Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18926 от 10.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8809/2026
Вид
Определение № 18926
Подписан
10.09.2026
Състав
Албена Александрова, Йоанна Наскова Станева, Мария Георгиева Илиева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18926 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508809 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ей Ай Инфо“ ЕООД чрез адв. В. К.

/надлежно упълномощен/ срещу Определение от 24.07.2026г. за отказ на съдия по вписванията за вписване на учредителния акт на „Ей Ай Инфо“ ЕООД, ЕИК 208895179 по заявление с вх. рег. № 59707/24.07.2025г.

В жалбата е посочено, че определението е необосновано и незаконосъобразно. По отношение на изложения довод, че не е представено удостоверение за актуално състояние, от което да е видно кое лице представлява дружеството, поддържат, че същият е в противоречие с чл. 23, ал. 6 ЗТР. Сочат, че в заявлението за вписване, по повод на което бил постановен отказът, бил посочен идентификационният код на „Ей Ай Инфо“ ЕООД, както и в документите, приложени към него. Поради което съдията по вписванията не можел да изисква доказателство за обстоятелства, вписани в ТТРЮЛНЦ. Едно от тези обстоятелства бил вписаният за управител на дружеството. По отношение на довода, че не бил представен учредителният акт, послужил за вписването в ТТРЮЛНЦ, както и че не се представяли и екземпляри от учредителния акт с нотариална заверка на подписа поддържат, че съгласно чл. 8, ал. 2, изр. 2 от Правилника за вписванията за вписване на всички други актове по чл. 4 се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът- съответно два нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. В случая твърдят, че бил представен оригинал от учредителния акт и три нотариално заверени преписа. С оглед на което считат, че била изпълнена предвидената в Правилника форма.

Сочат, че точните документи, представени към заявлението за вписване, били изрично изброени в него, а пълнотата на преписката се проверявала от длъжностното лице при приемане на заявлението. На следващо място, поддържат, че представеното копие от постановление за възлагане било заверено от упълномощения адвокат по чл. 32 ЗАдв. и 1 нямало никакво основание, на което да бъде отхвърлено действието му. Искането към съда е да отмени определението и да извърши вписване на заявление за вписване на учредителен акт на „Ей Ай Инфо“ ЕООД.

С Определение № 756 от 24.07.2026г. съдия по вписвания при СРС е отказал да извърши вписване на учредителен акт на „Ей Ай Инфо“ ЕООД, поради следното: към заявлението липсва удостоверение за актуално състояние, от което да е видно кое е представляващо новоучреденото дружество лице; не е представен учредителният акт, послужил за основа на вписването в Търговския регистър, както и екземпляри от него с нотариална заверка на подписа; представено е единствено копие от постановление за възлагане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лицe и в законоустановения срок срещу отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, който подлежи на обжалване по силата на изричната разпоредба на чл. 32а от ПВп.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От заявлението за вписване от 24.07.2026г. се установява, че същото е подадено от „Ей Ай Инфо“ ЕООД, ЕИК 208895179, представлявано от управителя Н.Л.П. чрез адв. В. К., за вписване на учредителен акт на дружеството с описаната в него апортна вноска на следния недвижим имот: магазин № 7, находящ се в жилищна сграда с магазини, аптека, надземни и подземни гаражи, застроена в гр. София, Столична община, район „Младост“ с административен адрес: кв. „Полигона“, бл. № 13, на партера на сградата, на кота- 0,80 със застроена площ от 113,92 кв.м., състоящ се от търговска площ и сервизни помещения, при съседи: коридор, гараж № 2, магазин № 6 и двор, съставляващ съгласно схема № 15-62206318.06.2024г. на АГКК- София самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: гр. София, район ****, заедно с 1,60 % идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата. В заявлението е посочено, че правата върху недвижимия имот произтичат от Постановление за възлагане на ЧСИ В.М. от 11.09.2019г., влязло в сила на 02.10.2019г. Посочено е също, че към заявлението се прилагат следните документи: учредителен акт на „Ей Ай Инфо“ ЕООД- оригинал и 2 броя нотариално заверени преписи; нотариално заверено съгласие за извършената апортна вноска от вносителя; копие от експертна оценка на апортната вноска; данъчна оценка; схема на самостоятелен обект; адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса за вписването.

