Решение № 203 от 24.07.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Перник, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20251700100137 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този кодекс – решение по исков спор.

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от Б. Е. Н. , ЕГН **********, адрес ***, против Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. И. Рилски № 1, представлявана от С.В. – кмет, и иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД в размер на 29 000 /двадесет и девет хиляди/ лева.

Фактическите твърдения на ищеца са , че на 17.07.2024г. около 0 часа и 30 мин., в гр.***, кв.***, на ул."***" в близост до жилищен имот №***, при управление на велосипед, същия попаднал в дупка, образувана от хлътване на асфалта, която е незабележима и не била маркирана по никакъв начин. Бил изхвърлен настрани от велосипеда и паднал в близост до бордюра на улицата.

Изпитал силни болки в областта на дясната ръка. лявото коляно , лявата ръка, двете подбедрици и дясното ходило, главата, като от ръката и главата му текла кръв. Не могъл да стане от платното , с много усилия успял да се обади на приятел , който се отзовал веднага. Била му оказана първа помощ в жилището на приятеля му, след което бил закаран в ***. По спешност му била направена компютърна томография на дясната лакетна става, от която се установила многофрагментна фрактура на проксималната част на лъчевата коствътрешноставна, а при преглед в спешен кабинет по ортопедия и травматология, освен многофрагментната фрактура – и охлузни рани по ляво коляно, ляв лакът, двете подбедрици и палеца на дясното ходило, нараняване 1 на главата. Счупване на кости на черепа не било установено. Бил приет в отделение по артроскопска хирургия, където му било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна, както и закрита репозиция на фрактурата, последвана от гипсова имобилизация. Бил изписан за домашно лечение с прием на лекарства и рехабилитация.

На проведени два контролни прегледа било установено , че фрактурата не е оздравяла и е назначена терапия- мека имобилизация. Претърпял болезнени рехабилитационни упражнения, бил нерабоспособен в значителен период от време.

Всичко казано довело до неимуществени вреди, изразени в силен психически стрес по време на инцидента- ужас от това , че се намира в безпомощно състояние на уличното платно и не може да стане; имало вероятност да бъде прегазен. Дълго време страдал от безсъние , изпитвал притеснения от това, че не може да работи; ограничени му били социалните контакти. Като следствие от травмата, претърпял силни болки и страдания, както и по време на оперативната интервенция по наместване на счупената кост, при рехабилитационните процедури за раздвижване на ръката, а множеството останали увреждания- травми по главата, лявата ръка, двете подбедрици и дясното стъпало утежнили състоянието му . Не могъл да се самообслужва , бил подпомаган от майка си.

Изложено е също така , че улица "***” е с много лошо състояние на пътната настилка , тя е на територията на Община Перник и за поддръжката й отговаря общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

Оздравителния процес продължавал и към датата на подаването на исковата молба , при което Н. е оценил претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 29 000 лева и иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца тази сума като обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, настъпило на 17.07.2024г. в гр. Перник, ведно със законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане на вземането. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, включително фактите , които ищеца сочи като част от механизма на настъпване на вредите . Сочи, че не е налице фактическия състав обосноваващ отговорността му за причинените на ищеца неимуществени вреди. Твърди, че търсения от ищеца размер на обезщетението е завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за съпричинявяне от ищеца, който проявил „груба небрежност“ при избора си на маршрут. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Исковете са имплицитно допустими, след като са осъдителни , при наличие на твърдение за неудовлетворено притезание .

Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и 2 поотделно доказателствата по делото, съобрази следното:

І. По фактите:

Съобразно нормата на чл. 153 от ГПК и тази на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите подлежат на доказване следните факти: загуба на равновесие при управление на велосипед и падане на ищеца по причина в дупка на пътното платно, претърпени от падането травматични увреди и неимуществени вреди, които да са в пряка причинно следствена връзка с травматизма. Наличието на виновно поведение на лица от състава на общината не е от значение , доколкото отговорността на общината за деликт е обективна.

Не е формиран спор по това, че на 16.07.2024г. ищецът, при управление на велосипед, пада на улица в *** и от удара при падането претърпява многофрагментно счупване на горната част на лъчевата кост в областта на лакета, както и синини и охлузвания по челото и на дреги места по тялото.

Това се и установява от наличната по делото медицинска документация на л.

