Определение № 10341 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10341 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504395 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. П. П. чрез адв. Г. срещу определение от 16.02.2026 г., постановено по гр.д. № 44414/2024 г. на СРС, 171 състав, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Твърди, че от значение в случая е, че искът е уважен изцяло, както и че е направено изявление в депозираната искова молба, че се иска присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ и съдействие. Счита, че наличието на тези обстоятелства задължават съда на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ да присъди адвокатско възнаграждение. Посочва, че доколкото е оказана правна помощ от адвокат, който е изготвил съдебните книжа по делото, изходящи от ищцовата страна, както и няма данни за сключен възмезден договор за правна помощ и съдействие между адвокат и клиент, така и за плащане от страна на ищцата за предоставената правна защита, следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като неправилно.

С писмен отговор ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД счита жалбата за неоснователна, а атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Посочва, че въпреки направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, от събраните по делото материали не се установява извършването на каквато и да е активна процесуална дейност от адв. Г.. Счита, че самото упълномощаване не е достатъчно, за да се приеме, че е оказана действителна правна помощ. Посочва, че ако се присъжда хонорар, то той трябва да е под предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

1

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи, становището на другата страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 44414/2024 г. по описа на СРС, 171 състав е образувано по искова молба от М. П. П. срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.

С решение от 22.12.2025 г. по гр.д. № 44414/2024 г. на СРС, 171 състав районният съд е прогласил по предявения от М. П. П. срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договор за потребителски кредит „кредитна линия“ № 3-1-10272-306561/28.12.2023 г., поради противоречие със закона. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД да заплати на М. П. П. сумата 50 лева, представляваща разноски за производство пред СРС.

С молба от 27.01.2026 г. ищцата М. П. П. е поискала на основание чл. 248 ,ла. 1 ГПК да се измени решението в частта за разноските и да се постанови определение, с което да се осъди ответникът да заплати адвокатско възнаграждение, дължимо по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – за материално затруднено лице.

С обжалваното определение, постановено на 16.02.2026 г. районният съд е оставил без уважение искането на адв. Ю. Г. – процесуален представител по пълномощие на ищцата М. П. П., обективирано в молба от 27.01.2026 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в полза на адв. Ю. Г. по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв.

Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно и законосъобразно. Искането, заявено от ищцата М. П. П., чрез процесуалния представител адв. Ю. Г. е неоснователно. Процесуалният представител адв. Г. е упълномощена с представено по делото пълномощно – лист 13 от длето пред СРС. В него не е посочено, че защитата на лицето се поема в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв, нито е представен договор за правна защита и съдействие. Искане за присъждане на възнаграждение по Закона за адвокатурата е заявено за първи път едва в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която е поискано изменение на решението.

Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 97 о 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 220 от 07.01.2013 г. по т.д. № 1106/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 111 от 01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., когато в представения договор за правна защита и съдействие не е посочено конкретно основание от кръга на посочените в т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, само при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, а само е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е дължимо при условията на чл.

38 ЗАдв, не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалния представител основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при предпоставките на чл. 38 ЗАдв.

2

В разглеждания случай, освен цитираното по-горе пълномощно, не е представен въобще договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че защитата е поета безплатно с позоваване на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА. Това не е направено нито в исковата молба, нито в друг документ по делото.

Предвид изложеното и при съобразяване цитираната по-горе практика и доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства, включително договор за правна защита и съдействие, от които да се установява, че защитата е поета при условията на чл. 38 ЗАдв, то адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ю. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв не следва да се присъжда, както правилно е приел и районният съд. Ето защо подадената частна жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от М. П. П. чрез адв. Г. срещу определение от 16.02.2026 г., постановено по гр.д. № 44414/2024 г. на СРС, 171 състав, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в полза на адв. Ю. Г. по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3