Определение № 1031 от 18.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2997/2022
- Вид
- Определение № 1031
- Подписан
- 18.04.2023
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1031 гр. София, 17.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20221000502997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.
С определение № 4570 от 19. 05. 2022 г., постановено по ч. гр. д. № 14355/2021 г. по описа на СГС, 1-ви Ж състав, е оставена без разглеждане, като недопустима, частна жалба с вх. № 23070566 от 02. 12. 2020 г., подадена от И. И. Г., срещу несъществуващ акт, индивидуализиран от подателя като „разпореждане /неиздадено като отделен съдебен акт/ по ч. гр. д. № 32779/2018 г., на СРС, ГО, 26-ти състав, с което се приема за редовно, допустимо и основателно по същество заявлението на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение“. С определението е оставено без разглеждане, като недопустимо, и възражение с вх. № 23070565 от 02.12.2020 г., подадено по реда на чл. 423 от ГПК от И. И.
Г., срещу заповед за изпълнение, основана на чл. 410 от ГПК от 02. 07. 2018 г., издадена по гр.д. № 32779/2018 г. и е прекратено производството по делото.
Недоволен от определението е И. И. Г., който в жалбата си, подадена чрез пълномощника му адв.В. Я., излага пространни неясно и непрецизно формулирани доводи и възражения за неправилност на обжалвания акт и моли за неговата отмяна.
Софийски Апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, 1 обуславяща правен интерес от обжалването. Подадена е срещу валиден и допустим съдебен акт и следва да се разгледа.
По същество частната жалба е неоснователна.
Този състав на САС приема, че не може да направи извод за неправилност на обжалвания акт. Твърденията, че е постановен нищожен акт поради неправилно разпределение на делото не подлежи на инстанционен контрол. Подобен сигнал следва да се адресира от ВСС и ИВСС, имащи контролни функции по отношение случайния подбор на докладчици.
Следва да приложи застъпеното от ВКС становище, че независимо от това, че жалбата е неясна, по силата на чл. 217, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 218к ГПК (отм.), а сега - чл. 278, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, като формира становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора и разрешава въпросите, включени в предмета на производството.
Видно от данните по делото, СГС правилно е констатирал, че след връчването по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 47, ал.5 от ГПК на заявителя и след указания на заповедния съд за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането, „Топлофикация София“ ЕАД е предявило иск и е било образувано гр.д. № 69438/2018 г. по описа на СРС, което е приключило с влязло в сила решение.
Постановяването на съдебно решение по предявения иск изключва обжалването на съдебен акт по предхождащото го заповедно производство.
СГС правилно е приел, че частната жалба е подадена срещу „неиздадено разпореждане“, т.е. срещу несъществуващ акт, поради което е и недопустима, 2 тъй като няма акт който да се обжалва. Не е налице невлязла в сила заповед да изпълнение дори и в частта за разноските, в която част по принцип подлежи на обжалване. Налице е съдебно решение по исковото производство изключващо приложимостта и на производството по чл. 423 от ГПК.
Поради съвпадане изводите и на двете инстанции обжалваният актследва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4570 от 19.05.2022 г., постановено по ч. гр. д. №14355/2021 г. по описа на СГС, 1-ви Ж състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3