7 и следващите от делото – множество листове за преглед, резултат от образно изследване, епикриза от хирургично отделение ( л. 10 ), болнични листове , решение на ТЕЛК както и от показанията на свидетелите И. и Н..

Съдът кредитира тези показания, тъй като са вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с медицинската документация и заключението на вещото лице.

По делото липсват и данни, които да ги опровергават. В тази връзка , показанията на свид. Н. са кредитират независимо от основанията по чл. 172 от ГПК, доколкото кореспондират с останалите гласни и писмени такива , а последните са обективни.

Показанията на свид И. не могат да бъдат дискредитирани само заради това, че в протокола за неговия разпит е записано, че той живее на ул. „*** „ в кв. „***“ , вместо на ул. „*** „ в кв.

„***“. В кв. „***„ няма улица с име „***„; при всички положения, съдът ги кредитира в частта , с която бе обяснено , че пострадалия е пропаднал с велосипеда си в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.

Според заключението на вещото лице по събраната съдебномедицинска експертиза , при инцидента ищецът е претърпял счупване на горната част на лъчевата кост, което е в областта на лакътя, и при счупването са се формирали повече от две парчета. Механизма , по който травматизма е получен, включва падане от колело настрани, посрещане на удара с обърната длан отстрани и се чупи в един от двата края на лъчевата кост на дясната ръка. Непосредствено след настъпването на увредата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в закрита репозиция без фиксатори и последваща гипсова имобилизация, която обаче е държана на място максимално кратко време, за да може да се раздвижи ставата. Получените от ищеца увреждания са в причинна връзка с процесния инцидент, първите 2 седмици дни след инцидента и първите две седмици след сваляне на гипсовата имобилизация, болките са били с по голям интензитет, като са отшумели за около четири месеца след свалянето на гипса. Проведена е рехабилитация. Отделно, Н. е претърпял и охлузвания и хематоми в областта на коляното и и по челото.

Възможно е пълно възстановяване, като няма данни за усложнения при оздравителния процес. Съдът кредитира това заключение , то е базирано на 3 неоспорени свидетелстващи документи, какъвто е епикризата , и кореспондира със свидетелските показания. Затова приема, че механизма на настъпването на вредите е този, описан в исковата молба – при падане , Н. се подпира на дясна длан и чупи лакътната става на повече от две парчета.

Липсват данни дупката да е била обезопасена по някакъв начин или да е била към датата на инцидента сигнализирана като неравност или пътно препятствие; такива твърдения в отговора на исковата молба липсват, не се и провежда доказване в тази насока.

Не на последно място, има причинени на Н. вреди от произшествието – кратковременен ужас от възможността да бъде прегазен от моторно превозно средство, лежейки безпомощно на пътното платно, безсъние, притеснения от това, че не може да работи, ограничаване на социалните канткти вследствие трудностите при напоскане на жилището , силни болки и страдания по време на репозицията, премахването на имобилизацията и последващата рехабилитация. Не могъл да се самообслужва, бил подпомаган от майка си. В това отношение съдът кредитира свидетелските показания – в пълен обем, и заключението на вещото лице ,което е еднопосочно с тези показания.

ІІ. По правото:

Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение (действие или бездействие), настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на деликвента при извършването ( в смисъл на знание за определени факти) не се изследва , отговорността на възложителя на дадена работа по чл. 49 във връззка с чл. 45 от ЗЗД е обективна. Дори да се приеме обратното, то вината се предполага по смисъла на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Не се спори , че злополуката е настъпила на пътното платно на улица в гр.

***. Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,, т . 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване” са станали общинска собственост с приемането на закона, ако и преди тази дата да са били държавни . Няма данни по делото правото на собственост върху конкретната улица да е преминало върху лице, различно от общината, и в частност- няма данни да се касае за имот, който преди датата 17.09.1991г. ( датата на влизане на закона в сила ) да е бил частна собственост. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

По общо правило, вещите се стопанисват от собственика си. Когато се касае за улица, тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на инфраструктурата. Като собственик на пътя, към който се приравняват и 4 улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване” Съответно, общината е собственик на вещта, от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в безопасно състояние. Горното важи дори и тогава , когато работата по поддръжката на пътното платно е възложена на трето на спора лице , напр. по силата на договор. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено увреждане.