Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22640 от 13.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40013/2023
Вид
Решение № 22640
Подписан
13.12.2024
Състав
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22640 гр. С, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело № 20231110140013 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ТС” ЕАД излага в исковата молба, че ответницата има качеството на собственик на ½ идеална част от топлоснабден имот с адрес ап.

38, находящ се в гр. С, п.к. ***, обл. С, общ. П, ж.к.“ХД“, *** и е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на С. Ц. Ц. с ЕГН:**********, че дължи на „ТС“ ЕАД сумата от 1 132,00 лева, от които 950,74 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до 1 изплащане на вземането, 155,16 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.05.2022г., както и суми за дялово разпределение 21,95 лева главница за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва ог 16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,16 лева - лихва за периода от 31.05.2019г. до 03.05.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Представен договор за замяна на недвижим имот , оформен в нот.акт от 29.12.1982г. , по силата на който ГГ Ц. става собственик на топлоснабдения имот. След смъртта си нейни наследници по закон са дъщерите й, една от които е ответницата, която наследява ½ идеална част от правото на 2 собственост върху недвижимия имот. Поради изложеното се установява пасивната й материално-правна легитимация и качество клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на клиенти в град С, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер за ½ идеална част от недвижимия имот 950,74лева за топлинна енергия и 21.95лева за дялово разпределение, размерът на лихвата за забава върху главницата за ТЕ е 157,74лева, върху главницата за дялово разпределение 4,16лева.

Предвид изложеното се установява, че ответницата има задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените от вещото лице размери, които съответстват на посочените в исковата молба.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1200,00лева, които следва да се присъдят.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „ТС“ ЕАД с ЕИК *** срещу С. Ц. Ц. с ЕГН:**********, че дължи на „ТС“ ЕАД сумата от 1 132,00 лева, от които 950,74 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до изплащане на вземането, 155,16 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.05.2022г., както и суми за дялово разпределение 21,95 лева - главница за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва ог 16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,16 лева - лихва за периода от 31.05.2019г. до 03.05.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Ц. Ц. с ЕГН:********** да заплати на „ТС“ЕАД с ЕИК *** направени разноски в исковото и заповедното производство в размер на1200,00лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТС “ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4