Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 03.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2011/2022
Вид
Решение № 419
Подписан
03.04.2023
В сила
10.05.2023
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, Радостин Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Варна, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100502011 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 267 330/22.07.2022г., подадена от К. Е. А., родена на: ******., гражданин на Обединено Кралство Великобритания, настоящ адрес:

*****************, срещу Решение № 260 345/ 08.07.2022г., поправено с Решение No 260 384 / 30.09.2022г., постановени по гр.д. № 5547 / 2020г. по описа на РС – Варна, 12 –ти състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на „Аква Пром“ ЕООД, ЕИК: 103662088, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ 22, на основание чл.12 вр. чл.6 от Международната конвенция по спасяване, 1989 г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 10 800,00 лв. с ДДС- представляваща стойност на вложени материали и труд по проведена в периода от 24.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и на 02.03.2020г.спасителна операция за спасяване на моторна яхта „******”, мощност 220 к.с., с двигател марка „*****”, флаг: Турция, собственост на ответника.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че е постановено при погрешно възприета и несъответстваща с доказателствения материал фактическа обстановка относно действителните извършени дейности от ищеца. Твърди, че при буря ответницата била претърпяла инцидент със своята яхта, която както визуално, така и с оглед обстоятелството, че двигателят й бил само 220 к.с, представлявала малък плавателен съд. По делото се установявало, че в резултат на бурното морско вълнение, м/я „******", собственост на ответницата, била изтласкана от местостоянката си почти на брега, в резултат на което получила две пробойни и се наклонила на една страна. С оглед обстоятелството, че ответницата и управителят на ищцовото дружество - Р.Г., били познати 1 и че базата на това дружество, била в съседство на местостоянката на лодката на ответницата - района на „Транзитна търговска зона", Г. предложил на ответницата, да й помогне да извадят лодката на брега и впоследствие от ремонтира. Заявил също, че трябва да повикат кораб с кран и смукателно устройство, който да повдигне лодката и да я качи на товарно ремарке, с което да бъде транспортирана до зоната на сухия док и че трябвало да се плати на собственика на кораба, който ще извади лодката. След този разговор с ответницата, Р.Г. организирал среща в офиса си, между него, св. К.Р. и ответницата и след проведен разговор К.Р. се съгласил да извади лодката на сушата и да я транспортира до сухия док за ремонт срещу сумата от 3000 лева. След изваждането на лодката, по искане на Р.Г., ответницата му заплатила сумата от 1500 лева и отношенията между страните приключили.

Впоследствие след извършването на ремонта от лицето - Н.Н., ответницата заплатила още сумата от 870 лева за материали и 280 лева за труд, след което от събраните по делото доказателства не се установява между страните да са били налице други договорки за заплащане. Твърди, че се констатирало несъответствие на събраните по делото доказателства с определената правна квалификация на исковата претенция. Пояснява в тази връзка, че в случая правната квалификация на предявения иск била чл. 12 вр. чл. 6 от МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ по спасяване, 1989 г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, като с оглед „спасяването" било редно ищецът да основава вземането на валидно сключен между страните договор, в който да е уговорена цената на всяка услуга. Такъв договор между страните не съществувал, както и не съществувала редовно издадена за това фактура. Видно от събраните по делото доказателства, инцидентът с яхтата се бил случил на 24.02.2022г., а представената по делото проформа фактура била съставена на 21.04.2020г., като тази фактура и приложената с молбата от 02.06.2021г., подробна количествено-стойностна сметка, били частни документи, като проведената въз основа на тях ССчЕ, по никакъв начин не доказвала извършването на описаните дейности. Нещо повече,. по делото не било доказано по силата на пълното и главно доказване дали във връзка с дейността била издадената редовна фактура, която да е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество, както и дали дължимият ДДС по тази ф-ра, бил заплатен от ищеца. Обобщава, че по делото не се установили безспорни доказателства, от които да било видно, че исковата претенция е доказана по основание и размер. От всички представени от ищеца по делото писмени доказателства се установявало, че същите били съставени с оглед процеса, а от събраните гласни доказателства не се установило, страните да са договаряли или обсъждали посочените в КСС услуги. Неясно как съдът е определил и размерът, който бил присъдил. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемата страна оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано, постановено на базата на цялостен, подробен анализ на събраните по делото доказателства относно извършените от ищеца дейности по спасяването на имуществото на ответницата, а определената правна квалификация съответства на събраните по делото доказателства. Решаващият съд обосновано и правилно квалифицирал иска като такъв по чл. 12, вр. чл. 6 от

Международната конвенция за спасяване, 1989 год., вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Въззивницата не била оспорила с отговора на исковата молба, че ищцовото дружество било извършило действия по спасяване, както на плавателния съд, така и на личните й вещи. Изцяло правилен бил изводът на решаващия съд, че при отчитане спецификата на договора за спасяване по смисъла на чл. 6 от Конвенцията – условията, при които той обичайно се сключвал, а именно в извънредна ситуация, в която следвало незабавно да бъдат извършени необходимите дейности по спасяване, не била предвидена форма за сключването му. Що се 2 касаело до размера на уважената претенция, който всъщност е и предмет на обжалване в настоящото производство, счита, че решаващият съд изключително обосновано, компетентно и след анализ на всички, събрани по делото доказателства се бил позовал на правото си на преценка, на основание чл. 162 от ГПК и бил определил, че исковата претенция е основателна до размер от 9000 лв. без ДДС или 10 800 с ДДС. С представената по делото количествено-стойностна сметка, към издадената проформа фактура, точно, ясно и конкретно се доказвали количеството използвани материали, часове труд, стойност на ползваните материали и труд. Стойността на издадената проформа фактура съответствала на стойността, посочена в количествено-стойностната сметка и декларираната в дневника за покупки за м. Май 2020 год. сума. С представените справка - декларация за ДДС и дневник покупки за м. Май 2020 год. на ищцовото дружество се доказвало, че доколкото сумите се претендират с ДДС, същият бил платен. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и претендира разноски.

