Решение № 52 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело №

20245300900126 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ.

Ищецът “ЕК ПЕТРОЛ”ООД, ЕИК 203394043, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Михалаки Георгиев“ №38, ет.4, ап.10, представлявано от Е. Г. Д. и К. И. Ф., чрез пълномощник адв.В. К., твърди, че между страните съществуват търговски отношения по писмен договор за продажба на горива и други стоки, по който ищецът е продавач, а ответникът – купувач. Твърди се, че през месеците януари и февруари 2024 г. ищецът е доставял на ответника дизелово гориво на бензиностанциите си в гр.Пловдив, гр.Пазарджик, с.Калековец и с.Първенец. За всяко зареждане е издаден служебен бон (дубликат) от ЕСФП, подписан от представител на ответното дружество. Ищецът е издал две фактури за дължимата обобщена месечно цена, както следва: фактура №**********/31.01.2024 г. – за доставките през втората половина на м.януари 2024 г., на стойност 19 375,14 лв., и ф-ра №2500006800/12.02.2024 г. – за доставките от 1 до 15.02.2024 г., на обща стойност 7 476,61 лв. с ДДС. Плащането е следвало да се извърши до 3 дни след издаване на всяка фактура, но такова не е последвало. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 26 851,75 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща неплатена цена по договора за продажба на горива от 15.11.2022 г., по който са извършени доставки на дизелово гориво през м.януари и м.февруари 2024 г. Претендират се разноски. (Първоначално исковата претенция е насочена при условията на солидарност и срещу Т. П. Й., ЕГН **********, от гр.Пловдив, но с определение от 30.05.2024 г. производството по делото в тази му част е прекратено поради оттегляне на исковете против това лице.)

Ответникът “АУТО КИНГС 2019”ЕООД, ЕИК 205575989, гр.Пловдив, ул.“Найчо 1

Цанов“ №7, представлявано от А. Й. Б. (след последни промени, вписани в търговския регистър по партида на дружеството на 02.05.2025 г.), не е подал отговор на исковата молба в преклузивния срок по чл.267 ГПК. В писмен отговор след изтичане на този срок взима становище за неоснователност на исковата претенция, като оспорва соченото от ищеца количество гориво да му е било продадено. Отрича същото да е заредено в автомобили на дружеството. Посочва, че дружеството ползва два товарни автомобила, един от които е бил на ремонт от 12.01.2024 г. до 29.04.2024 г. и не е бил зареждан с гориво от ищеца. С другия товарен автомобил е невъзможно да бъде изразходвано соченото от ищеца количество гориво. Отрича се фактурите да са предадени на ответника за плащане, както и да са осчетоводени от него. (Горното е включено в доклада по делото, тъй като възраженията не са от тези, които се преклудират по реда на чл.370 ГПК.) По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 05.11.2022 г. между страните е сключен договор, с който е уговорена продажба на горива и други стоки – автомобилни масла, греси и пр. Продавач по договора е дружеството – ищец, а ответникът е купувач, който има право да зарежда автомобили в бензиностанции, стопанисвани от ищцовото дружество. В чл.4 от договора е уговорено съставяне на приемо-предавателен протокол, подписан от представители на страните. Цената на горивото е тази, валидна на съответната бензиностанция за деня – чл.8. Фактурирането се извършва на 15-то или 30-то число от месеца, като се издава сборна фактура за извършените през текущия месец продажби, платима до 3 дни от издаването. В чл.12 от договора е уговорено задължение за купувача да предостави на продавача списък на автомобилите, които ще се зареждат, както и списък на лицата, които ще зареждат, и да го уведомява за промени в списъците, в противен случай ще се счита, че всички зареждания, извършени от автомобили и/или лица са извършени от името и за сметка на купувача.

Приет е като доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 15.11.2022 г. за получени пет на брой чипове от “АУТО КИНГС 2019”ООД (л.13), сред които чип с номер 0006629491. От показанията на разпитания по делото свидетел А. С. се установява, че при зареждане на бензиностанциите на ищцовото дружество лицето, което зарежда, поставя съответния чип в нарочен бар-четец, който разчита информацията в чипа (сред тази информация е задължително наименованието и ЕИК на дружеството, на което чипът е предаден). Всеки чип има персонален номер. След поставяне на чипа, от апарата излиза касова бележка за зареденото количество гориво, върху която автоматично се отразява номерът на чипа, а разплащането става, както е договорено. Приносителят на чипа се подписва върху касовата бележка. Чиповете се връщат след прекратяване на договорните отношения. Нямат лимит за зареждане и не са обвързани с конкретен автомобил. По процесния договор чиповете били предадени на представляващия ответното дружество.

Установява се, че ищецът е издател на фактура №**********/31.01.2024 г. с 2 получател ответното дружество и предмет – дизелово гориво, на стойност 19 375,14 лв.

Фактурата не е подписана за получател. Приети са като доказателства по делото 39 на брой фискални и служебни бонове, издадени от ЕСФП на ищцовото дружество в бензиностанции в гр.Пловдив, гр.Пазарджик, с.Първенец и с.Калековец, удостоверяващи заредено дизелово гориво в периода от 16.01.2024 г. до 30.01.2024 г. с карта номер 0006629491, върху които фигурира подпис, а върху някои от тях и имена на получател. Като клиент навсякъде в боновете е посочено ответното дружество. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че горната фактура е осчетоводена от ищцовото дружество.

