Решение № 94 от 28.03.2024, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 11/2024
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 27.06.2024
- Състав
- Ели Георгиева Скоклева
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.200, ал.1, т.2 · Закон за водите
- чл.200,ал.1,т.6 · Закон за водите
- чл.210,ал.2 · Закон за водите
- чл.48,ал.1,т.3 · Закон за водите
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Д................, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д................, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20241510200011 по описа за 2024 година Кмета на О..................Д............ , обжалва наказателно постановление № 109/27.09.2023г., издадено от директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ на РИОСВ гр.София,с което е наложена имуществена санкция в размер на по 1200лв. за нарушение по чл.200,ал.1,т.6 във вр. с чл.48,ал.1,т.3 от Закона за водите. Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи,за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението не е извършено.
Административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
О..................Д............ е титуляр на разрешително за ползване на воден обект: р.Разметаница ,за заустване на отпадъчни води и повърхностни води № 43110193/26.10.2020г., за експлоатация на „Канализационна системас.Б....................“,издадено от директора на
Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“,в което разрешително са визирани индивидуални 1 емисионни ограничения по потоци на места за заустстване.
На 15.12.2022г. от общината бил извършен собствен мониторинг на качеството на отпадъчните води, формирани от дейността на канализационната система ,като от служители на акредитирана лаборатория Лабораторен изпитвателен комплекс“Софийска вода“ АД, били взети проби от изход на канализационен колектор колектори КК№2 с.Б.....................
Резултатите от изпитването били обективирани в протокол от изпитване № 22209815/22.12.2023г. от които е видно,че има несъответствие с три от показателите – химична потребност от кислород/ХПК/,биологична потребност от кислород /БПК/ и съдържание на твърди частици.
С писмо от 25.01.2023г. протокола , с резултатите от изпитването, били изпратени от О..................Д............ на АНО, като след проверка на същите, на последната била изпратена покана за съставяне на АУАН.
На 31.03.2023г., в отсъствие на представител на общината ,бил съставен АУАН за три нарушение по чл.48,ал.1,т.3 ЗВ , неизпълнение на задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води, формирани от канализационната система на с.Б...................., в съответствие с индивидуалните емисионни ограничения/ИЕО/ в разрешителното .
Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.200,ал.1,т.6 ЗВ е наложена посочената погоре имуществена санкция.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна., а по същество е основателна, поради което съдът отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган видно от заповед №РД-366/17.05.2023г.на министъра на околната среда и водите , въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.,видно от заповеди №РД-647/10.08.2020г и РД-154/28.02.2019г. на министъра на околната среда и водите.
Органите, които са компетентни да издават наказателни постановления, са изрично визирани в чл.210,ал.2 ЗВ- министъра на околната среда и водите 2 или оправомощено от него длъжностно лице, или директорите на басейнови дирекции. В съответствие с този текст, със заповед № РД-366/17.05.2023г.
,министъра на околната среда и водите е упълномощил директорите на РИОСВ да издават наказателни постановления , за нарушения по чл.200,ал.1 ЗВ, с точно определено изключение , относно нарушенията по чл.200,ал.1т.16 и т.34-41 ЗВ. Настоящото наказателно постановление е издадено от директор на дирекция Контролна и превантивна дейност“ на РИОСВ гр.Софиядлъжностно лице, което не е било упълномощено с горната заповед.
Обстоятелството, че същото е било упълномощено от директора на РИОСВ гр.София, не го прави компетентно да издава наказателни постановления, доколкото ЗВ не предвижда възможност, длъжностното лице, на което са делегирани тези правомощия от министъра, да ги възлага на друг.
Макар и липсата на компетентност на АНО да е абсолютна предпоставка за отмяната на наказателното постановление, с оглед пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че е допуснато и нарушение на материалния закон.
Съставите на административните нарушения по Закона за водите са регламентирани в чл.200 и чл.200а от ЗВ,визирайки всички обективни и субективни признаци на отделните състави.
Доказателствата по делото установиха,че О..................Д............, като титуляр на разрешително за ползване на воден обект: р.Разметаница ,за заустване на отпадъчни води и повърхностни води № 43110193/26.10.2020г., за експлоатация на „Канализационна система-с.Б....................“,не е изпълнила задължението си да поддържа качеството на заустваните отпадъчни води, формирани от канализационната система на с.Б.................... в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните, съобразно изискванията на чл.48, ал.1,т.3 ЗВ. Това неизпълнение обаче, не осъществява състава на нарушението по чл.200,ал.1,т.6 ЗВ, който съдържа съвсем различно изпълнително деяние,осъществяващо се чрез действие-„изхвърли“ отпадъчни води в канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания. Както бе посочено по-горе, в
АУАН респект
НП,описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не съдържат каквито и да било факти, относно осъществяване на това изпълнително деяние,което води до противоречие на обстоятелствената част с 3 правната квалификация на нарушението и съответно неправилно приложение на материалния закон.
От описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, се налага извода, че в случая се касае за нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, която норма, в една от хипотезите предвижда наказание за ползване на водни обекти, водостопански съоръжения и системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Безспорно е, че О..................Д............ ,като титуляр на разрешителното, е била длъжна да зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система , съгласно чл.48,ал.4 ЗВ. За канализационната система на с.Б.................... има валидно действащо разрешително, в което са определени ИЕО, а доказаните от анализа на взетите проби от отпадъчни води от превишения на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешителното, се свързват с неизпълнение на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното. С оглед на това обстоятелство, неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително, т.е. ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното,което деяние осъществява състава на нарушението по по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, която разпоредба предвижда размер на глобата, съотв. на имуществената санкция от 2000лв. до 10 000лв.
Касае се за състав за по-тежко наказуемо нарушение, с оглед на което, съда не може да измени НП като преквалифицира нарушението, дори и ако беше издадено от компетентен орган,тъй като освен основанието, би следвало да завиши размера на имуществената санкция.
С оглед изложеното, съдът прие,че наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно, издадено от некомпетентен орган и в нарушение на материалния закон.
Разноски не са претендирани и не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 109/27.09.2023г., издадено от директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ на РИОСВ гр.София, с което е наложена имуществена санкция в размер на по 1200лв. за нарушение по чл.200,ал.1,т.6 във вр. с чл.48,ал.1,т.3 от Закона за водите на О..................Д............ с ЕИК 000261630 и адрес на управление гр.Д................, пл.“С..............“ №1 ,представлявано от кмета на общината, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред К...................... а........................... съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Д................: _______________________ 5