Решение № 1046 от 30.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501150 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ

САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК *****; против решение № 118/05,01,2024 г., постановено по гр. д. № 6474/2023 г. на РС Пловдив.

Решението се обжалва изцяло с оплакване за недопустимост, евентуално – за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. От съда се иска да постанови решение, с което да обезсили обжалваното, евентуално – да го отмени и вместо това да отхвърли предявения иск.

Ответникът по въззивната жалба Г. С. Д., ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за законосъобразно и иска потвърждаването му.

Постъпила е и частна жалба от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК *****; против постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 3248/14,03,2024 г. по гр. д. № 6474/2023 г. на РС 1

Пловдив, с което се оставя без уважение искането да бъде изменено решението по посоченото дело в частта за разноските. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и вместо това – да постанови исканото изменение на решението в частта за разноски.

Ответникът по частната жалба Г. С. Д., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК. Предявен от Г. С. Д., ЕГН **********; против „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК *****. От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи за нищожен поради противоречие с чл. 10а ал. 2 вр. чл. 11 ал. 1 т. 9, 10 и 11 и чл. 19 ал. 1 от ЗПК сключения между страните Договор за потребителски кредит № 3299/22,11,2022 г.

Ответникът счита иска за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като разполага с осъдителен иск за връщане на платеното по процесния договор. Евентуално, ако се разгледа по същество, счита иска за неоснователен, оспорва твърдението за неравноправност на договора.

С решението си РС е приел иска за основателен и е признал договора между страните за нищожен.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Неоснователни са оплакванията за липса на правен интерес от предявения иск с оглед твърденията на ищеца да е заплатил задълженията си по процесния договор. Това обстоятелство не го лишава от интерес да установи нищожността на договора, по който е страна.

Неоснователни са и доводите във въззивната жалба за недопустимост на производството, с оглед предявено в деня на завеждане на настоящото 2 производство, в по-ранен част, заявление пред РС Хасково за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за вземания, дължими по процесния договор. Видно от представената пред РС справка, заповедта не е влязла в сила, с оглед постъпило срещу нея възражение е предявен иск за установяване вземането по заповедта. Производството понастоящем е спряно до приключване на настоящото, имащо преюдициален характер (вж. писмо на л.

158 по делото на РС).

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за потребителски кредит № 3299/22,11,2022 г. Същият е сключен за сумата от 2300 лв., предоставена за срок от 90 дни, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 %, фиксиран лихвен процент на ден 0,11 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 46,65 %, с уговорка за връщане на кредита на една вноска с падеж 20,02,2023 г. Посочената в договора обща дължима сума по кредита е от 3907,70 лв., като същата включва главницата от 2300 лв., 227,70 лв. – възнаградителна лихва и 1380 лв.

– такса експресно разглеждане. Заплащането на последната е предвидено в чл.

1, ал. 2 от договора за кредит за допълнителна услуга експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, като е посочено, че същата е изцяло извършена и предоставена от кредитодателя. Правоотношенията между страните са такива между търговец и потребител, поради което приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е уредено изискване за посочване в съдържанието на договора за кредит на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, като в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, тоест повече от 50 %.

Съдържанието на клаузата за заплащане на такса за експресно 3 разглеждане на документите за отпускане на кредит и съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочената допълнителна услуга, за която е предвидено отделно възнаграждение, е свързана с усвояване и управление на кредита и като такава, за нея кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за отделна услуга. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Възнаграждението за тази услуга в действителност представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и като такова, таксата по чл. 1, ал. 2 от договора за кредит реално представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР (предвид дефиницията за общ разход по кредита съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включващ всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Пред настоящата инстанция не се спори относно обстоятелството, че в уговорения с процесния договор ГПР (възлизащ на 46,65 %) тази такса не е включена, с което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, с представянето като стойност на допълнителна услуга, на действителната цена на необезпечен кредит, се цели заобикаляне на изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което клаузата се явява недействителна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. В същото време невключването на процесната такса в ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Поради това коментираната клауза се явява уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Изложеното обосновава извода, че поради нарушение изискванията на чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. До същия извод е достигнал и РС, поради което решението му е правилно и следва да се потвърди.

4

По частната жалба:

С първоинстанционното решение, съобразно изхода на спора, РС е присъдил на ищеца сторените за производството деловодни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 200,10 лв., както и е присъдил на процесуалния представител на ищеца възнаграждение за осъществено от него безплатно представителство по реда на чл. 38 онт ЗА в размер на 800,25 лв.

С молба вх. № 23178/28,02,2024 г. ответникът е поискал да бъде изменено решението в частта относно разноските като бъде намалено определеното с него възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.

С обжалваното определение искането е оставено без уважение като неоснователно.

Настоящата инстанция приема този извод за правилен. Определеното от съда възнаграждение по чл. 38 от ЗА съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и е съобразено с нормативно установените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение.

Затова обжалваното определение ще бъде потвърдено.

Относно разноските за въззивното производство:

Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, в полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 800,25 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/05,01,2024 г., постановено по гр. д. № 6474/2023 г. на РС Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3248/14,03,2024 г. по гр. д. № 6474/2023 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД,

5

ЕИК *****; да заплати на адв. С. Ж. П., служебен адрес: *****; сумата от 800,25 лв. (осемстотин лева и двадесет и пет ст.), представляваща възнаграждение за осъществено във въззивното производство процесуално представителство при условията на чл. 38 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6