Решение № 27 от 24.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000347 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 95 от 14.03.2023 г., постановено по т.д. № 265 по описа за 2022 г., Окръжен съд Пловдив е:

- осъдил „ЗАД "А. Б.“ АД да заплати на И. И. Г., сумата от 64 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 21.01.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за преживени от него неимуществени вреди - болки и страдания, следствие претърпяно на 06.07.2021г пътнотранспортно произшествие на общински път *** ****, с посока на движение от гр. П. към гр. П., след с.Й. Г., км. **, причинено виновно от водача З. П. К., на л. а. марка „Ф.”, модел „П.” с рег. № ********, който застига и удря отзад управляваното от И. И. Г. пътно превозно средство с животинска тяга, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ** и било образувано досъдебно производство № **/****г по описа на сектор Р. п. п. при ОД на МВР - гр. П., прокурорска преписка № ****/**** г. по описа на РП - Пловдив - прекратена на основание чл. 343, ал. 2 НК, по изявено желание на пострадалия И. И. Г.;

- отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 160 000 лева, ведно със законната лихва, както и иска за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 20.10.2021г - 20.01.2022г, включително, като неоснователни.

- осъдил „ЗАД "А. Б.“ АД да заплати на адв. М. И. Д., АК - С., като 1 пълномощник на И. И. Г. сумата от 5770 лева за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция по съразмерност;

- осъдил И. И. Г. да заплати на „ЗАД "А. Б.“ АД сумата от 3870,60 лв. за съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност;

- осъдил „ЗАД "А. Б.“ АД да заплати по сметка на ОС - Пловдив сумите от 2560 лв. - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 176,84 лв. - разноски за експертизи по съразмерност.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ответникът „ЗАД "А. Б.“ АД чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, с която е уважен предявения срещу дружеството иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от 64 000 лева, с искане решението да бъде отменено в тази част и да се постанови друго, с което предявения иск да се отхвърли изцяло. Евентуално се иска да се намали размера на присъденото застрахователно обезщетение за описаните вреди, съответно - да се присъдят разноски за двете инстанции.

От ищеца И. И. Г. е постъпила въззивна жалба против описаното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдената сума от 64 000 лева до сумата от 160 000 лева, както и с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата през периода от 20.10.2021 г. до 20.01.2022 г. Искането е в тази част решението на Окръжен съд Пловдив да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявения иск да се уважи за сумата от 160 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и да му се присъди адвокатско възнаграждение за представляващия ищеца адвокат.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пловдив е било образувано по предявен от И. И. Г. против „ЗАД "А. Б.“ АД осъдителен иск за заплащане сумата от 160 000 лева, ведно със законната лихва, смятано от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за преживени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, следствие получени травми в резултат от претърпяно на 06.07.2021 г. пътнотранспортно произшествие на общински път *** ****, с посока на движение от гр. П. към гр. П., след с.Й.

Г., км. **, причинено виновно от водача на л. а. марка „Ф.”, модел „П.” с рег.

№ ******** - З. П. К..

Искът се основава на следните, установени по делото факти:

На 06.07.2021 г., около 22 часа, на общински път *** ****, с посока на движение от с. Й. Г. към гр. П., км. **, област П., при управление на л.а. марка „Ф.”, модел „П.” с рег. № ********, водачът на автомобила З. П. К. застига и ударя отзад каруца, теглена от кон, в която се е намирал и И. И. Г., който вследствие от удара претърпява различни травматични увреждания.

2

Безспорно установено е също, че собственикът на лек автомобил „Ф.”, модел „П.” с рег. № ******** към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № **/**/************, със срок на валидност една година, считано от 31.08.2020 г. до 30.08.2021 г.

От представените по делото писмени доказателства, от свидетелските показания, от приетите по делото заключения – основно и допълнително на съдебно-медицинската експертиза, както и от обясненията на вещото лице д-р Д. М. в съдебно заседание е установено, че вследствие от катастрофата ищецът е получил следните увреждания: фрактура в областта на средната трета на костите на двете подбедрици, което представлява трайно затруднение движението на двата долни крайника за повече от 30 дни.

Получените вследствие процесното ПТП счупване на костите на двете подбедрици е наложило оперативно лечение, изразяващо се в открита репозиция с метална остеосинтеза с плаки и винтове, имобилизация на крайника, възстановяването от което е продължило около 4-5 месеца за левия крак, а заради настъпили усложнения на десния крак – инфектиране на оперативната рана и последващи оперативни намеси, възстановяването е продължило повече от шест месеца.

Установено е също, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили продължителни и силни по степен болки и страдания.

Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на двата крака, травмите и произтеклите от тях усложнения са били свързана и с болки, оперативни интервенции, продължително обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването. Въпреки проведените лечения, както и обездвижването на пострадалите крайници, предвид характера и тежестта на травмите и получените усложнения, възстановяването на ищеца е продължило през един значителен период.

