Решение № 16253 от 28.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16253 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110111097 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. И. Й, уточнена с молба с вх. № 143242/22.05.2023 г. Предявен е иск за осъждане на ответника Н. Б. П. да заплати на ищцата платена от последната без основание сума в общ размер от 10003,80 лева.

В исковата молба и уточняващата я такава се твърди, че чрез банкови преводи, извършени в периода от 23.12.2021 г. до 10.01.2023 г., ищцата превела от личната си банкова сметка по сметка на ответницата сума в общ размер на 10003,80 лева с основание „лизинг СВ........АН“. Поддържа се, че между страните по делото никога не бил сключван договор за лизинг, поради което постъпилата по сметката на ответницата сума била платена при изначална липса на основание. Изложени са твърдения, че лизингополучател на товарен автомобил „Ф“ с рег. № СВ........АН било „ДТ“ ЕООД, едноличен собственик и управител на което била майката на ответницата.

Автомобилът бил предоставен от дружеството лизингополучател на БИ - фактически съжител на ищцата, като служебен, тъй като това лице било в трудово правоотношение с „ДТ“ ЕООД от 05.11.2021 г. След прекратяването на трудовото правоотношение била постигната устна уговорка между Б. Й и „ДТ“ ЕООД дружеството да придобиело лизинговия автомобил от свое име, но за сметка на ищцата, като „ДТ“ ЕООД следвало да уговори с лизингодателя „ЕА“ след изплащане на лизинговите вноски собствеността върху автомобила да бъде прехвърлена на Б. Й.

Била постигната и уговорка, че ищцата и БИ щели да ползват автомобила безвъзмездно до изплащането му на лизингодателя. Поради това, Б. Й заплащала лизинговите вноски по сметка на Н. П., тъй като последната заявила, че действала от 1 името на „ДТ“ ЕООД. На 26.01.2023 г. ищцата и БИ получили писма, с които пълномощното за управление на автомобила в тяхна полза било оттеглено, като се искало фактическото му предаване. От своя стрА. ищцата отправила искане при връщането на автомобила да бъдат възстановени заплатените лизингови вноски.

„ДТ“ ЕООД отказало да възстанови същите, като заявило, че по сметка на дружеството не са постъпвали пари за лизинг. Н. П. също отричала да е получавала такива. В резултат на тази кореспонденция уговорката за прехвърляне собствеността върху автомобила била прекратена, а МПС било върнато на 07.02.2023 г. Въз основа на тези аргументи е отправено искане за осъждане на ответната стрА. да възстанови на ищцата сумата от 10003,80 лева като платена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Б. П. за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова претенция се оспорва в цялост като неоснователна. Твърди се, че липсвало обогатяване на ответницата за сметка на ищцата, както и че процесните плащания не били направени при изначална липса на основание, тъй като между страните бил сключен неформален договор. Ответницата поддържа, че по молба на БИ се съгласила да сключи договор за лизинг на автомобил от свое име, но за сметка на Б. Й и БИ, като автомобилът - товарен автомобил „Ф“ с рег. № СВ........АН - бил предаден директно на двамата. Договорът за лизинг бил сключен от „ДТ“ ЕООД, а ответницата била солидарен длъжник по същия. Сочи, че постъпилите по нейната сметка суми на основание „лизинг“ били предадени от нея на „ДТ“ ЕООД, като с тях били погасявани задълженията към лизингодателя „ЕА“ ЕАД. На 21.01.2023 г. лизингодателят изпратил сметка за незаплатена 3-та вноска по застраховка „Каско“ на автомобила в размер на 306,58 лева, която не била изплатена от Б. Й и БИ, поради което на 26.01.2023 г. „ДТ“ ЕООД изпратило покА. до двамата за оттегляне на пълномощията за управление на автомобила и за неговото връщане. Поддържа се, че при постигането на устната уговорка за сключването на лизингов договор ищцата била наясно, че при спиране на плащанията по договора автомобилът подлежал на връщане, а заплатените до този момент вноски оставали за сметка на получателите на автомобила. Въз основа на изложеното е отправено искане за отхвърляне на предявения иск и за заплащане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на Н. Б. П. да заплати на Б. И. Й сумата от 10003,80 лева, платена при липса на основание (на отпаднало основание), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С доклада по делото съдът е отделил като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е сключен договор за лизинг на товарен автомобил „Ф“ с рег. № СВ........АН с лизингополучател „ДТ“ ЕООД и солидарен длъжник Н. Б. П.; че между Б. И. Й и трето за спора лице (БИ) - от една стрА., и Н. Б. П. - от друга, е постигната устна уговорка за придобиване собствеността на лизинговия автомобил по сключения договор за лизинг от „ДТ“ ЕООД, но за сметка на Б. И. Й и третото за спора лице; че 2

Б. И. Й и третото за спора лице са получили фактическото държане върху лизинговия автомобил след сключването на договора за лизинг; че Б. И. Й е заплатила по сметка на Н. Б. П. сумата от 10003,80 лева на основание „лизинг“; че лизинговият автомобил е върнат от ищцата и третото за спора лице на „ДТ“ ЕООД на 07.02.2023 г., към която дата постигнатата между Б. И. Й, БИ и Н. Б. П. устна уговорка е прекратена.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже заплащането на процесната сума и постъпването в имуществения комплекс на ответника – обстоятелства, които са отделени като безспорни между страните. От друга стрА., ответникът следва да установи наличието на валидно основание за заплащане на процесната сума от ищеца в негова полза. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.