Същевременно от приетата преписка се установява, че е приложен учредителният акт от 30.06.2026г.; нотариално заверено съгласие за извършване на непарична вноска от 30.06.2026г.; копие от постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20198600400180 по описа на ЧСИ В.М. от 11.09.2019г. с отбелязване, че е влязло в сила на 2

02.10.2019г.; уведомително писмо № 20260515153828-4/19.06.2026г.; експертна оценка на непарична вноска по Акт № 20260515153828/21.05.2026г. на Агенция по вписванията; удостоверение за данъчна оценка на магазин № 7, находящ се в гр. София, район Младост, м.

**** с идентификатор ***, както и схема № 15-622063-18.06.2024г. и документ за платена държавна такса за вписване на учредителния акт.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С нормата на чл. 569, т. 5 ГПК се определя производството по вписване, отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл. 569- 577 ГПК. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение намират общите правила на охранителните производства, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон (в този смисъл са и съображенията по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Проверката, която съдията по вписванията извършва, е съгласно чл. 32а, ал. 1 Правилника за вписванията (ПВ). Според последната, записаният във входящия регистър акт следва да отговаря на изискванията на закона и да е подлежащ на вписване. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 2/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. За целта вносителят трябва да даде писмено съгласие с нотариално заверен подпис, което да съдържа описание на вноската. Дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т.е., когато бъде вписано в Tърговския регистър, по аргумент от чл. 73, ал. 4 ТЗ. С оглед транслативния ефект, в нормата на чл. 73, ал. 5 ТЗ е регламентирано, че когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му, представя в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.

С оглед на изложеното, за да се извърши вписване на направен апорт, който има за предмет вещни права върху недвижим имот, в капиталово търговско дружество, следва да е представен нотариално заверен дружественият договор (съответно извлечение по чл. 73, ал.

5 ТЗ) на търговеца, в който е внесен апортът - в писмена форма и с нормативно установено съдържание, включващо име на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, 3 паричната оценка и основанието на правото му (чл. 72, ал. 1 ТЗ); съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (чл. 73, ал. 1 ТЗ) и съответно необходимите документи при вписвания относно имот - данъчна оценка, декларации по чл.

264, ал. 1 ДОПК, оригинал или нотариално удостоверен препис от скица или кадастрална схема, издадени от АГКК (чл. 6, ал. 3 ПВ) и документ за правата на вносителя ( чл. 73, ал. 5 ТЗ). Неправомерен би бил отказ на съдия по вписванията, обоснован само липсата на представени други документи извън предвидените в ПВ и посочените по – горе нормативни актове, попадащи в обхвата на проверката.

В случая, в рамките на своите правомощия, съдията по вписванията е извършил проверката в рамките на нормативно установените му правомощия като по отношение на изложените доводи за липса на представено удостоверение за актуално състояние следва да бъде посочено, че при извършена от съда служебна проверка в Търговския регистър се установява, че заявителят „Ей Ай Инфо“ ЕООД е вписан на 23.07.2026г. в 09:46:47. Т.е. към датата на подаване на заявлението, респ. към постановяване на обжалвания отказ, съдията по вписванията е могъл да извърши проверка в ТТРЮЛНЦ по идентификационния код на заявителя /посочен изрично в заявлението/ и да установи кое лице представлява дружеството съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТТРЮЛНЦ. Съгласно цитираната разпоредба, ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Ето защо и липсата на доказателства относно лицето, което представлява дружеството, не може да послужи за отказ от извършване на исканото вписване, доколкото към момента на постановяване на отказа съдията по вписванията е могъл и е следвало да извърши справка в Търговския регистър и да установи кое лице представлява дружеството-заявител.

На следващо място неправилни са изводите на съдията по вписванията и относно представените документи, удостоверяващи правата на вносителя. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012г., ОСГТК на ВКС, вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект - такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество) в Търговския регистър. Независимо от това, законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба на чл. 73, ал. 5 ТЗ и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. Отказът не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в Търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост. В конкретния случай заявителят е представител постановление за възлагане, въз основа на което вноскителят е придобил права върху апортирания имот с отбелязване, че същото е влязло в 4 сила. Същото е заверено по чл. 32 ЗАдв. като не са налице нормативни изисквания за представяне на документа, удостоверяващ правата на вносителя, в оригинал, респ. нотариално заверен препис.