Решение № 6277 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6277 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100508957 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

По гр.д. № 67 850/2023 г. по описа на СРС, 78 състав е постановено решение № 12081/19.06.2024 г., с което ответникът „Ин тайм“ ООД е осъден да заплати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ в размер н а 5 046,41 лв., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 383,02 лв. за периода 10.05.2023 г. – 10.12.2023 г.

Срещу решението в срок е подадена въззивна жалба от „Ин тайм“ ООД с вх. № 214143/28.06.2024 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Излага се в жалбата, че съгласно договор от 28.12.2020 г. между ответника /сега въззивник/ и пощенски оператор и изпращача „МТХ Трейд“ ООД са приложими Правила и условия на ЮПиЕС, както и ОУ на въззивника и пощенски оператор. Според Правилата и ОУ отговорността на въззивника като пощенски оператор е ограничена до 100 щ.д. при пратки колети без обявена стойност, каквато пратка е процесната. Несъгласен е с извода на СРС за нищожност на чл. 38, 1 ОУ. Сочи, че пратката е без обявена стойност. Сочи и че липсва протокол на ЮПиЕС за щети по пратката, а и получателят не е предоставил пакета за инспектиране, за да се установи по несъмнен начин ограбването на пратката.

Сочи, че е приложима Варшавската конвенция.

Въззиваемият ЗД „Евроинс“ АД е подал отговор на въззивната жалба от 30.07.2024 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Навежда, че клаузата на чл. 38,1 ОУ на ответника и сега въззивник е нищожна като противоречаща 1 на ЗПУ и Всемирната пощенска конвенция. Посочените размери в ОУ служели като ориентир за дължимите обезщетения. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По делото не се твърди и установява провеждането на същинско рекламационно производство. По силата на чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка или пощенския паричен превод. Съгласно ал. 4 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да отправи писмено искане пред КРС за становище по спора. КРС се произнася по направеното искане в 30-дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за взетото становище в тридневен срок от датата на решението, а съгласно ал. 5 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди това разпоредбата на ал. 4. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и след прилагане на разпоредбата на ал. 4.

С оглед горното съдът намира, че провеждането на рекламационно производство е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на подателя на пратката срещу превозвача.

В случая обаче е предявен иск не от подателя на пратката, в който случай провеждането на рекламационно производство би имало значение за допустимостта му, а от застрахователя по имуществена застраховка "Товари по време на превоз", изплатил застрахователно обезщетение на подателя на пратката и встъпил в правата на последния по отношение на причинителя на вредата, произтичаща от договорно неизпълнение. Провеждането на рекламационно производство от страна на подателя на стоката не е процесуална предпоставка за предявяване иска на застрахователя.

Такова изрично предвидено изискване не е разписано в закона.

Също така обстоятелството дали застрахованото лице /подател/ има вземане към превозвача за вреди по сключения договор е от значение за основателността на иска на застрахователя. С оглед изложеното настоящият иск е допустим.

За пълнота – с покана от 04.05.2023 г. ищецът е поканил ответника да заплати сумата извънсъдебно.

Решението следва да бъде потвърдено като правилно. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Между страните не е било спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че между застрахователя – ищец, и „МТХ Трейд“ ООД сключен валиден договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ съгласно полица № 30700100004318. Съгласно чл. 24 от ОУ на застрахователя застрахователното обезщетение е равно на действителния размер на загубата или повредата към датата на настъпване на събитието. Не е било спорно, а и се установява, че между изпращача „МТХ Трейд“ ООД и ответника „Ин тайм“ ООД като пощенски оператор е сключен договор за куриерска услуга № 4741/28.12.2020 г., по силата на който ответникът се 2 задължил да превозва пратки на изпращача „МТХ Трейд“ ООД в системата ЮПиЕС срещу заплащане. Според договора се прилагат Правилата на ЮПиЕс за превоз на пратки; приложими са и ОУ на ответника, приложени по делото.

Не е спорно, а и се установява от фактура от 27.02.2023 г. с издател изпращача на товара „МТХ Трейд“ ООД, разписка от ЮПиЕС за приемане на товара, опаковъчен лист, фактура № 0006085994/08.03.2023 г., издадена от ответника превозвач “Ин тайм“ ООД и писмо от ЮПиЕС от 02.02.2024 г., че “Ин тайм“ ООД се е задължило за превози товара – 150 броя телефони Самсунг, опаковани в три кашона с по 50 бр. телефони във всеки, от България до Германия. Видно от посочените документи предаването за превоз е от дата 27.02.2023 г., като е била създадена товарителница с номер А 84808TCYQJ /според фактурата от 08.03.2023 г./.

Товарителницата не е представена по делото – представено е нечетливо писмено доказателство, което не съвпада като номер на товарителница с посоченото в опаковъчния лист, фактура на ответника от 08.03.2025 г. и разписки за получен товар на самия ЮПиЕс. Страните не са формирали твърдения относно начина на превозване на товара. Не е спорно обаче, че товарът е превозен от България до Германия. Според разписки на ЮПиЕс от 28.02.2023 г. трите колета са предадени на товарополучателя.

