Решение № 7783 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7783 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100504971 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по предявения обратен иск „Нови технологии на България“ АД срещу решение от 03.12.2024 г. по гр.д. №67410/2021 г. на Софийския районен съд, 71 състав, с жалбоподателят е осъден да заплати на Столична община на основание чл.54 вр. чл.49 ЗЗД сумата 247,10 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение, което Столична община е осъдена да заплати на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД във връзка със щета №0000-1201-17-25060, образувана при ЗК „Лев Инс“ АД за вреди от настъпило на 08.02.2017 г. произшествие на лек автомобил „БМВ 530“ с рег. №****, ведно със законна лихва от 26.11.22021 г. при условие, че тази сума бъде заплатена от Столична община на ЗК „Лев Инс“ АД, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано. Жалбоподателят сочи, че неправилно СРС е приел, че е налице неточно или лошо изпълнение на задълженията му по договора поради наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че качествено и в срок е изпълнил възложената му работа, която работа приета от Столична община без забележки. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения обратен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника Столична община и от третото лице-помагач „Нови технологии на България“ АД в частта, в която е уважен предявеният главен осъдителен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

СРС, 71 състав, е сезиран с главен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил предявените главен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и обратен иск, като посочената правна квалификация е по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация. В случая първоинстанционният съд е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното регресно искане за присъждане на паричната сума, и е обсъдил правнорелевантните факти, поради което въззивният съд счита, че следва да се произнесе по правилността на решението, но при правилната правна квалификация.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат поради следните съображения:

Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния иск. Доколкото съдът е достигнал до такъв извод, то се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения от ответника Столична община срещу третото лицепомагач обратен иск.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което съгласно нормата на чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че страните са били обвързани от договор за възлагане на поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична Община – ІІІ зона, включваща райони „Люлшин“, „Възраждане“, „Илиндеин“, „Надежда“ и „Връбница“, неизпълнение на задълженията на ответното дружество, вида и размера на вредите, настъпили в резултат на това неизпълнение.

Съгласно чл.1 ал.1 т.1 от процесния договор, рег. №СО15-РД-55-338 от 09.06.2015 г., за улиците и булевардите по списък-приложение 11, в които попада и процесният пътен участък, поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в приложение 11 ниво на поддържане, като изпълнителят се е задължил за 2 извърши всички дейности, необходими за постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състояние на пътя, определени от нивото на поддържане. Ето защо, следва да се приеме, че за поддръжката на процесния пътен участък не е било необходимо изрично възлагане за извършване на ремонтни дейности, а ответникът е бил задължен да го поддържа в нормалното му състояние.

По делото са представени констативни протоколи от 19.01.2017 г. и 13.02.2017 г., двустранно подписани, касаещи пътното обслужване и комфорт за обект: Зона ІІІ, район „Връбница“, ул. „Адам Мицкевич“, с които протоколи обаче обектът не е приет.

По делото е установено, че на процесната дата на процесния пътен участък е съществувала необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, поради което следва да се приеме, че ответното дружество-изпълнител не е изпълнило задълженията си по договора. Представените по делото констативни протоколи не установяват изпълнение на задълженията на ответника за текуща поддръжка нито преди, нито към, нито след датата на процесното ПТП. Задължението на ответника е поддръжка на пътната мрежа в състояние, което да гарантира непрекъснато безпрепятствено нейната експлоатация. Освен това, задължението за поддръжка на пътната мрежа в нормалното и състояние включва и задължение за обезопасяване на всички пътни неравности, което също не се установи да е сторено.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният обратен иск се явява изцяло основателен, до който извод е достигнал и първоинстационният съд.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но при правилната правна квалификация на предявения обратен иск по чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №21951 от 03.12.2024 г., постановено по гр.д.

№67410/2021 г. по описа на СРС, 71 състав, в обжалваната част, но при правилната правна квалификация на предявения обратен иск по чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Нови технологии на България“ АД, ЕИК 200778731, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Арх. Йордан Миланов“ №2, ет.2, ап.2, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4