Решение № 674 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110215702 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. Т. М. (чрез процесуален представител) срещу НП № 11-01-9192023 от 07.02.2024 г., издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 112, ал. 8 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г.), на основание чл. 254, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г.) е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева. Делото се разглежда повторно от районния съд след като решение на друг негов състав е обезсилено от касационната инстанция. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за материална незаконосъобразност, в това число във връзка със съставянето на друг АУАН и издаването на друго НП за същото нарушение. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) излага от своя страна конкретни доводи за законосъобразност на НП, в това число позовавайки се на практиката на касационната инстанция в смисъл, че търсенето на отговорност за нарушение на чл. 112, ал. 6 от ЗОП и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП (в хипотези като процесната) не се явява в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, правейки и възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя като разноски адвокатско възнаграждение.

По същество е безпредметно да се обсъжда друго освен следното:

От съответните приложени копия на АУАН и НП с номер 11-01-9122023/11-01-912 от датите съответно на процесния АУАН и на процесното НП е видно, че такива акт, респективно постановление, са налице срещу същия въззивник за нарушаване на чл. 112, ал.

6 от ЗОП във връзка със сключването на същия договор, който се явява процесен и по настоящото административно-наказателно производство. Нарушаването и на чл. 112, ал. 6, и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП (в приложената от наказващия орган редакция) се обхваща от един и 1 същи състав на административно нарушение, а именно този, който е приложен в случая от наказващия орган (в съответната редакция на закона), т. е. касае се за едно и също административно нарушение, когато то е извършено с едно деяние (съобрази и чл. 6 от ЗАНН!), както именно е в разглеждания случай. Хипотезата е сходна на тази, при която с едно деяние едно лице унищожава едни вещи и поврежда други (например поврежда едни седалки за публика на спортно съоръжение и унищожава други такива седалки на същото съоръжение) – в такава хипотеза би се касаело за едно престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, а не за две престъпления (едното в хипотеза на увреждане, а другото в хипотеза на унищожаване) по този текст. Същественото за това колко правонарушения (престъпления или административни нарушения) са налице е това колко са деянията. Не е налице хипотезата, визирана в чл. 18 от ЗАНН, при която с едно и също деяние са извършени повече от едно административни нарушения, доколкото се касае за един и същи обект на административното нарушение (едни и същи засегнати обществени отношения; съобрази и еднозначното становище на наказателно-правната наука по въпроса за т. нар. мнима реална съвкупност, с което настоящият съдебен състав се солидаризира и към което настоящият съдебен състав препраща!). Наличието на незадължителната съдебна практика по въпроса на която и да било съдебна инстанция само по себе си не може да представлява какъвто и да било аргумент, относим към обсъждания тук проблем. Така се стига до извода, че в процесната хипотеза на дееца с по-ранно НП, макар и от същата дата като процесното, изхождайки от номера, е ангажирана административно-наказателната отговорност за същото административно нарушение, респективно с по-ранен АУАН, макар и от същата дата като процесния, изхождайки отново от номера, е потърсена отговорност за същото административно нарушение, а това се явява недопустимо съгласно приложимия материален закон - чл. 18 от ЗАНН, по аргумент от която разпоредба не може да се търси за едно и също административно нарушение отговорност като за две (или повече) такива. Така НП подлежи на отмяна съобразно чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, доколкото е налице неправилно приложение на материалния закон. При този изход на делото правно основание за присъждане изобщо (изначално) на разноски в полза на АДФИ не е налице. Не е налице и основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, вземайки аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, доколкото г-н М. не е бил представляван от един адвокат, а от повече такива, като възнаграждението, плащането на което е удостоверено със съответния представен, служещ и за разписка договор за правна помощ, е платимо, респективно заплатено, в полза на адвокатско дружество.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното НП № 11-01-9192023 от 07.02.2024 г., издадено от директора на АДФИ.

Не присъжда разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2