на имуществена застраховка и застраховка „Живот“ в негова полза, за което застрахованият кредитополучател дал изрично съгласие посредством Декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, пакет Б, подписана на 20.06.2018 г. На застраховащото се лице бил предоставен Кратък медицински въпросник и Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №3250117 на застрахователите “К. Ж. - клон България“ и “К. О. застраховане - клон България“, като съгласно ОУ на застраховка „Кредитна протекция Плюс“ застрахователите приели срещу заплащане на застрахователна премия да застраховат кредитополучателите по банкови потребителски кредити, администрирани от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Уговорените застрахователни покрития били смърт, настъпила в резултат на злополука или заболяване, ТНЗР, ВН, НБРУ. Общият размер на застрахователната премия възлизал на 792,00 лв., която била разсрочена на месечни вноски за срока на договора за потребителски кредит, всяка една от тях в размер на 6,60 лв.

Общите условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се явявали неразделна част от Групов застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, „Защита Макс“ и „66 плюс“ №1/2014 г., сключен между “К. Ж. К. България“ и „К. О. застраховане Клон България“ от една страна, като застрахователи и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като застраховащ. Застраховка „Кредитна протекция Плюс“ била сключена при условията на чл. 382

КЗ и предоставяла на застрахованите лица застрахователна защита при настъпване на рискове посочени в ОУ, като съобразно разпоредбата на чл. 11 от ОУ, при смърт, застрахователят приел да изплати остатъчния баланс по кредита към датата на настъпване на смъртта,съгласно уредените срокове и размер на застрахователното плащане.

В чл. 12 от същите ОУ били визирани изключенията от застрахователното покритие.

Общите изключващи клаузи за всички видове рискове, освобождаващи застрахователите от застрахователно плащане били - застрахователното събитие да е причинено умишлено от застрахования или от лице, което е съкредитополучател, съдлъжник или поръчител по отпуснатия кредит, както и случаите, в които при приемане на застраховането или възникване на събитието са представени неверни или неистински доказателства или документи, които не потвърждават безспорно, че настъпилото състояние отговаря стриктно на дефиницията по чл. 2 от ОУ. Според клаузата, отговорността на застрахователите се изключвала по отношение на всички рискове в случай, че застрахователното събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения или рецидив, за които застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двугодишен период преди влизане в сила на застраховането, за които застрахованият е предоставил на застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на медицинския въпросник.

Ищците твърдят, че след като уведомили ответниците за смъртта на сина си, последните отказали да изплатят застрахователно обезщетение, с мотива, че са налице изключващите клаузи от ОУ, като същевременно поддържат, че отказът на застрахователите да изплатят обезщетение е незаконосъобразен, сочейки, че клаузата, ангажираща т.нар.

„изключение“ като неравноправна е нищожна, тъй като налагала извод, че застрахователят никога не би изплатил дължимото обезщетение и излагат подробни съображения в тази насока. Считат, че според условията на застрахователния договор, при настъпила смърт, застрахователят е следвало да заплати на банката остатъка от кредита към датата на смъртта на застрахования, а на законните наследници на кредитополучателя – издължените за тяхна 2 сметка суми по кредита за периода от смъртта на застрахования до момента на депозиране исковата молба.

В. С. твърди и че след смъртта на сина си е заплащала вноските по кредита.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди “К. Ж. клон България“ и “К. О. застраховане - клон България“ да заплатят на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сумата 7568,91 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“ по програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет Б №3250117 за периода 15.02.2022 г.- 11.01.2023 г. и да заплатят на В. П. С., сумата 1150,00 лв., представляваща погасени задължения по Договор за потребителски кредит №3250117/20.06.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за периода 15.02.2022 г.- 11.01.2023 г.

Ответникът К. Ж. - клон България“ е депозирал в срока по чл.

131 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на ищцовите претенции, като не оспорва наличието на валидно сключен договор, обективиран в Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №3250117, в който наследодателят на ищците бил включен в застрахователното покритие по застраховката, в качеството му на кредитополучател.

