Решение № 7895 от 11.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7895 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20211110159062 по описа за 2021 година

Делото се води по искова молба на фирма /уточнена с молба с вх. № 107486/13.12.2021 г./ срещу СЛ. К. Л., Н. ИВ. Л. и СТ. ИВ. СП., с която са предявени осъдителни искове за заплащане от ответниците при условията на разделна отговорност /при квоти – 1/2 за СЛ. К. Л. и по 1/4 за Н. ИВ. Л. и СТ. ИВ. СП./ на следните суми за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 748.32 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 152.32 лв.

– мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 05.10.2021 г.; сумата от 12.90 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 09.2018 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 3.46 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 05.10.2021 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирма по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата СТ. ИВ. СП. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че жилището е ползвано само от С.Л. от 24.12.2017 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за главниците и лихвите.

1

Другите двама ответници законоустановения срок. не са подали отговор на исковата молба в

Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове за суми за доставена топлинна енергия, извършена услуга дялово разпределение и мораторните лихви върху тях, които се претендират от ответниците при условията на разделна отговорност, като срещу ответниците Л. и С. исковете са предявени в качеството им на законни наследници на ИВ. К. Л..

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая е доказано от писмените доказателства на л. 12-13 и л. 29, че през исковия период ответницата Л. и ИВ. К. Л. са били собственици на процесния имот. Видно е от Удостоверение за наследници /л. 66/, че след смъртта си на 03.04.2021 г. И. К. Л. е оставил като законни наследници своите деца – ответниците Л. и С.. Въпреки това ответницата С. оспорва материалната си легитимация да отговаря по предявените искове при твърдения, че след прекратяване на брака между ответницата Л. и нейния наследодател ИВ. К. Л. жилището е ползвано само от първата.

Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС:

„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по 2 силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“. В мотивите към т. 1 е прието следното:

„Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици“.

В случая е представено Решение № 23070/25.01.2019 г., постановено по гр. д. № 84653/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, влязло в законна сила на 20.02.2019 г., с което е прекратен с развод сключеният на 22.11.1986 г. граждански брак между ИВ. К. Л. и СЛ. К. Л. и на последната е предоставено ползването на семейното жилище в адрес, като е определен месечен наем в полза на ИВ. К. Л.. Предвид датата на влизане в законна сила на съдебното решение се налага извод, че ползването на процесния имот е предоставено на ответницата Л. едва в края на последния месец от исковия период, т.е. противно на твърденията на ответницата С., поддържани и от ответника Л. в първото открито заседание, липсват доказателства ползването да й е било предоставено през почти целия период.

Същевременно по делото не са представени доказателства, които да обосноват извод, че ответницата Л. е сключила с ищцовото дружество писмен договор, по силата на който да е станала единствен клиент и единствено задължено лице за цената на доставяната в съсобствения имот топлинна енергия. В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че с писмо с рег. индекс Г-7816/01.04.2019 г. ищецът я е уведомил, че нейното име е вписано като титуляр на партида с абон. № ****, не означава, че действително между тях е възникнало договорно отношение, по силата на което тя да дължи заплащане на цялата стойност на доставяната в имота топлинна енергия /а не само съобразно квотите си в 3 съсобствеността/. Този извод следва от това, че договорното правоотношение възниква по общо съгласие на страните, а не чрез едностранни действия на едната от тях, а в случая по делото не са ангажирани доказателства за това ответницата Л. да е изразявала такова съгласие. В контекста на изложеното съдът приема, че по делото липсват доказателства за сключен между нея и ищеца писмен договор, от което следва, че отговорни за цената на доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия са всички съсобственици по правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Следователно всички ответници дължат заплащане на задълженията за топлоснабдения имот за заявения период съобразно квотата им в съсобствеността – 1/2 за ответницата Л. и по 1/4 за ответниците Л. и С. /в качеството им на законни наследници на другия съсобственик през исковия период ИВ. К. Л./.

По делото липсва спор относно другите правопораждащи двете главни вземания обстоятелства, поради което с Определение № 10393/21.04.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период на претендираната стойност и извършването на услугата дялово разпределение през процесния период на претендираната стойност. Следователно двата главни иска се явяват доказани по основание и размер.

Съобразявайки квотите на всеки ответник в съсобствеността, съдът приема, че за ответницата Л. са възникнали следните главни задължения към ищеца: 374.16 лв. – цена на доставената топлинна енергия, и 6.45 лв. – цена на услугата дялово разпределение, а за ответниците Л. и С., както следва: 187.08 лв. – стойност на доставената топлинна енергия, и 3.22 лв. – стойност на услугата дялово разпределение.

По възражението на ответницата С. за погасяване по давност на главните вземания съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от месечните задължения за цената на топлинната енергия, включени в исковия период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане. В случая до датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за стойността на топлинната енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 07.2018 г. включително, тъй като срокът за заплащане на месечното задължение за м. 08.2018 г. е бил до 15.10.2018 г., респ. погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаването на исковата молба на 15.10.2021 г. Размера на задълженията на ответницата С., попадащи в 4 периода, за който не е изтекла погасителната давност, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки изравнителната сметка на л. 104, като приема, че възлиза на сумата от 130.96 лв.

Ответниците не твърдят и не доказват плащане на цената на доставената топлинна енергия, поради което този иск следва да бъде изцяло уважен срещу ответниците Л. и Л., а срещу ответницата С. – частично – за сумата от 130.96 лв. за периода от м. 08.2018 г. до м.