Решение № 1092 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Варна, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100501141 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по:

1.Въззивна жалба № 18007 от 05.03.2024г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049,гр.София,чрез процесуален представител против Решение № 306 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 433/2023г. на РС-гр.Варна, В ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕН да заплати на Р. А. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1700,00 лв., представляващ частичен иск от целия в размер 30000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП настъпило в гр.

Варна на кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ и бул. „Света Елена” на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на т.а. „***” с ДК № ***, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница от 3500,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г. до 07.03.2023 г. и върху главница от 1700,00 лв. считано от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от КЗ.

Обжалваното решение се оспорва като постановено по недопустими искове, поради неспазване на абсолютната процесуална предпоставка, а именно отправяне от увреденото лице към застрахователя на писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ и изтичане на предвидения в чл. 498 ал.3 от КЗ тримесечен срок. Излага, че в случая писмената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ е отправена на 03.11.2022г. , исковата молба е 1 подадена на 16.01.2023г. без да е налице отказ от изплащане на обезщетение от страна на застрахователя и преди да е изтекъл тримесечния срок за отговор на застрахователя. Поради изложеното претендира прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове.

Решението се обжалва и като неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства.

Твърди се , че при установеност на фактическата обстановка, съда е направил необосновани изводи относно характера и интензитета на понесените от Р. С. в резултата на процесното ПТП физически и психически травми и в противоречие с принципа на справедливост е определил дължимото и обезщетение, респективно допуснато е неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Излага , че заплатеното на ищцата обезщетение в размер на 1800 лева представлява справедлива обезвреда на понесените от ищцата и доказани в хода на производството неимуществени вреди. Твърди, че и преди ПТП ищцата е страдала от праноидна шизофрения и съгласно заключението на вещото лице по СПЕ не може да се установи причинна връзка между психичното й състояние и процесното ПТП. Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски- адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА.

2. Насрещна въззивна жалба вх.№ 33907 от 24.04.2024г. от Р. А. С., ЕГН ********** против Решение № 306 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 433/2023г. на РС-гр.Варна, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против „ Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр.София , иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за горницата над 3500,00 лв. до размер от 5000,00 лв. представляваща част от претендирания размер от 15000 лева - частичен иск от целия в размер 30000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП настъпило в гр. Варна на кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ и бул. „Света Елена” на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на т.а. „***” с ДК № ***, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2023г. до окончателното изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен до размер от 5000 лева. Твърди се, че съда не е взел предвид и обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, относно интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, периода на възстановяване, както и обосновавайки приетия от него за справедлив размер на обезщетение не е отчел 2 икономическата конюнктура в страната. Претендира присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Поддържа , че дори определения допълнителен размер на обезщетение от 1700 лева над вече заплатеното от ответника такова от 1800 лева е прекомерен с оглед установените по делото неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултата на претърпяното ПТП. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание по същество, „ Дженерали Застраховане“ АД редовно призован, не се явява. С писмена молба, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата , претендира уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание по същество, Р. С. , се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, както и депозираната насрещна такава. Претендира отхвърляне на жалбата и уважаване на депозираната от нея насрещна такава, както и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Р. А. С., ЕГН **********, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр.София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000.00 лева - частичен иск от целия в размер 30000.00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП настъпило в гр.

Варна на кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ и бул. „Света Елена” на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на л.а. „**” с ДК № ***, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2023г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 31.10.2022 г. в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, при пресичане на бул. „Константин и Фружин“ на кръстовището с бул. „Света Елена”, в посока бл. 7, движейки се по пешеходна пътека , била блъсната в областта на десния крак от л.а. „**” с ДК № ***, завиващ на ляво по бул. „Света Елена” към бул.

„Константин и Фружин“,управляван от водача А. и собственост на „ЕРП-Север“ АД. От удара изпитала остра силна болка и паднала на земята, не можела да се движи, с линейка била откарана в Спешно отделение към МБАЛ „Света Анна- Варна“АД, където поставили диагноза „contusio pedis”. Препоръчали й студени компреси, покой и ортеза за две седмици. Излага, че дошлите на място полицаи съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2199/31.10.2022 г., съгласно който вина за ПТП има водача на автомобила, който не пропуска и блъска движещия се от дясно на ляво пешеходец. На 3 шофьора е съставен и АУАН № 809423/31.10.2022 г. за нарушение на чл. 119. ал. 4 от ЗДвП.