Освен описаните физически болки и страдания, получените увреждания и съпътстващите ги усложнения са довели до продължителен и труден възстановителен процес, който се е отразил неблагоприятно и върху психическото състояние на ищеца. Според показанията на свидетеля Т. Г., след инцидента ищецът станал затворен, не общувал както преди, срамувал се от белезите, останали му след операциите.

С оглед поддържаните от ответника възражения, първият спорен въпрос е свързан с основателността на иска.

В тази насока се излагат доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране на застрахователната отговорност на ответното дружество, доколкото не било установено виновно поведение на водача, управлявал лекия автомобил, за настъпване на процесното ПТП.

Съдът преценява тези възражения като неоснователни, доколкото е установено от приетото по делото и неоспорено заключение на САТЕ, както и от показанията на свидетелите, че произшествието е настъпило преди всичко заради закъснялата реакция на водача на лекия автомобил, чрез задействане 3 на спирачната система да предотврати удара в момента, в който е имала възможност да забележи конската каруца, осветена от фаровете на автомобила.

Следователно, установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Другият според въпрос е свързан с размер на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Пловдив се е съобразил с установените по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската и САТЕ, както и на свидетелските показания.

Поддържаните във въззивните жалби оплаквания на страните за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.

В случая е установено, че причинените на ищеца травматични увреждания от една страна се характеризират със значителна тежест, обусловена от характера и мястото на получените увреждания, което е свързано с изпитване на болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период, включително и заради получените усложнения и допълнително наложилите се хирургически операции. Произтичащите от тези увреждания болки са били съпътствани и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до продължително влошаване качеството на живот на пострадалия и до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването.

Неоснователно е поддържаното от представителя на ответното дружество становище, че настъпилите усложнения и извършените заради тях две допълнителни операции, произтичащите от това болки и страдания, както и удължения срок на възстановяване не се намирали в причинна връзка с произшествието.

Установено е, че настъпилото усложнение – флегмон и последвалия дефект на цикатрикса са свързани с извършената след произшествието операция на костите на дясната подбедрица вследствие бактериална инфекция, причините за която не могат да бъдат категорично установени.

Доколкото няма доказателства тази инфекция и усложненията, свързани с нея да са настъпили вследствие поведението на самия пострадал, съдът приема, че същите са последица от неизбежната първоначална оперативна интервенция, която не би се наложила без причинените при произшествието травми на ищеца.

4

От друга страна следва да се отчете обстоятелството, че ищецът според приетото и неоспорено заключение, както и от обясненията в съдебно заседание на вещото лице д-р М. е напълно възстановен със зараснали фрактури на двата крака.

Съдът преценява като неоснователни и съдържащите се във въззивните жалби становища на страните, както за липса на принос на пострадалия в настъпване на вредите, така и за изключително негова вина евентуално - за принос в размер от 80 % от негова страна за настъпване на вредоносния резултат.

Предвид установените обстоятелства относно допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата на чл.20, ал.2 ЗДвП, които са основната причина за настъпването на това ПТП и съпътстващите го вреди за пострадалия, както и поведението на самия пострадал от това произшествие ищец, чието пренебрегване на правилата на чл.71, ал.1 и чл. чл.106, ал.2 от ЗДвП действително е допринесло за настъпване на удара с движещия зад каруцата автомобил, съдът преценява, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат е значително по-малък от този на водача и съответства на приетата от окръжния съд степен от 20 %.

Неоснователно в такъв случай е поддържаното в обратния смисъл становище от процесуалния представител на застрахователя за изключителен или по-висока степен на приноса на ищеца за настъпване на вредите.

Установено е, че въпреки управляваната от пострадалия каруца да не е имала симетрично разположени отзад два червени светлоотразителя както и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, същата е била видима на късата светлина на фаровете на автомобила на разстояние около 100 метра, което при установената скорост на движението е било достатъчно за водача му да задейства спирачната система и да предотврати удара в каруцата. Според обясненията на вещото лице, изготвило заключението на САТЕ, дадени в съдебно заседание, дори и без монтирания на каруцата триъгълник, т.е. и без наличието на каквито и да било светлоотразителни елементи, дължината на осветената от фаровете зона пред автомобила е била достатъчно дълга, за да се забележи каруцата отдалече и водачът на автомобила да спре. Според вещото лице, наличието на изискуемите от ЗДвП светлоотразителни елементи върху каруцата и возещите се в нея хора, единствено би спомогнало на водача на лекия автомобил да ги забележи порано. Следователно, спазването от страна на водача на каруцата на изискванията на чл.71, ал.1 и чл. чл.106, ал.2 от ЗДвП в случая би било благоприятстващо, но не и решаващо за избягване на произшествието действие. Затова, с нарушаването на посочените изисквания, приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в случая е значително помалък от приноса на водача на лекия автомобил.