Същата е била осчетоводена и от ответника през м.януари 2024 г. като задължение към ищеца, като е била включена и в подадената от ответника за м.януари 2024 г. справкадекларация по ЗДДС. През февруари 2024 г. са извършени сторно-операции и понастоящем фактурата не фигурира в счетоводните регистри и в дневника за покупки по ЗДДС на ответното дружество. От документа на л.208 е видно, че сторнирането е извършено на 29.02.2024 г. При разпита на вещото лице става ясно, че на същата не е представена заповед или друг документ на управителя, обосноваваща вземането на тази стопанска операция.

Установява се, че ищецът е издател и на фактура №2500006800/12.02.2024 г. с получател ответното дружество и предмет – дизелово гориво, на стойност 7 476,61 лв.

Фактурата не е подписана за получател. Приети са като доказателства по делото 15 на брой фискални и служебни бонове, издадени от ЕСФП на ищцовото дружество в бензиностанции в гр.Пловдив, гр.Пазарджик, с.Калековец и с.Пчелиново, удостоверяващи заредено дизелово гориво в периода от 01.02.2024 г. до 09.02.2024 г. с карта номер 0006629491, върху които фигурират имена и/или подпис на получател. Като клиент навсякъде в боновете е посочено ответното дружество. Според счетоводната експертиза тази фактура е осчетоводена и включена в декларация по ЗДДС само от ищцовото дружество.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че фактурите са изпратени от ищеца на електронен адрес [email protected], съответно на 01.02.2024 г. и 13.02.2024 г. Последният е посочен като адрес за кореспонденция на купувача в договора за продажба на горива от 15.11.2022 г.

От ответната страна са представени доказателства за това, че ответникът притежава товарен автомобил с рег.№****, както и автомобил с рег.№****, който в периода от 12.01.2024 г. до 29.04.2024 г. се е намирал в сервиз на „Волво Груп България“ ЕООД за ремонт. Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза първият автомобил е изминал 3 114 км в периода от 16.01.2024 г. до 09.02.2024 г., като по данни от системата за управление на превозното средство същото е било заредено с общо 1 462,4 л гориво в рамките на този период. Второто превозно средство няма заредено гориво за същия период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба. Между страните е постигнато писмено съглашение, имащо характер на рамково 3 такова, с което са уредени общо правата и задълженията им по договора и е предвидено за отделните доставки да се издават обобщени фактури два пъти в съответния месец, за който се отнасят доставките. Законът не изисква определена форма за действителност на договора по чл.318 ТЗ, като съгласно чл.321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните – и други документи. В случая са били издадени фактури, които са редовни от външна страна, съдържат изискуемите реквизити, така че да бъде изведено постигнатото съгласие между ищеца и ответника относно основните елементи на търговската продажба, а именно – продажна вещ и цена. В редица решения на ВКС по въпроса е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, ако в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност и начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. (в т.ч. Решение №114/26.07.2013г. по т.д.№255/2012г., І т.о., Решение 252/03.01.2013г. по т.д.№1067/2011г., ІІ т.о. и мн.др.) Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай се установява, че стоките, предмет на договора за продажба, са били предадени на ответника. Доказателствена стойност по отношение изпълнението на договора с предаване на стоките от продавача на купувача има извънпроцесуалното поведение на ответника, свързано с извършеното от него счетоводно отразяване на една от фактурите - №**********/31.01.2024 г., като задължение към ищеца, с отразяването й в дневника за покупки по ЗДДС за м.януари 2024 г., което според трайно установената съдебна практика по въпроса съставлява признание относно неизгодните за страната факти на извършена продажба с предаване на продажбените стоки.

Последното действие се третира като потвърждаване на сделката и уговореното с нея по смисъла на чл.301 ТЗ, когато фактурата не е подписана за получател или пък ако е подписана от лице без представителна власт по отношение на същия. В тази връзка съдът изцяло кредитира приетата по делото счетоводна експертиза, която е обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. Съгласно чл.301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай горепосочената фактура е получена от ответника и отразена в счетоводните регистри и в справка декларация по ЗДДС. При липса на своевременно противопоставяне следва да се приеме, че действията, както по сключване на сделката, така и по нейното изпълнение, са потвърдени. Разпоредбата изисква незабавно противопоставяне след узнаването.

Сторнирането, извършено в края на м.февруари 2024 г. и след образуване на производството по настоящото дело, в т.ч. след получаване на запорно съобщение (л.112) по повод наложеното от съда обезпечение, не може да бъде счетено за незабавно противопоставяне, следователно съдът намира, че продажбата по тази фактура, както и насрещното вземане на продавача за цената на дизеловото гориво, са потвърдени по реда на чл.301 ТЗ, а последващите действия на ответника са без правно значение. Според договора плащането следва да се извърши в 3-дневен срок от издаване на фактурата, следователно вземането е изискуемо от 05.02.2024 г. Няма доказателства да е извършено плащане, поради което този 4 иск следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 19 375,14 лв. (с равностойност 9 906,35 €), дължима по фактура №**********/31.01.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й плащане.