Поддържа, че в резултат на ПТП получила контузия на десен крак в областта на глезена и подбедрицата, две седмици само лежала, като не можела да стане от леглото, както и да върви, а кракът се подул и изпитвала силни болки. За нея се грижил съпругът , който я обслужвал и за най -елементарните нужди - хигиена, хранене, като се налагало да я повдига и придържа при ходене до тоалетната. Две седмици носела ортеза за обездвижване. Почти месец след инцидента отокът не спадал и болките не преминавали, заради което на 29.11.2022 г. ищцата посетила УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр. Варна,за което й е издадено СМУ № 129/2022 г., съгласно което бил препоръчан преглед при съдов хирург, който бил проведен на 05.12.2022 г. и на ищцата били изписани болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, както и препарати за мазане и др. Тъй като при повторния преглед не била констатирана съществена промяна на състоянието, терапията с болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства и гел за мазане била продължена, а поради необичайно бавния ход на възстановяване бил препоръчан консулт с ортопед. При извършения такъв на 21.12.2022 г. била изписана нова терапия за обезболяване, както и съдоукрепващи лекарства, с мнение на специалиста, че тъканите на ищцата са „размачкани“ и е възможно възстановителният период да бъде доста продължителен. При контролния преглед било констатирано, че няма промяна в състоянието на крака по отношение на оток, зачервяване и болка, както и че меките тъкани от медиалната страна са с инфилтрат в дълбочина. Наред с основната диагноза „контузия на други и неуточнени части на подбедрицата“, било посочено „смазване на друга неуточнена част на подбедрицата“, като било препоръчано продължаване на изписаната терапия и в допълнение към нея физиотерапия и рехабилитация. Още същият ден ищцата била прегледана от физиотерапевт, който назначил десетдневно физиолечение с ултразвук и ВЧТ. Излага, че продължава да има оток в областта на десния глезен и подбедрица, които са зачервени и болезнени при допир, движението е силно ограничено, както и че продължава да изпитва постоянна остра, пареща, внезапна и стягаща болка, дори и в покой, от която вечер не може да спи, като се случва да се събужда с викове от болка, а нейните близки не могат да спят от стенанията .

Сочи, че не е шофьор и няма кола, поради което се налага да ангажира други хора, ако трябва да отиде някъде, пиенето на лекарства причинило болки в стомаха, както и че след инцидента изпитва страх да се разхожда и излиза сама. Твърди, че е преживяла и психическа травма от неудобството от безпомощното си състояние през първите дни и нуждата близките да обслужват физиологичните потребности, както и че изпитва тревожност, напрегнатост и страх от пресичане на улицата. Претърпените имуществени вреди оценява на 30000,00 лв., от които предявява частичен иск от 15000,00 лв. Твърди, че на 03.11.2022 г. е сезирала ответника за изплащане на обезщетение, но такова не е заплатено.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който иска се оспорва като недопустим, на основание чл. 498, ал. 3, вр. ал.1 от КЗ, доколкото от извънсъдебното сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ на дата 03.11.2022 г. до предявяване на исковата молба на 16.01.2023 г., не е изтекъл тримесечният срок за отговор на застрахователя. В евентуалност искът се оспорва като 4 неоснователен. Не оспорва, че е обезпечавал покритието по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил „***“ с ДК № *** към датата на ПТП. Твърди , че на 03.11.2022 г. е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение от 1800.00 лв. , с което е обезщетил пострадалата в пълен размер. Оспорва интензитета на претърпените болки и страдания , като излага , че претендираното за същите обезщетение е в завишен размер и не е съобразено с трайната практика на съдилищата и социалноикономическата обстановка в страната. Излага, че пострадалата е получила нараняване в областта на глезена, без други увреждания по главата и тялото, загуба на съзнание или силен стрес, като същата е била в ясно съзнание и ориентация. Ищцата е била в съзнание, изписана е само тридесет минути след постъпването в МБАЛ „Света Анна“, а лечението е продължило в домашни условия, като единствено са предписани студени компреси и ортеза. Оспорва твърденето в исковата молба, че пострадалата действително е закупила и носила предписаната ортеза в рамките на две седмици, с оглед на което твърди, че тя е възпрепятствала по-бързото си и безпроблемно възстановяване. Оспорва изрично настъпването на негативни промени в психо-емоционалния свят на пострадалата - тревожност, напрегнатост и страх от пресичане на улица, с аргумента , че не е търсила специализирана психологична помощ. Прави възражение за съпричиняване, а именно, че пешеходката е била длъжна да съобрази разстоянието до превозните средства и скоростта им на движение, като не удължава ненужно пътя и времето си за пресичане и не спира без необходимост на платното за движение предвид разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, както и че е неглижирала здравословното си състояние, като не закупила и носила предписаната ортеза в рамките на две седмици и по този начин е удължила срока на своето възстановяване и е усложнила състоянието си. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за забава, тъй като до предявяването на исковата претенция не е изминал срокът за окончателно произнасяне на застрахователя по писмената претенция. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска, евентуално - за присъждане на обезщетение в намален размер.