Решение № 190 от 26.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ловеч, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500310 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 2221/17.05.2023 г. от „ЕЗАКС“ ООД, ЕИК: 202657726, представлявано от управителя В. Б., чрез адвокатско дружество „Т. и П.“, ЕИК *****, със съдебен адрес: г*****, срещу Решение № 69/18.04.2023 г., постановено по гр. дело № 295/2022 г. по описа на РС – Троян, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно кумулативно съединените искове, предявени от „ЕЗАКС“ ООД, ЕИК: 202657726, представлявано от управителя В. Б., гр. Банско, ул. „Тодорин връх“ № 30 срещу „АТЛАНТА“ ЕООД, ЕИК 110502689, гр. Троян, ул. „Радецки“ № 66, представлявано от управителя Р.М., с правна квалификация чл.327 и сл. ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (29.08.2022 г.), както следва: 1. 6 268.80 лева по фактура № 0000008184/27.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 121.89 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска (28.02.2022 г.); 2. 5 872.80 лева по фактура № 0000008183/27.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 114.19 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска (28.02.2022 г. ); 3. 4 368.24 лева по фактура № 0000008182/27.10.2021 г,. ведно със законната лихва за забава в размер на 1

84.94 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска (28.02.2022 г.); 4. 5 919.84 лева по фактура № 0000008181/27.10.2021 г. ведно със законната лихва за забава в размер на 115.11 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска (28.02.2022 г. ); 5. 6 785.52 лева по фактура № 0000005370/13.02.2020 г,. ведно със законната лихва за забава в размер на 131.94 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска (28.02.2022 г.); 6. 4 332.42 лева по фактура № 0000006425/09.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 84.24 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска (28.02.2022 г.).

Първоинстанционният съд е осъдил ищеца „ЕЗАКС“ ООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника „АТЛАНТА“ ЕООД сумата от 1 736.00 лева, представляващи разноски в производството.

Въззивникът „ЕЗАКС“ ООД счита, че обжалваното решение на ТРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че между страните са налице дълготрайни търговски взаимоотношения, като въз основа на сключен неформален договор за покупко-продажба на стоки се претендират процесните суми. Изтъква, че ответникът не е оспорил получаването на тези стоки и не е представил доказателства във връзка с възражението му, че между страните е налице договор за ишлеме. Сочи, че договорът за ишлеме, по който има издадени и заплатени от него фактури се отнася за други стоки, но не и за процесните.

Твърди, че неправилно съдът е указал в доклада, че ищецът следва да установи от къде притежава процесните стоки, тъй като това е неотносим факт и не се оспорва, че стоките са получени от ответника. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, защото не е указал на ищеца да представи преводи на представените от него товарителници, с които доказва, че е получил процесните стоки и едва в мотивите на решението ги е изключил като годно доказателствено средство. На следващо място излага, че неправилно ТРС е приел, че страните имат сключен договор за ишлеме, тъй като не се е доказало, че доставените процесни стоки от ищеца са вложени в изработените от ответника мебели. Оспорва, че сумата за 800 броя спънки е завишена, тъй като не се е доказало с експертизата, че закупените стоки са от същия вид, количество и качество. При изготвянето й се е използвало референтна цена, без да се изследва качеството или количеството. Твърди, че ищецът е доказал доставката на стоки към ответника, а последният не е доказал плащането им.

Моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените исковете.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „АТЛАНТА“ ЕООД, чрез пълномощника адв. П. Ц., в който оспорва изцяло въззивна жалба. Твърди, че дружеството не дължи процесните суми, тъй като между страните няма сключен договор за търговска продажба, 2 а договор за ишлеме и процесните стоки са дадени от ищеца на ответника за изработване на мебели. Посочва, че това е доказано с издадените от ответника на ищцовото дружество фактури, които са осчетоводени от него, стоките приети без оспорване и платени. Този факт бил установен и от свидетелските показания. Изтъква, че процесните стоки не са закупувани от ответника, а били вложени в готови продукти по договора за ишлеме, поради което счита, че не дължи процесните суми. Претендираните суми по рекламация не се дължат, тъй като ищецът не е започнал рекламационно производство за произведените от ответника столове. Счита, че съдът правилно е отхвърлил искането за заплащане на сумата за 800 броя метални спънки, тъй като цената била завишена.

Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди направените разноски за въззивната инстанция.