С определение No 3698 / 05.10.2022г. въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 24 870 / 25.10.2022г., нередовностите са отстранени, като ищецът поддържа, че с ответницата са сключили договор за спасителна операция на 24.02.2020г. в устна форма в условията на неотложност, като последната е възложила на ищцовото дружество да извърши всички необходими действия / изваждане на лични вещи и документи, оглед, възстановяване на пробойни, отводняване и изваждане на сушата/, като предварително й било обяснено, че цената на вложените материали и труд не може да бъде остойностена предварително. Ответницата изразила съгласие, че спасителната операция щяла да се остойности след приключването й. Пояснява, че ИА“МА“ били своевременно уведомени за извършването на спасителната операция, която започнала на 24.02.2020г. и приключила на 02.03.2020г. Подробно описва отново, като преповтаря вече посоченото в КСС, като суми, часове труд и материали. Сочи кои са лицата, извършили работата. Отрича дружеството да е получило плащане в размер на 1500 лв.

В открито съдебно заседание, въззивникът се явява лично и с процесуален представител, като поддържат депозираната жалба, моли се за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна се представлява в открито съдебно заседание от особен представител, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по предявен от „Аква Пром” ЕООД, ЕИК 103662088, срещу К. Е. А., гражданка на Великобритания, родена на ******. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 18001,46 лева /с ДДС/, представляваща стойност на вложени материали и труд по проведена в периода от 24.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и на 02.03.2020 г.спасителна операция за спасяване на моторна яхта „******”, мощност 220 к.с., с двигател марка „*****”, флаг: Турция, собственост на 3 ответника.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2020г. в акваторията на плавателен канал № 1, Варна моторна яхта “******” поради силен вятър е изтласкана на брега, получава пробойни, наводнява се и потъва бреговия шкарп. Излага се, че ответницата като собственик на моторната яхта пристигнала в офиса на ищцовото дружество и поискала помощ вкл. започването на спасителна операция. Посочва се, че ответницата е запозната с естеството на дейностите, които следва да се извършат, както и с финансовата част на спасителната операция, като същата е поискала операцията да започне незабавно. Поддържа се, че са извършени следните дейности - на 24.02.2020 г. работник при ищеца – водолаз е извадил личните вещи на ответницата, на 25.02.2020г. е извършена инспекция на яхтата за установяване на щети, констатирани са три пробойни; на 26.02.2020 г. са разчистени отломки, разбити мебели, плитове и други предмети, на 27.02.2020 г. са извършени дейности по запазване на палубната настилка и дърводелската част по инструкции на ответника, на 28.02.2020 г. са запушени и уплътнени три броя пробойни в корпуса на яхтата, както и са ремонтирани нейните прозорци, на 29.02.2020 г. е монтиран главният запушващ детайл, преграждайки надстройката на яхтата. Твърди се, че поради лошите метеорологични условия временно операцията е преустановена, като на 02.03.2020г. с помощта на асистиращ моторен кораб и товарен кран водата от яхтата е изпомпана и същата извадена от водата и натоварена на товарно ремарке. Посочва се, че за извършените дейности е издадена фактура, но след многобройни покани ответницата не е заплатила дължимото възнаграждение и разходи направени във връзка с операцията. Направено е искане за уважаване на предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата чрез особения си представител е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ответницата действително е посетила офиса на ищеца, който и е предложил помощта си във връзка с потъналата яхта. Поддържа се, че на 24.02.2020г. единственото действие извършено от представител на ищеца е изваждане от водата на кутия с лични документи на ответницата. Твърди се, че на 25.02.2020 г. е извършен оглед на щетите по яхтата и са извадени част от вещите на ответницата с помощта на лодка без да е било необходимо влизане под вода и ползване на специална екипировка. Сочи се, че на 26.02.2020г., работници на ищеца с помощта на водолазни костюми за около 45 минути са направили нов оглед на щетите и са извадели още предмети от водата. Излага се, че на 27.02.2020 г. в рамките на около два часа без водолазно оборудване са установили размерите на пробойните в корпуса на яхтата и са предприети действия по подготовка на материалите за поправянето им. Твърди се, че на 28.02.2020 г. са преправени вече взетите размери на пробойните, тъй като първоначално взетите са били неточни. Посочва се, че на 03.03.2020г. за около 45 минути двама работници на ищеца с водолазни костюми са подпомагали трети лица, които посредством осигурената от тях техника са извадили яхтата от водата. Поддържа се, че извършената от ищеца работа е в рамките на около 10 часа, само два от които с водолазна техника. Твърди се, че при 4 запитване от ответницата каква е цената на помощта представител на ищеца е отговорил, че помощта е безплатна. Сочи се, че в знак на благодарност ответницата е предала на ищеца сумата от 1500 лева. Излага се, че издадената от ищеца проформа фактура не й е предявена.