Определение № 1885 от 07.03.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1885 гр. София, 04.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513881 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба с вх. № вх. № 9672 от 12.04.2021 г., подадена от взискателя С. Х. С. срещу разпореждане (съобщение) изх. № 16937/22.02.2021 г. на ДСИ, Д.Г., по изп. д. № 1683/2020 г., 12 участък, с което се твърди, че се отказва да се извърши принудително изпълнение на постановеното по делото решение за режим на лични контакти между жалбоподателя и сина му.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на отказа на ДСИ да изпълни задължението си да организира режим на лични контакти с детето, съгласно предписанието на съдебното решение. Сочи, че да се приеме за законосъобразен отказа на ДСИ означава, да се легитимира противоправното поведение на длъжника. С действията си длъжникът показва, че няма намерение да изпълнява съдебното решение. От данните по делото и отказа на майката да доведе детето на определените в решението дати за срещи с бащата, изпълнението на режима на лични контакти от първия етап е невъзможен. Единствената възможност за осъществяване на режима на контакти с детето е осъществяване на втория и след това на третия период от постановения от съда режим. Неизпълнението на режима би довело до необратимо нарушаване на емоционалната връзка с детето. Неоснователно длъжницата твърди, че редовно осъществява контакти със специалистите в Контактния център, както и че детето не е готово за самостоятелни срещи с бащата. Съдът е преценил, че детето е готово и за него е полезно да осъществява такива срещи. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени разпореждането, с което ДСИ отказва да организира принудително режим на лични контакти и съдът задължи съдебния изпълнител да извърши необходимите действия и осигури изпълнението на режима на лични контакти.

Длъжникът Д. Р. Д. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Оспорва се твърдението, че ДСИ е отказал да изпълни задълженията си да организира срещу между бащата и детето. Съдът е определил в решението, че срещите следва да се осъществяват в Контактния център, за да се избегне напрежението между детето и 1 родителя. Длъжникът е съобразил поведението си със становището на специалистите психолози от този център, които следва да съдействат за адаптирането на детето.

Взискателят категорично отказва да се среща със специалистите в центъра. Моли да не се предприемат мерки на този етап за принудителни контакти на бащата с детето, в негов интерес.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ДСИ Д.Г. поддържа, че жалбата е неоснователна. Исканията на взискателя се отнасят до режим на контакти в почивните дни, като в изпълнителният лист са посочени три етапа на контакти с детето, които да се изпълняват последователно. Извършените до момента действия от ДСИ са съобразени с изпълнителния лист и със закона. Моли да се остави без уважение жалбата.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 168/2020 г., по описа на ДСИ, Д.Г., по изп. д. № 1683/2020 г., 12 участък , е образувано по молба на взискателя С. Х. С. срещу Д. Р. Д., по изпълнителен лист от 23.06.2020 г. на СРС, 139 с-в, по гр. д. № 7735/2018 г., въз основа на решение № 320660 от 23.01.2018 г., влязло в сила на 29.05.2020 г. и касае определяне на режим на лични отношения между бащата С. Х. С. и детето Б. С.ов С., ЕГН **********.

В молбата се иска ДСИ да извърши действията по чл. 528 ГПК, с оглед осигуряване режима на срещи с детето.

С цитираното съобщение изх. № 16937/22.03.2021 г. взискателят е уведомен, че принудително изпълнение не може да се осъществи преди изтичане на първи период посочен в изпълнителния лист.

Като съобрази становищата на страните, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от страна, която има качеството на взискател по изпълнението.

Съгласно мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Според съдържанието на разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 до т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Когато взискателят е участвал като наддавач, той има право на жалба и срещу постановлението за възлагане на посочените в чл. 435, ал. 3 ГПК основания.

В случая не се установява да е налице постановен изричен отказ на ДСИ да извърши поискано от взискателя изпълнително действие, който да подлежи на отделен съдебен контрол, съобразно изложеното по - горе. С цитираното съобщение изх. № 16937/22.03.2021 г. взискателят единствено е уведомен, че принудително изпълнение не може да се осъществи преди изтичане на първи период посочен в изпълнителния лист. В изпълнителният лист е определено първите осем срещи, четири съботи и 2 четири недели, да се осъществяват в Детския контактен център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“.

Съдът намира, че това съобщение до взискателя не съставлява отказ от извършване на изпълнително действие, по смисъла вложен в чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно постановката на т. 3 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС , „изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност.

Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и само при необходимост да постанови принудителното му довеждане.“.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от длъжника частна жалба срещу съобщение изх. № 16937/22.02.2021 г. на ДСИ, Д.Г., по изп. д. № 1683/2020 г., 12 участък, следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на годен предмет на съдебно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба срещу съобщение изх. № 16937/22.02.2021 г. на ДСИ, Д.Г., по изп. д. № 1683/2020 г., 12 участък.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на длъжника.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3