С оглед изявленията на страните, спорен между тях се явява въпросът дали основанието, на което ищцата е превела процесната сума в полза на ответника, е отпаднало, в причинна връзка с което ответникът да дължи нейното връщане на ищеца.

В уточнителна молба с вх. № 38993 от 07.02.2024 г. (л. 57), ищецът е направил изявлението, че претендира процесната сума като платена на отпаднало основание поради едностранен отказ на ответницата от поет от нея ангажимент да преведе получените по банковата сметка суми на лизингополучателя „ДТ“ ЕООД.

По делото е прието заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено на база предоставената от третото за спора лице – „Дот Трейд“ ЕООД, счетоводна документация. От справка – дневник на сметка Подотчетни лица, партида Н. П., за периода от 01.12.2021 г. до 31.01.2023 г. се установява, че представените по делото приходни касови ордери са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството, като сумите са отразени по дебита на сметка Каса и кредита по сметка Подотчетни лица. Към 31.01.2023 г. се констатира кредитно салдо по партидата на Н. П. в общ размер на 10003,80 лв. Уточнено е, че съобразно справка – хронологичен опис на счетоводна сметка Каса за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2023 г., направените вноски в брой в касата на дружеството от Н. П. са осчетоводени хронологично на датата, вписА. в приходните ордери и със сумите, отразени в тях, с основания „Вноска за автомобил CB........AH - Б. Й“. В о. с. з., проведено на 18.06.2024 г., вещото лице пояснява, че сумата в размер на 10003,80 лв. е отчетена като задължението на съответното подотчетно лице Н. П..

Видно от представена по делото справка за дължими суми по Договор за финансов лизинг към 22.02.2023 г. (л. 47 - 50), лизингополучателят „ДТ“ ЕООД няма непогасени задължения за лизингови вноски.

От съдържанието на приложената справка се установява още, че сумата в размер на 306,58 лв., с основание „застрахователна премия по полица № 00500100471991 (Каско на МПС), вноска 3, падеж 21.01.2023 г., договор № 01023634/00001“, е заплатена на 27.01.2023 г. Съгласно твърденията на ответника в отговора на исковата молба, именно поради неплащането на въпросната сума от стрА. на ищцата, се е стигнало до оттегляне на пълномощията за управление на автомобила, както и до исканията за връщането му. Тези изявления, макар и без посочване на конкретната причина, са обективирани в отправените покани от „ДТ“ ЕООД до Б. Й и до БИ – и двете с отразена дата 26.01.2023 г. (л. 19 - 20 от делото). Представените данни в справката, обаче, опровергават както посочените твърдения, така и 3 изложената информация в съобщение, изпратено по електронен път на 31.01.2023 г. от „ДТ“ ЕООД, действащо чрез ответницата, до Б. Й, а именно – че вноските и застраховките не са платени (л. 38 от делото).

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез проведен разпит на свидетеля Б. С. И., ползвател на лизинговия автомобил, кум на ответницата и кръстник на едно от децата . Същият потвърждава установената в хода на делото фактическа обстановка – автомобилът „Ф х“ бил закупен на лизинг от „ДТ“, като целта била в края на лизинговия период БИ и Б. Й да придобият собствеността върху него. Същевременно са изложени и допълнителни сведения за съществуването на други правоотношения между страните, възникнали на основание договор за заем, развитието на които довело и до предприетите действия по отнемане на автомобила.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективно дадени от лице – пряк участник в развилите се отношения между страните, запознат с постигнатите между тях уговорки.

Въз основа на представената по делото справка за дължими суми по процесния договор за лизинг и на заключението на приетата ССчЕ може да се направи изводът, ч е с предоставените на ответницата суми в действителност са погасявани задълженията на лизингополучателя по процесния договор. В този смисъл твърденията, на които ищецът основава претенцията си, се явяват неоснователни, което обуславя и неоснователността на предявения иск, като в тази връзка съдът съобрази следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.

Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които стрА.та не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, и прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирА. в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца, като разгледа иска на предявеното основание, т. е. само съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане.

Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които стрА.та не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска, като основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен, произнасянето е plus petitum и е недопустимо.