Определение № 19804 от 28.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19804 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110100378 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL), със седалище и адрес на управление в Великото херцогство **********срещу ЕТ „Гали и Ина – Г. Б.“, ЕИК 206121740, със седалище и адрес на управление в гр. София, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 001,21 евро, представляваща падежирала договорна лихва по чл. 2.3 (а) и (b) от Договор за бизнес кредит с клиентски № 6702 от 18.06.2020 г., сключен с „Лено“ АД, за периода от 19.10.2021 г. до 18.03.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 22951/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.06.2020 г. между „Лено“ АД като заемодател и ответника ЕТ „Гали и Ина – Г. Б.“, в качеството му на заемополучател, при участието на солидарен длъжник – Г. Б., е сключен Договор за заем – бизнес кредит с клиентски № 6702 с нотариална заверка на подписите, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сума в размер на 10 000 евро. За обезпечение на заемната сума в полза на заемодателят била учредена договорна ипотека. Излага, че кредитът е бил предназначен за финансиране на търговската дейност на заемополучателя, като средствата са били усвоени по посочена банкова сметка. Поддържа, че съгласно договора и приложения към него погасителен план, заемополучателят се е задължил да върне предоставената сума на месечни погасителни вноски. Ищецът излага, че след сключване на договора заемополучателят е преустановил изпълнението на задълженията си, като не е извършвал дължимите месечни плащания съгласно погасителния план, поради което са начислявани договорни лихви върху просрочените задължения.

Поддържа, че вземането на първоначалния кредитор „Лено“ АД е било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. Твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е налице неизпълнение на парично задължение, като претендира единствено част от вземането – а именно сумата от 9 001,21 евро, представляваща начислена и непогасена договорна (възнаградителна) лихва 1 по чл. 2.3 (а) и (b) от договора за периода от 19.10.2021 г. до 18.03.2025 г., като поддържа, че тази сума е станала изискуема съгласно договорните клаузи и погасителния план. Моли за уважаване на иска, претендира разноски.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с поставени въпроси относно усвояването на заема, извършените плащания и размера на дължимата лихва, както и за прилагане на материалите по заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Йорданов, оспорва исковата претенция. Не оспорва наличието на сключен договор за заем – бизнес кредит с клиентски № 6702 от 18.06.2020 г., но оспорва действителната цел и характер на правоотношението, като поддържа, че договорът формално е оформен като „бизнес кредит“, но по съществото си не е бил предназначен за финансиране на реална търговска дейност. Излага, че не е развИ.л стопанска дейност, която да обосновава необходимостта от кредит в посочения размер, както и че липсват данни за реално използване на средствата за търговски цели, поради което счита, че договорът не следва да бъде третиран като търговска сделка, а като отношение с потребителски характер, към което намират приложение правилата на Закона за защита на потребителите. Оспорва активната легитимация на ищеца, като поддържа, че не е доказано надлежно прехвърляне на вземането по силата на договор за цесия, както и че не е бил редовно уведомен за извършеното прехвърляне, поради което счита, че цесията не му е противопоставима. Ответникът оспорва настъпването на изискуемостта на вземането и поддържа, че не са налице предпоставките за начисляване на претендираната договорна лихва, като оспорва начина на формиране на претендираната сума. Твърди, че липсват ясни и проверими данни относно начина на изчисляване на сумата от 9 001,21 евро, както и че не е доказано съответствие с договорните клаузи и погасителния план. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните лихви, като поддържа, че същите представляват периодични плащания и са погасени с изтичането на кратката давност. Навежда възражения за нищожност на отделни клаузи от договора, като твърди, че същите са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите, включително клаузите относно лихвения процент, начина на формиране на задължението и санкциите при забава, които според него водят до значително неравновесие между страните и противоречат на добрите нрави. В тази връзка поддържа, че договорът следва да бъде подложен на контрол за неравноправност, независимо от формалното му обозначение като „бизнес кредит“.

