Решение № 1028 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И. Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000500869 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 181 от 10.01.2024 г. по гр. дело № 142/2023 г. Софийски градски съд, ГО I-21 състав, е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7 ет. 5 да заплати на Д. К. П., ЕГН **********, адрес: с. *** община *** ул. „***“ № * сумата от 63 000 (шестдесет и три хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 18.09.2022 г. на автомагистрала "Хемус" 10 км, виновно причинено от И. Н. Д. при управление на л.а. "БМВ 530Д" с рег. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в частта му над сумата от 63 000 лева до сумата от 70 000 лева поради съпричиняване от страна на ищцата, а в частта му над сумата от 70 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева и искането за заплащане на законна лихва в частта му за периода от 18.09.2022 г. до 23.10.2022 г. съдът е отхвърлил като неоснователни.

С решението първоинстанционният съд е осъдил ЗАД „ОЗК1 Застраховане“ АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат С. К.

Н.-К. адвокатско възнаграждение в размер на 5 449,50 лева, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 520 лева, представляваща държавна такса по делото, както и сумата от 567 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска.

Предвид отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал.

3 ГПК, съдът е осъдил ищцата Д. К. П. да заплати на ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД гр. София разноски в размер на 473,23 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 330 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Д. К. П., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва в отхвърлителната част на иска, а именно за разликата над 63 000 лева до пълния предявен размер на иска от 100 000 лева, възлизаща на 37 000 лев при твърдения, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно, постановено в протИ.речие на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. По същество се релевира нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД, както и неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото Софийски градски съд, макар и да е изброил установените обстоятелства по делото, не ги е обсъдил цялостно и задълбочено, в резултат на което е направил необоснован извод относно характера и броя на вредите, начина на увреждането, обстоятелствата, при които е възникнало то, влошаването на здравословното състояние на пострадалата, двете оперативни интервенции, продължителния период на лечение, силния интензитет на търпените от ищцата болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт, невъзможността да се обслужва сама, което обусловило нуждата да разчита изцяло на чужда помощ и грижи за хигиенно-битовите си нужди, ненастъпване на пълно възстановяване на физическото състояние. Все в тази връзка, акцент се поставя върху заключението по изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза и поясненията на вещото лице, установяващи продължителния период на възстановяване на ищцата, който все още и не е завършил, а от там и невъзстановената функционалност у пострадалата и намаленият виталитет. Въззивницата поддържа, че от събраните по делото свидетелски показания, се установява в степен на категоричност претърпените болки и страдания, в резултат на настъпилото ПТП, част от вътрешния свят на пострадалата, обективирани в действителността, посредством нейното цялостно поведение. По тези причини се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и да постанови решение, с което да увеличи присъдения размер на иска за неимуществени вреди с още 37 000 лева или общо за 100 000 лева, отчитайки и присъдената сума по първоначално предявения иск по гр. д.

№ 142/2023 г. по описа на СГС, ГО, 21 състав. Претендират се разноски.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва въззивната жалба с доводи, изложени в отговора, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като 2 моли съдът да остава жалбата на въззивника-ищец без уважение.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД също е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение, като обжалва същото в уважителната част, с която е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 42 000 лева до присъдените 63 000 лева. По същество се излагат съображения за допуснати от Софийски градски съд нарушения на материалния и процесуален закон, неправилност и протИ.речие на първоинстанционното съдебно решение със събраните по делото доказателства. Претендират се разноски.

Двете страни взаимно оспорват въззивните си жалби.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД гр. София Агенция "Пътна инфраструктура " гр. София ЕИК 000695089, оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователа.

Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановените срокове от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с предмет – присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.09.2022 г. по АМ „Хемус“ в посока гр. София към гр.

Ботевград в района на 10 км., в резултат на виновни действия на водача на л.а.

„БМВ 530Д“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „ГО“, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

3

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Разгледано по същество същото е и правилно.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително Констативен Протокол № К-473 относно посетено ПТП на 18.09.2022 г. на Пътна Полиция-СДВР, заключенията на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, изготвената по делото съдебно-психологична експертиза, Апелативен съдС. приема за установена следната фактическа обстановка, установяваща механизмът на процесното ПТП, а именно: на 18.09.2022 г. около 4:40 сутринта при управление на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № ******** по АМ Хемус" на 10-ти километър в платното за гр. Варна, на ляв завой водачът И. Н.

Д . изгубил контрол върху МПС, вследствие на което излязъл по праволинейна траектория извън пътното платно от дясната му страна, пресякъл аварийната лента и се ударил с предната си част в крайпътно дърво и странично в оградната мрежа отдясно на платното. В резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие е пострадала ищцата Д. П., която била в автомобила и се возела на задно дясно място без предпазен колан, вследствие на която претърпяла увреждания на здравето, установени и изяснени по вид, характер и интензитет на болките и страданията, с помощта на приетите заключения на комплексната съдебно-медицинска експертиза.

Вследствие катастрофата ищцата е получила като телесни увреди: лицевочелюстна, гръдна, гръбначна и на опорнодвигателния апарат, включваща следните травматични увреждания: - травма в областта на дясно око с оток на клепачите, охлузна рана на десен долен клепач по миглен ръб и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка; - открита фрактура на носните кости с дислокация на носната пирамида и затруднено носно дишане с двете ноздри; - контузия на гръдния кош; - фрактура на 3-то дясно ребро; контузия на белия дроб двустранно върхово; - фрактура на 12-ти гръден и първи поясен прешлен; - фрактура на процесус трансверзи (странични израстъци) вдясно на прешлени С7 (седми шиен), Тh2, Тh3, Тh4 и Тh6 (втори, трети, четвърти и шести гръдни) прешлени; - фрактура на средна трета на лява ключица. Според заключението на експертизата в медицинската част, възстановителният период е продължил до 30 дни за лицевата травма, до два месеца за гръдната травма и травмата на гръбначния стълб и 1,5-2 месеца за счупването на лява ключица. Вещите лица по КСМЕ уточняват, че възстановителният период при гръбначни травми продължавал поне 12 месеца, като пълна консолидация на увредения гръбначен сегмент настъпвала след 18-24 месеца. При ищцата възстановителният период за различните увреждания е бил съпроводен с болки и страдания, които са били интензивни до 30 дни и умерени до два месеца. Травмата на 12 гръден и първи поясен 4 прешлен довела до интензивни болки и страдания за срок до 2 месеца, значителни до 6 месеца. От заключението по експертизата е видно, че пълно възстановяване на ищцата от уврежданията към момента на изготвяне на експертизата не е настъпило.

Според вещото лице от комплексната САТМЕ ищцата е била без поставен предпазен колан при ПТП, като едно от заключенията по комплексната експертиза в автотехническата част акцентира, че счупване на лявата ключица на ищцата, 12-ти гръден прешлен и страничните израстъци на поясните прешлени не биха могли да се получат на задната дясна седалка при правилно поставен предпазен колан. В съдебната-автотехническа е к с п е р т и з а се установява, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие са субективните действия на водача на автомобила, с което се отхвърля наличието на обективна причининно-следствена връзка с външни фактори. С това водачът И. Д. е нарушил чл. 20 ал. 1 ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Вследствие нарушението е настъпило ПТП с удар на автомобила в крайпътно дърво и оградата вдясно от магистралния път. Виновно причиненото ПТП и настъпилите вследствие това травматични увреждания на ищцата П. имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди.