Решение № 4308 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4308 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330113008 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Ц. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. „********“ № **, ет. **, ап. ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. К. П. Р., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул. „**********“ № **, ет. **, офис ***, моли съда да осъди ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.

5, представлявано от Б. К. Б. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ю. А. Б., да й заплати по банкова сметка с IBAN ************ в „*******“ АД сумата от 877, 32 лева (448, 57 евро), подлежаща на връщане като платена без основание по сключен помежду им недействителен Договор № ******/*******г. за кредит, ведно със законната лихва върху главното вземане от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2025 г., до окончателното му изплащане.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № ******/*******г. за кредит ответникът, от една страна като „Кредитор“, предоставил заем от 1 500, 00 лева на ищеца. Последният, от друга като „Кредитополучател“, се ангажирал за срок от осем месеца и четиринадесет дни да възстанови на първия заемната сума и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 40, 64%, а съгласно клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от съглашението – и такси съответно за бързо разглеждане на искането му за кредит и за динамично плащане в размер съответно на 529, 38 лева и 794, 07 лева, или общо да 1 престира 3 043, 17 лева при годишен процент на разходите от 49, 83%, разсрочено на 17 вноски от по 179, 01 лева.

Навежда се, че заемното съглашение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите и яснота за включените в него компоненти и взетите предвид при пресмятането му допускания, а размерът му не съответства на действително прилагания, доколкото при изчисляването му би следвало, но не участват разходите за услугите по бързо разглеждане и динамично плащане, които оскъпяват кредита.

Предвид горното ответникът получил без основание 877, 32 лева, съставляващи разликата между общо платените за погасяване на кредита 2 377, 32 лева и заетите 1 500, 00 лева, които единствени подлежали на връщане от кредитополучателя, съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 99840/29.09.2025 г., с който ответното дружество оспорва исковата претенция с възражението, че възнаграждението за допълнителните услуги не подлежи на калкулиране в годишния процент на разходите, защото те не се свързани с усвояването и управлението на кредита, предоставени са на ищцата по нейно желание и за цената им е била предварително информирана със стандартния европейски формуляр, който отговаря на препоръките на Комисията за защита на потребителите.

В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа исковата претенция, а ответното дружество не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № ********/*********г. за кредит (л. 7 – л. 9) и приложимите към него Общи условия (л. 10 – л. 12) ответникът, от една страна като „Кредитор”, предоставил на ищеца паричен заем от 1 500, 00 лева. Последният, от друга като „Кредитополучател”, усвоил заемната сума и се ангажирал за срок от осем месеца и четиринадесет дни да я възстанови на първия и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 40, 64%, а съгласно клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от съглашението – и сумите съответно от 529, 38 лева и 794, 07 лева за пожелано при кандидатстването бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане, или да престира общо 3 043, 17 лева при годишен процент на разходите от 49, 83%, в който сумите от 529, 38 лева и 794, 07 лева не били включени.

Погасяването следвало да се осъществява разсрочено в периода от 11.07.2023 г. до 20.02.2024 г. на седемнадесет месечни вноски от по 179, 01 лева, в това число главница, лихва и суми за бързо разглеждане и динамично плащане, подробно описани в погасителен 2 план, инкорпориран в чл. 10, ал. 3 от съглашението.

Видно от представената от ответника Справка за плащанията по кредита, инкорпорирана в Молбата му вх. № 35700/07.04.2026 г. (л. 36), ищецът е извършил такива в общ размер на 1 215, 49 евро, от които: на 27.06.2023 г. – 183, 05 евро, на 02.08.2023 г. – 184, 06 евро, на 05.09.2023 г. – 92, 03 евро, и на 14.09.2023 г. – 756, 35 евро, с които е погасил изцяло и предсрочно задълженията си, както следва: 766, 94 евро – главница, 59, 27 евро – договорна лихва, 134, 75 евро – такса „динамично плащане“, 251, 71 евро – такса „бързо разглеждане“, и 2, 82 евро – обезщетение за предсрочно погасяване.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 877, 32 лева (448, 57 евро) като недължимо платена по недействителен Договор № ******/*******г. за кредит, поради което искът му намира материалноправното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са 3 поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с фактически довод за допуснато нарушение от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на 4 разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.