Определение № 139 от 15.12.2025, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Девня, 15.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Частно наказателно дело № 20253120200328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК, образувано е по жалба от Д. Н. П. в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Динипо“ ЕООД гр. Варна против Постановление на РП - Варна от 12.09.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 250/2018 г. по описа на РУ МВР - Девня.

В жалбата се излагат предимно твърдения за предубеденост и липса на обективност и безпристрастност на наблюдаващия прокурор, постановил обжалваното постановление. Сочи се, че същият вече имал формирано вътрешно убеждение по казуса поради многократното прекратяване на досъдебното производство. Излага се също, че решаващият прокурор е дал превес само на показанията на група свидетели, които били в пълна финансова зависимост от „П. – ножара“, като напълно игнорирал неговите твърдения.

Заключава се, че предубедеността на наблюдаващия прокурор водела до неправилност на постановения прокурорски акт, поради което се иска неговата отмяна.

Доколкото жалбоподателят сочи, че е собственик на вещите, за които твърди, че са били обект на кражба от възложения му имот, то съдът приема, че жалбата е подадена от лигитимирано от закона лице. Същата е подадена в законоустановения 7 дневен срок за обжалване на прокурорския кат по съдебен ред, поради което е приета за разглеждане като допустима.

Съдът, като се запозна с обжалваното постановление на РП Девня и материалите по досъдебното производство, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Прокурорът е прекратил наказателното производство, приемайки, че не е установено по безспорен и категоричен начин - така, както изисква закона, че деянията, за които жалбоподателя П. се е тъжил - кражба на фургон и ел. стълб са извършени и, че са извършени умишлено. Посочил е също така, 1 че в хода на проведеното досъдебно производство са извършени всички процесуално – следствени действия, необходими за разкриване на обективната истина по делото, но поради крайно противоречивите доказателства е приел недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 194 от НК. Посочил е също така, че макар и действията на свидетелите А. А. и П. П. да представляват разпореждане с чужда вещ - фургон, то не са налични безспорни и категорични доказателства за наличието на изискуемата от чл.

194 от НК форма на вина - пряк умисъл. Отделно от това, по делото не можело да се установи с категоричност времето на извършено преместването, както и чия собственост е бил фургонът, както и индивидуализация на преместената вещ, предвид противоречието между описанието, дадено от собственика и това на другите свидетели досежно размери на фургона, оборудване, състояние и др. Относно другата инкриминирана вещ - 1 бр. стълб, прокурорът е счел, че по делото се очертават две крайно противоположни версии – тази на свид. Д. П. и тази на свид. Е. М. като липсват други убедителни доказателства, които да водят до превес на една от тези версии.

На първо място следва да се отбележи, че производството по чл. 243 ал. 4 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. В рамките на този контрол съдът следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по - нататък извършени ли са всички последващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. В този смисъл съдът няма правомощия да дава задължителни указания на прокурора да повдигне обвинение, какво да бъде то или да указва внасяне обвинителен акт по конкретни обвинения в съда, защото обвинителната функция е изцяло в правомощията само и единствено на държавното обвинение.

Всъщност единствените данни за извършена кражба на тези вещи се съдържат в показанията на жалбоподателя, той и тъжител, по чиято жалба е отпочнало настоящото наказателно производство. Четирима разпитани по делото свидетели - А., П., М. и М. установяват по еднозначен начин, че разрешение, дори молба да се премахне въпросния ел. стълб от имота на жалбоподателя и да се премести в съседния имот е дал именно свид. П..

Настоящия съдебен състав вече е приемал в предходно свое произнасяне по делото, че споделя напълно мотивите за липса на достатъчно доказателства за извършена кражба на ел. стълб от имота на жалбоподателя, доколкото четирима разпитани по делото свидетели - А., П., М. и М. установяват по еднозначен начин, че разрешение, дори молба да се премахне въпросния ел. стълб от имота му и да се премести в съседния имот е дал именно свид. П.. Индиция за това се съдържа и в поведението на свид. П., който сам заявява в показанията си, че около месец преди депозирането на жалбата видял, че стълбът се отстранява от имота му и се мести в имота на 2 свид. П., но не е предприел нищо, за да защити собствеността си. Не е без значение и състоянието /нефункциониращ/ и паричната равностойност на този ел. стълб, оценен от вещото лице по СОЕ на стойност 336 лева.

Що се касае до твърдението на жалбоподателя за извършена кражба на фургон от собствения му имот прави впечатление следното:

Твърди се, че свид. П. е установил липсата на фургона през 2015 г.

При това буди недоумение факта защо се е тъжил за това 3 години по - късно.

Обясненията му, изложени в жалбата, че през цялото това време е водил преговори /не сочи с кого/ за доброволно уреждане на въпроса звучат неубедително. И по отношение на тази вещ единствените данни, че същата е била обект на кражба са твърденията на самия жалбоподател. Видно от изисканата информация от ЧСИ е, че нито фургон, нито ел. стълб са били обект на публичната продан. Изготвената в хода на разследването справка от централната автоматизирана система за документооборота на МВР сочи, че за период от 01.01.2015 г. до 24.07.2018 г. не са регистрирани жалби от св. П. за извършени кражби или други самоуправни действия в имот собственост на „Динипо“ ЕООД, находящ се в гр. Девня, м-ст „*******“. Самият жалбоподател посочва в един от разпитите си, че не може да посочи конкретни лица, които да потвърдят наличието на фургон и то с такива размери в имота му. В същото време четирима свидетели установяват други обстоятелства относно преместването на фургона /и то с много по – малки размери/ в съседния имот на свид. П., които са дали основание на решаващия делото прокурор да приеме липса на умисъл за неговото своене, както у свид.

П., така и у свид. А.. Факта, че тези свидетели са обвързани финансово със свид. П. не значи непременно, че те не казват истината. Показанията им са последователни, безпротиворечиви и категорични, а данни същите да са се „наговорили“ липсват, при което няма основания да се приемат за недостоверни. Ако за тези свидетели се твърди, че са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, то с още по – голямо основание това би могло да се каже и за самия жалбоподател, който като страна по делото без съмнение е пряко заинтересован от неговия краен резултат.

С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото е проведено обективно, всестранно и пълно разследване. Извършени са всички възможни процесуално – следствени действия, вкл. изпълнени са дадените от различните съдебни състави указания. Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена. Изводите на прокурора, че наличните по делото доказателства не са достатъчни, безспорни и категорични да обосноват извод да извършено умишлено престъпление от общ характер от конкретно лице, което да бъде предадено на съд, са правилни и добре мотивирани. С оглед на това обжалваното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Следва да се отбележи, че съмнението на страна по делото в обективността и безпристрастието на наблюдаващия прокурор би могло да даде основание за неговия отвод, но само по себе си не е основание за отмяна 3 на атакувания прокурорски акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 6 т. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП - Варна от 12.09.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 250/2018 г. по описа на РУ МВР - Девня, образувано за престъпление по чл.

194 ал. 1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Варна в седемдневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4