Определение № 161 от 15.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив , 15.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елена Й. Захова

Христо Д. Симидчиев

Весела Ив. Евстатиева като разгледа докладваното от Христо Д. Симидчиев Въззивно частно наказателно дело № 20215300601206 по описа за 2021 година

Въззивно производство по реда на чл. 243 ал.8 НПК

С протест от РП-Пловдив е атакувано съдебно определение №-170/14.04.2021г по ЧНД №236/21г по описа на ПРС, 21 н.с.,с което е отменено постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство по ДП №- 56/2019г по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Пловдив,в частта в която е прекратено за престъпление по чл. 136 ал.1 от НК. В протеста са изложени изводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение,предвид неправилното приложение на материалния закона,както и неправилна оценка на част от доказателствата от съда.

В отговор на протеста е постъпило възражение от адв. З.,който като пълномощник на пострадалото лице К. счита,че протеста е неоснователен,за което излага множество съображения.

За да постанови своето определение съдът е приел от фактическа страна обстановка,която по съществото си не се оспорва от страните изложили своите доводи по въззивното производство. Тя кореспондира с доказателствата по делото,от които се установява,че на инкриминирания ден К. заедно с група негови колеги започнали демонтаж на строително скеле.Той демонтирал елементи от скелето и ги подавал надолу на свидетелите Ш. и И..

Достигайки височина 5.50-6 00 м. той предприел слизане по вертикалните тръби от външната страна на скелето,вместо по предвидената за това стълба. Загубил равновесие е паднал на земята, от което претърпял телесни увреждания- обективно установени по делото.

Съдът е обсъдил задълбочено показанията на К.,Ш. и И.,които е приел като добросъвестни и безпротиворечиви.

Относно показанията на св. П. съдът е приел,че той прави твърдение касаещо неговата 1 заинтересованост относно ползването на предпазните обезопасителни средстваколан,въжета и каска,което остава изолирано от останалия доказателствен материал. В тази насока съдът е обсъдил налично приложените по делото писмени доказателствени средства,като подробно е анализирал тяхното съдържание.

Възоснова на това съдебното определение съдържа качествен и законосъобразен анализ за правната характеристика на престъплението по чл. 136 ал.1 от НК.Той представя съдържанието,което законодателя е определил за елементите от изпълнителното деяние и бланкетността на този текст от НК,което предвид съдебната доктрина следва да се запълни със съответните специфични законови или подзаконови разпоредби. Съдът обосновано е обсъдил съдържанието на ПР.№2/79г и №-7/87г на ВС, в частта им, в които са установени каква е причинната връзка между достигнатия вредоносен резултат и нормативната уредба – в частност съдът е изследвал Наредба №-2/22.03.2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съдът правилно е посочил,че първото основание да се приеме необосноваността в постановлението на прокурора е липсата на обективно изследване дали освен нарушения ред,по който е следвало К. да слезе по скелето,той не е бил препятстван да осъществи това от липсата на отвор на пода на скелето,така както се твърди в жалбата срещу прокурорския акт. На следващо основание съдът е посочил,че обстоятелствата определящи ползването на лични предпазни средства не са анализирани в прокурорското постановление,при все че са били обект на произнасяне от инспектиращите случая органи и представено заключение по експертизата.Според въззивният съд тези изводи на съда са подкрепени с обстойната му оценка на установените по делото доказателства,тяхната относимост към техническата нормативна уредба за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при ползване на личните предпазни средства и тази касаеща дейността по монтажа и демонтажа на скелета.

Обосновано съдът е приел,че липсата от произнасяне в прокурорския акт,като правен извод за връзката между допуснатите нарушения, относно ползването на лични предпазни средства и неспазване изискванията за демонтажа на скелето, са основание за отмяната на постановлението в частта относно разследването по чл. 136 ал.1 от НК и изпълнение на посочените от съда пропуски за събирането на допълнителни доказателства.

По същество представеният протест съдържа довода,че квалификацията на чл. 136 ал.1 НК,по която се е водило разследването е неправилна,тъй като злепоставянето е довършено при възникване на опасност здравето и живота на трето лице.При реализирането на такава опасност,която засяга здравето и живота на лице,може да се носи отговорност единствено по чл. 134 от НК. Според прокурора и предвид задължението на съда съобразно чл. 243 ал.5 НПК да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на атакуваното прокурорско постановление,липсата от произнасяне по отношение правния довод на прокурора за неправилността на квалификацията по чл. 136 ал.1 НК е основание постановеното съдебно определение да се отмени.

2

Въззивният съд намира,че съображението изложено в протеста за липсата от произнасяне относно хипотезата на чл. 134 ал.2 НК не е основание за отмяна на атакуваното съдебно определение.Това становище се основава върху неправилния анализ на материалния закон от прокурора по отношение правната характеристика на двата текста от закона: чл. 134 ал.2 в раздел 2-ри от гл.2-ра на НК и чл.136 ал-1 в раздeл 3-ти -злепоставяне. Изначално представеното тълкуване на прокурора между текстовете чл.134 и чл.136 от НК за тяхната субсидиарност и бланкетност е правилна,но не е отчетено съществената им отлика относно обективната страна на всяко деяние и предпоставките за тяхното приложение. Хипотезата на чл. 134 от НК касае настъпването на противоправен резултат в следствие на причиняване на смърт или телесна повреда на хора,при наличието на останалите съпътстващи белези от обективната страна /правна регламентираност на дейността,представляваща източник на повишена опасност/. Наказателната отговорност може да се носи и дори когато по време на злополуката отговорните лица не са били на работа,стига да не е била прекъсната причинната връзка между виновното поведение на отговорните лица и настъпилия резултат. За разлика от това хипотезата на чл. 136 от НК не предвижда виновно увреждане или засягане живата и здравето на пострадалия,а само засягане,което законодателят регламентира „ КОЙТО….ИЗЛОЖИ НА ОПАСНОСТ“.Тоест законът преследва само виновното поставяне в опасност/застрашаването/ на живота или здравето.Субекти на това престъпление са лицата,които имат нормативни задължения за осигуряване безопасността на труда и при тяхното нарушаване е създадена опасност за здравето и живота на други лица. Като цитираната в атакуваното пред съда постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство,така и в обсъжданото съдебно определение е визирана съдебна практика на ВС е действаща и категорична: Съставите на престъплението на злепоставяне категорично сочи,че те са приложими,когато не може да бъдат приложени някои от първичните състави на убийство или телесни повреди,защото макар и да се е достигнало до тях,деецът няма вина за тях, а само за предхождащата ги опасност. На това основание наказателната доктрина е приела и че субсидиарността между двете норми предполага тяхното приложение и когато се обсъжда въпроса за съпричиняването от страна на пострадалото лице.

В частта относно обсъдените от съда съображения по чл. 308 ал.1 от НК въззивният съд приема,че в съдебното определение правилно е постановено оставяне без разглеждане жалбата против прокурорското постановление. Посечения за това извод е законосъобразен и ответен на приетата съдебна практика относно липсата на процесуална легитимация да се обжалва произнасянето за престъпления засягащи документооборота на Държавата и че фигурата на пострадало лице съобразно чл. 74 НПК не е призната в трайно установената съдебна практика.

Предвид изложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА съдебно определение №-170/14.04.2021г по ЧНД №- 236/21г по описа на ПРС, 21 н.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4