Ведно с отговора на исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да посочи по размер и пера, погасяванията извършени от ответника, както и да изчисли размера на възнаградителната лихва при съобразяване възражението за давност. Направено е искане за допускане на гласни доказателствени средства за установяване обстоятелства при което е сключен процесния кредит и за какви нужди.

По искането за отвод:

Ответникът е направил искане за отвод на съдебния състав, като се позовава на обстоятелства, които според него пораждат съмнение в 2 безпристрастността на съда. В тази връзка излага, че настоящото производство е свързано с вече проведено заповедно производство по ч. гр. д.

№ 22951/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Поддържа, че съдът, разглеждащ настоящото дело, е бил ангажиран с преценка на предпоставките за издаване на заповедта, включително относно съществуването на вземането и редовността на представените от заявителя документи, поради което счита, че вече е формирал вътрешно убеждение по съществени за спора въпроси. Твърди, че това обуславя предварителна обвързаност на съда с изводи относно съществуването и дължимостта на претендираното вземане, което поставя под съмнение възможността за обективно и безпристрастно разглеждане на спора в исковото производство.

Сочи още, че предметът на настоящото дело е идентичен с този на заповедното производство, което допълнително засилва съмненията за предубеденост на съдебния състав, поради което моли съда да се отведе от разглеждане на делото.

Съдът намира искането за отвод за неоснователно.

Обстоятелството, че съдебният състав се е произнесъл в заповедното производство по чл. 417 ГПК, не обуславя съмнение в неговата безпристрастност. Заповедното производство е едностранно и формално, при което не се извършва разрешаване на правния спор по същество, нито се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането.

Исковото производство по чл. 422 ГПК е самостоятелно и състезателно, като съдът формира вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата, събрани в него. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която участието на съдията в заповедното производство не представлява основание за отвод. Допълнително следва да се отчете, че съгласно вътрешната организация на работа в Софийски районен съд, исковете по чл. 422 ГПК се разглеждат от същия съдебен състав, постановил заповедта за изпълнение, което е обусловено от съображения за процесуална икономия и не засяга принципа на безпристрастност. Не са наведени конкретни обстоятелства, които да обосновават основателно съмнение в безпристрастността на съда, поради което искането за отвод следва да бъде оставено без уважение.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Правна квалификация на исковете: Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане за възнаградителна лихва по договор за заем.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

В тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за заем, предоставянето на заемната сума, уговорката за възнаградителна лихва и нейния размер съгласно договора, настъпването на изискуемостта на претендираното вземане, както и валидното прехвърляне на вземането в негова полза и уведомяването на длъжника за извършената цесия.

В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения, включително извършени плащания, погасяване на задължението, както и твърденията за нищожност на договорни клаузи, от които черпи изгодни за себе си последици.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да 3 установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, ако се позовава на такИ..

Като безспорни на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване следните обстоятелства:

На основание чл. 153 ГПК съдът намира, че безспорно между страните е, че е сключен договор за заем – бизнес кредит с клиентски № 6702 от 18.06.2020 г.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да приеме представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства, доколкото същите са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 22951/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, доколкото същото е относимо към предмета на спора.

Съдът намира за основателни исканията на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като същата следва да отговори на въпросите, поставени от страните, относно усвояването на кредита, извършените плащания, както и размера на дължимата възнаградителна лихва, включително при съобразяване на релевираното възражение за погасителна давност.

Искането на ответника за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели съдът намира за основателно, като на основание чл. 159, ал.2 ГПК допуска един свидетел.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отвод на съдебния състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.07.2026г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните, като им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която след 4 запознаване с материалите по делото и при необходимост след справка при ищеца, да даде заключение по поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси, включително и на поставения от съда такъв: Какъв е размерът на възнаградителната лихва с настъпил падеж преди 17.04.2022 г. (с оглед възражението за погасителна давност).