Решение № 1356 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи окТ.ври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501687 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Ж. М. П.,ЕГН-********** против решение № 1554/08.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 7073/23г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от него иск за осъждане на ******** да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 27.07.22г.ПТП,за разликата над уважения размер от 5000лв.до пълния претендиран размер от 9000лв.

Излагат се подробни съображения за неправилност на решението в атакуваната му част като противоречащо на материалния закон.Жалбоподателят намира фактическите и правни констатации на районния съд за правилни,но определеното обезщетение за несъответстващо на изискването на чл.52 от ЗЗД за справедлив размер,отговарящ на реално претърпените увреди по вид,брой,интензитет и период на проявление.Иска се отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което да се уважи изцяло предявеният иск,като на П. се присъди и сумата от още 4000лв.обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 27.07.22г.ПТП до пълния претендиран размер от 9000лв.,ведно със законната 1 лихва от 21.07.22г.до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна

********** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Счита,че присъдения размер на обезщетение отговаря на критериите,заложени в чл.52 от ЗЗД.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна в случай,че същото е над минимума по НМРАВ № 1/04г.

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва решението в отхвърлителната му част.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявен е от Ж. М. П. осъдителен иск с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ против *********.

Страните не спорят,че на 27.07.22г.е настъпило ПТП на Републикански път II-86,при който лек автомобил „*********,управляван от К. П. А.,при извършване на маневра – завой,отнема предимството на движещия се направо мотоциклет марка „*******, управляван от ищеца Ж. П.,вследствие на което настъпил удар.За ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1024-1245/27.08.2021г.

Не се оспорва също механизма на настъпване на ПТП,описан в исковата молба,както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,сключена за лекия автомобил ****** и ответното застрахователно дружество.Не се спори и че ответникът е платил на ищеца обезщетение в размер на 1000лв.

Твърди се в исковата молба,че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е претърпял физически наранявания и психически дискомфорт.Непосредствено след инцидента ищецът не могъл да се изправи,като с помощта на случайни минувачи, същият се е преместил на тротоара.Делинквентът започнал да отправя вербални нападки към ищеца и да го обвинява за реализирането на ПТП.Изложеното довело да загуба на сън у ищеца и оставило траен белег в неговото съзнание.Физическите увреждания на ищеца се изразявали в 2 контузия на лявото ходило,охлузване в дясната поясна област,охлузвания в областта на кръста и левия лакът,охлузвания и кръвонасядане в областта на долните крайници и съмнение за спукване на лявата петна кост,за които на същия било издадено съдебномедицинско удостоверение. Твърди се от ищеца,че за възстановяване вследствие на нанесените му увреждания било необходимо да измине период от месец и половина,в който същият бил неработоспособен,а в период от три месеца изпитвал интензивни болки,особено в лявата част на петата,което наложило шиниране на крака и ползване на патерица. Имал нужда от ежедневна помощ от свои близки.

Преживените психически травми дали отражения и върху количественото и качественото извършване на работа на ищеца.

Предвид настъпилите увреждания ищецът депозирал молба при ответното дружество за заплащане на обезщетение,въз основа на която била образувана щета № 0411-400-0001-2022.С писмо изх. № 99-1287/14.03.2022г. ответникът предложил страните да сключат извънсъдебно споразумение,като на ищеца да бъде изплатена сумата в размер на 1000лв.П. не се съгласил с така предложената сума и отправил искане за преразглеждане на случая,но от ответното дружество получил отговор,че размерът на обезщетението остава непроменен.На 26.04.2023г. ответникът изплатил на ищеца по банкова сметка сумата от 1000лв.Претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП е за 10 000лв.,поради което с исковата молба се претендират от ответното дружество още 9000лв.

Ответникът в отговора си по чл.131 от ГПК признава,че е изплатил на ищеца сумата в размер на 1000лв.,като поддържа,че тази сума е достатъчна за репариране на причинените му неимуществени вреди.Намира,че причинените травматични увреждания не обуславят по-висок размер обезщетение,доколкото не се установява от медицинската документация счупване или тежка травма,а и ищецът отказал хоспитализация.Предявеният иск се оспорва по размер,доколкото претендираната сума в размер на 10 000лв.не отговаря на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД.Счита за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.

По делото са събрани писмени доказателства,вкл.цитираният по-горе констативен протокол за ПТП с пострадали лица,медицинска документация 3 във връзка с уврежданията на ищеца: съдебно-медицинско удостоверение от 03.08.21г.,листове за преглед на пациент,резултати от образно-диагностични изследвания,болнични листове; застрахователна полица,застрахователна претенция от П.,писма от застрахователното дружество до ищеца във връзка с размера на предложеното застрахователно обезщетение и молба на ответника,с която изразява несъгласието си с този размер.

Изготвени са и са приети неоспорени две съдебни експертизи-съдебномедицинска с в.л.д-р М.Б. и съдебно-психологична с в.лице Ф.П.Разпитан е и един свидетел на ищеца-И. Ж.