Заявява, че в действителност на 04.03.2022 г. В. С. го е уведомила за настъпилото застрахователно събитие с искане да бъде изплатено съответното застрахователно обезщетение. В случая от страна на застрахователното дружеството било прието, че се касае за събитие, което представлява риск от кръга на изключените, тъй като кредитополучателят страдал от редица психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, а системната употреба на алкохол била в пряка причинно – следствена връзка с причината за смъртта (декомпенсирана чернодробна цироза с алкохолна генеза). Въз основа на представената медицинска документация, застрахователят счел, че медицинския въпросник бил попълнен некоректно от застрахования, тъй като не бил декларирал наличие на здравословен проблем, свързан със заболявания от психичен и поведенчески характер, въпреки че застрахователят изрично бил изброил част от заболяванията, за които не носи риска, в това число и „нервно – психиатрични разстройства“ и „неврологични заболявания“.

С оглед приложимите ОУ, В. С. била информирана, че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за събития, които имат причинно – следствена връзка с предходни заболявания и тези факти са оказали съществено въздействие за настъпване на събитието. Ответникът поддържа становище и че в чл. 12 от ОУ към застраховката изрично е предвидена възможността за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, при положение, че застрахователното събитие е в резултат от предварително съществуващи заболявания, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за които застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двугодишния период преди влизане на застраховката в сила.

Застрахователят намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на която базира отказа за изплащане на обезщетение, респективно за нейната неравноправност и в тази връзка сочи, че има право да предвиди изключения от покритите рискове, като част от тези изключения са предвидени изрично в КЗ.

С Решение №189/19.02.2024 г. по гр.д. №269/2023 г. по описа на Районен съд Русе исковете на ищците са изцяло уважени, като първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 383, ал. 3, вр. с чл. 382, ал. 1 от КЗ, "К. Ж. К.

България" КЧТ, ЕИК:175190059 и "К. О. застраховане, Клон България", ЕИК:

175190073 да заплатят на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - София ЕИК:175070632, сумата от 7 568,91 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “Живот“, сключена от С. Ю. Д.. ЕГН ********** в полза на кредитната институция, по застрахователна програма “Кредитна Протекция Плюс“, Пакет Б № 3250117 за времето 15.02.2022 г.-11.01.2023 г., касаеща Договор за потребителски кредит № 3250117 от 20.06.2018 г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-София и на основание 3 чл. 456, ал. 1 от КЗ да заплатят на В. П. С., ЕГН: **********, сумата от 1 150,00 лв., представляваща стойността на заплатените вноски по Договор за потребителски кредит № 3250117/20.06.2018 г., сключен между С. Ю. Д.. ЕГН ********** и "Уникредит Консюмър Файненсинг" ЕАД, поради настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя С. Ю. Д.. ЕГН ********** за периода от 15.02.2022 г. до завеждането на исковата молба – 11.01.2023 г.

Постановеното решение по гр.д. №269/2023 г. по описа на Районен съд Русе е обжалвано в законоустановения срок от „К. Ж. К. България“ КЧТ, като на основание чл. 270, ал. 3 ГПК въззивната инстанция го е обезсилила, включително и в частта за разноските, като недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не бил изпълнил своето задължение да се призове като страна и лицето, чието право е предявено – „Уникредит Късюмър Файненсиг“ ЕАД, поради което в производството по делото, независимо, че същото е задължителен необходим другар не е взело участие. РОС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При новото разглеждане на спора по гр.д.№ 7020/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, в становище с вх. №1341/14.01.2025 г. конституираният вече в производството съищец „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сочи, че към 10.01.2025 г. задължението по кредита е погасено изцяло. Пояснява, че на 07.01.2025 г. ответникът превел на дружеството сумата 7793,01 лв. за пълно предсрочно погасяване на кредита към датата на застрахователното събитие – 15.02.2022 г. и в подкрепа на твърдението прилага справка за движение по кредита.