Ловешкият окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по гр.д. № 295/2022 г. по описа на РС Троян е образувано по предявени от „ЕЗАКС“ ООД, ЕИК: 202657726, срещу „АТЛАНТА“ ЕООД, ЕИК 110502689 осъдителни искове с правно на основание чл.327 от ТЗ, вр. 79 и сл. ЗЗД да бъде осъден ответникът да му з а п л а т и сумите, както следва: 1. 6 268.80 лева по фактура № 0000008184/27.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 121.89 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска 28.02.2022 г. ; 2. 5 872.80 лева по фактура № 0000008183/27.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 114.19 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска - 28.02.2022 г.; 3. 4 368.24 лева по фактура № 0000008182/27.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 84.94 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска 3 28.02.2022 г. ; 4. 5 919.84 лева по фактура № 0000008181/27.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 115.11 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска -28.02.2022 г. ; 5. 6 785.52 лева по фактура № 0000005370/13.02.2020 г,. ведно със законната лихва за забава в размер на 131.94 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска 28.02.2022 г. ; 6. 4 332.42 лева по фактура № 0000006425/09.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 84.24 лева, считано от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на иска - 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Изложени са твърдения, че дружествата са се намирали в трайни търговски отношения. Претендираните с исковата молба суми по първите четири фактури представляват стойността на стоки, закупени и получени от ответника, но незаплатени до момента, като за всяка сделка са съставяни фактури и стокови разписки. По отношение на претендираните суми по фактури № 0000005370/13.02.2020 г. и № 0000006425/09.10.2020 г. твърди, че извършил услуги по рекламация на клиенти на общо 150 бр. столове и транспортни разходи. След изпратена от ищеца покана до ответника за изплащане на процесните суми, ответното дружество е изпратило отговор, в който не признава нито едно от тези задължения, което обосновава правния му интерес да потърси правата си по съдебен ред.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът твърди, че между страните няма сключен договор за покупко продажба, а договор за извършване на производство на ишлеме на столове, тапицерски услуги и др. с материали на ищеца, поради което не дължи процесните суми. Не оспорва, че е получил описаните в стоковите разписки материали, но те са останали собственост на ищеца и са вложени в изработените от него столове, мебели и др., които впоследствие са предадени на ищцовото дружество. За изработеното от ответника на ишлеме са изготвени фактури, които са приети от „ЕЗАКС“ ООД и платени. На следващо място твърди, че не дължи и и сумите по т.5 и т.6 от исковата молба, за които се твърди, че представляват задължение по рекламации на изработени от ответното дружество стоки. Не са му предоставени писмени документи за рекламационни претенции на трети лица за произведените от него столове, а ищецът е купувал такива и от други производители. Оспорва и претенцията за заплащане на 800 бр. метални спънки на стойност 4000 лв., тъй като същите се продават в магазинната мрежа на цена от 17 лв. за 1000 бр.

По делото не се спори, че страните са се намирали в трайни търговски отношения.

4

От ищеца е представена фактура № 0000008184/27.10.2021 г. за извършена доставка на 1020 бр. патентен болт, 1020 бр. шайби и 800 бр. метални спънки на обща стойност 6 268.80 лева с ДДС, като е отразено, че същите са получени със стокова разписка № 9/19.10.2020 г. От експедиционна бележка № 9/19.10.2020 г. се установява, че на посочената дата от представителя на ответното дружество Анелия А. от склад на „ЕЗАКС“ ООД са получени посочените във фактурата стоки.

Приложена е фактура № 0000008183/27.10.2021 г. за извършена доставка от „ЕЗАКС“ ООД на „АТЛАНТА“ ЕООД на 100 бр. преден шкинал за стол А033 цвят черен, 100 бр. заден шкинал за стол А033 цвят черен, 200 бр. обков за за стол А033 на обща стойност 5 872.80 лв. с ДДС, които са получени със стокова разписка № 9/22.12.2020 г. От стокова разписка № 9/22.12.2020 г. е видно, че на посочената дата от Анелия А. са получени 100 бр. преден шкинал черен, 100 бр. заден шкинал и 100 бр. обков за стол А033, а не посочените във фактурата 200 бр. обков.

Представена е фактура № 0000008182/27.10.2021 г. за извършена доставка от „ЕЗАКС“ ООД на „АТЛАНТА“ ЕООД на 60 бр. шкинали за бар стол В033 цвят черен и 60 бр. обков за бар стол В033 на обща стойност 4 368.24 лв. с ДДС, които са получени със стокова разписка № 14/06.01.2021 г. От приложената стокова разписка № 14/06.01.2021 г. се установява, че на посочената дата от представителя на ответника В.Д. са получени посочените във фактурата стоки.

По делото е приложена фактура № 0000008181/27.10.2021 г. за извършена доставка от „ЕЗАКС“ ООД на „АТЛАНТА“ ЕООД на 60 бр. шкинали за стол А033 цвят орех, 60 бр. шкинали за стол А033 цвят Венге и 120 бр. обков за стол А033 на обща стойност 5 919.84 лв. с ДДС, които са получени със стокова разписка № 2/16.12.2020 г. Видно от приетата като доказателство стокова разписка № 2/16.12.2020 г., на 16.12.2020 г. А.А. е получила описаните във фактурата стоки.

От ищеца са представени и № 0000005370/13.02.2020 г. за рекламация от клиент на 79 бр. стол А033 и транспортни разходи на обща стойност с ДДС в размер на 6 785.52 лв. и фактура № 0000006425/09.10.2020 г. за рекламация от клиент на 71 бр. стол А034 на обща стойност с ДДС в размер на 4 332.42 лв.