Не е спорно, а и се установява, че застрахователното събитие – загуба на част от товара, е настъпило в срока на покритието по застраховката и съставлява покрит риск.

Застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за 10 бр. липсващи телефони от единия кашон в размер на 2 580 евро или 5046,04 лв. с преводно нареждане от 25.04.2023 г., като по този начин се е суброгирал в правата на застрахования /изпращача/ срещу превозвача. Ответникът не оспорва стойността на един телефон от 504,60 лв., като оспорванията му относно размера на обезщетението почиват на уговореното в чл. 38,1 ОУ, че изпращачът не отговаря по пратки с необявено съдържание за сумата над 100 щ.д. Неоспорена е фактура № **********/01.03.2023 г., според която от фактурата от 27.02.2023 г. се приспадат недоставените 10 бр. Самсунг А 526 Галакси. Тази стойност – реалната стойност на вредата към момента на настъпването й, е заплатена от застрахователя на застрахования.

Спорно между страните както в хода на първоинстанционното производство, така и в хода на въззивното такова, е съС.ието на товара при доставянето му, дали са липсвали 10 бр. мобилни телефони от единия кашон, подходящо ли е опакована пратката /процесния един от три кашона/ от изпращача и в какъв обем е отговорността на превозвача за частично загубения /липсващ/ товар.

Съгласно договор за куриерска услуга № 4741/28.12.2020 г. ответникът и сега въззивник превозвач извършва дейност съвместно с ЮПиЕс. В случая не е представен протокол на ЮПиЕс относно съС.ието на товара при доставянето му в Германия, но от всички други изобилни доказателства се установява по несъмнен начин, че от единия от кашоните, който видимо е бил преопакован по време на превоза, са липсвали 10 мобилни телефона.

Съгласно разписката от ЮПиЕс и опаковъчния лист то пратката е предадена в три кашона, във всеки от тях по 50 телефона. Установява се от писмо - рекламация от получателя EinsAmobile GmbH от 28.02.2023 г., че в един от кашоните вместо 50 телефона се намирали 40 телефона. Този кашон се отличавал от другите – бил е видимо преопакован, бил е без външно прозрачно фолио и без защитна лепяща се лента. Според писмо от ЮПиЕс до изпращача „МТХ Трейд“ ООД от 02.02.2024 г. то един от кашоните е понесъл щети. Изрично се сочи в писмото, че пълното съдържание 3 на пратката е в притежание на получателя и ЮПиЕС не е могло да огледа пратката.

Въпреки това според писмото то единият от кашоните не бил подходящо опакован, непосочено защо и конкретни недостатъци на опаковката. Според разписка от ЮПиЕС този кашон е бил получен от EinsAmobile GmbH на дата 28.02.2023 г., в 12,13 часа.

Относно съС.ието и вида на опаковката на кашона, от който е липсвал част от товара, е представено ел. писмо от изпращача до ответника от 01.03.2023 г. Според това писмо след преглед на снимки се установило, че този кашон се отличава от останалите. Върху него е бил залепен различен етикет от тези, които изпращачът поставя в склада си. На новопоставения етикет била посочена дата на разпечатване – 1,27 часа на 28.02.2023 г., или това е по време на превоза.

Съдът намира за установено от съвкупния анализ на доказателствата, че трите кашона са били предадени от изпращача на превозвача в подходящи опаковки в съС.ие годно да издържат превоза. Според чл. 370, ал. 1 ТЗ товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в съС.ие, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари. В случая и трите кашона са били опаковани при предаването по един и същи начин, не са постъпили възражения от превозвача за явно неподходяща опаковка за кой да е от кашоните, а и при приемането на товара процесният кашон е бил видимо преопакован. Последното се установява от и-мейл кореспонденцията и от писмото от получателя. Поради това неоснователни са възраженията на ответника въззивник, че пратката е била предадена в неподходяща опаковка.

Установи се, че са липсвали 10 бр. телефони, за което на изпращача е изплатено застрахователно обезщетение.

Относно обема на отговорността на ответника – превозвач. Не е спорно, че процесната пратка е с необявена стойност.

Ищецът претендира сумата от 5 046,41 лв., отговаряща на размера на заплатеното обезщетение, което пък се съизмерява с действителната стойност на липсващите 10 бр. телефона към момента на настъпване на събитието. Ответникът се позовава на чл. 38,1 от собствените си ОУ, според които за частични или напълно увредени или загубени пратки ответникът носи ограничена отговорност в размер на действителната стойност на съдържанието, но не повече от 100 щ.д.

Ответникът е пощенски оператор съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ. Според удостоверение от КРС ответникът е лицензиран да извършва неуниверсални пощенски услуги - куриерски услуги.

Куриерска услуга е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга, която гарантира освен по - голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя и предоставяне на всички или някой от изброените допълнителни услуги - § 1, т. 18 ДР ЗПУ. Според чл.

4 ЗПУ пощенските услуги са:1. универсална пощенска услуга;2. услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; 3. неуниверсални пощенски услуги.

Куриерската услуга е неуниверсална пощенска услуга. Съгл. чл. 38 ЗПУ неуниверсалните пощенски услуги включват и куриерските услуги и други.