След анализ на писмените и гласните доказателства и на съдебните експертизи първоинстанционният съд е стигнал до извод за основателност на претенциите за неимуществени вреди,като при определяне на размера им е приел,че претенцията е основателна за 6000лв.,който размер е справедлив съобразно чл.52 от ГПК и искът,предвид направеното плащане от страна на ответника на 1000лв.,следва да се уважи за сумата от 5000лв.,а за разликата над тази сума до претендирания размер от 9000лв.следва да се отхвърли.Правилно е описана фактическата обстановка,подробно са коментирани двете съдебни експертизи и показанията на разпитания свидетел,които са кредитирани от съда.

Във въззивната жалба решението се атакува в отхвърлителната му част,като се излагат доводи,че присъденият размер на обезщетението не отговаря на изискването на чл.52 от ЗЗД за справедлив размер.Поддържа се,че в случая били налице множество физически увреждания с по-нисък интензитет,част от които трайни-на китката и глезена,възпрепятстващи свободната физическа дейност на П.,включително и към момента на подаване на въззивната жалба.Отделно друг изискуем критерий съгласно ПП и актуалната константна практика на ВКС,който районния съд не взел предвид,бил съобразяването с икономическите условия към момента на настъпване на увреждането,а този момент бил характерен със започването на развиващи се и до момента инфлационни процеси.

Въззивната инстанция намира,че присъденият от първостепенния съд размер на обезщетението е правилно определен и репарира понесените болки и страдания от ищеца изцяло.

При определянето на размера следва да се има предвид моментът на 4 настъпването на ПТП-през м.юни 2021г. и социално-икономическата обстановка в страната към този момент,възрастта на пострадалия-** години,броя,вида и характера на получените от него травматични увреждания,интензивността на причинените болки и страдания,продължителността на оздравителния процес, физическото и психическото състояние на ищеца,както и възможностите му за възстановяване и адаптация.Следва да се отчетат също и всички неудобстваемоционални,физически,психически и такива от битово естество,които съпътстват претърпените болки и страдания.

Съгласно медицинската документация и СМЕ ищецът е получил контузия на лявото ходило, охлузване в дясната поясна област, охлузвания в областта на кръста и левия лакът, охлузвания и кръвонасядане в областта на долните крайници,други повърхностни травми на подбедрицата.Всички тези увреждания са с характер да причинят временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Периодът на възстановяване е бил според СМЕ около 25-30 дни при благоприятен ход на възстановяването,а според показанията на св.Ж. е продължил около три месеца.За това време,пак според свидетеля,болките на ищеца били по-интензивни,не можел да извършва други дейности освен обичайното ходене до баня и тоалетна,нуждаел се от чужда помощ,за да му носят храна,напитки и други неща.Според заключението на СМЕ на ищеца са били предписани аналгетици за лечение,като по делото няма доказателства такива да са закупувани.При прегледа от вещото лице не е установено наличието на белези от рани или извършени операции.Противно на твърденията в жалбата,вещото лице констатира при прегледа пълен обем на движенията в дясната гривнена става и в лявата глезенна става,но също така установява,че при завъртане на гривнената става се чува изпукване,както и при изпъване на пръстите на лявото стъпало и насочването му надолу,при които движения ищецът все още изпитва болка.Т.е.към момента на експертизата последиците от уврежданията,получени при процесното ПТП не са отшумели напълно,но вещото лице не може да даде категоричен отговор кога и дали това ще се случи,тъй като заявява в обясненията си,дадени в съдебно заседание на 09.01.24г.,че „болката е субективен фактор и зависи от много неща“.Все пак посочва,че с оглед естеството на травмата е възможно при влошаване на времето и при промяна от топло на студено,да се получават епизодични болки в ставата.

5

По отношение на психическият дискомфорт,според

СПЕ първоначално,непосредствено след инцидента,ищецът е изпитал крактовременен шок с елементи на бързо преминаваща ступорна реакция.Постепенното отшумяване е било придружено с усещания като обърквания и плач няколко часа след инцидента. Впоследствие се наблюдавал и посттравматичен психоемоционален и физически дискомфорт, които продължават да съществуват (с нисък интензитет) и до момента на прегледа на 01.02.2024г.

Настоящата инстанция намира,че присъденият от ПдРС размер от 5000лв.(+ 1000лв.вече изплатени от отв.дружество),обезщетява в пълна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди.За да стигне до този извод,ПРС е анализирал подробно всички изброени по-горе фактори от значение за прилагането на чл.52 от ЗЗД,като обстойно е обсъдил събраните в тази насока гласни доказателствени средства и заключенията на СМЕ и СПЕ.

Предвид изложеното,решението в частта му,с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 5000лв.до претендирания такъв от 9000лв.следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна с оглед изхода на спора за юрск.възнаграждение,което се определя от съда в размер на 150лв.за въззивната инстанция.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1554/08.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 7073/23г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Ж. М. П.,ЕГН-********** против ********** иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за осъждане на ******* да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди,вследствие на настъпило на 27.07.2021г.на