Решение № 1033 от 24.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. ***, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110106911 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на К.

К. Р., ЕГН **********, с адрес: *****, с която против „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени следните искове: за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, договор за потребителски кредит №***/09.12.2023 г., на основание чл.

22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1823,53 лева, получени без основание по недействителен Договор за потребителски кредит №***/09.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане.

В условията на алтернативност се предявяват следните искове: за прогласяване недействителността на неустоечната клауза по чл.18 от сключения между страните по делото, договор за потребителски кредит №***/09.12.2023 г., на основание на осн. чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1472,26 лева, получени без основание по недействителната клауза на чл.18 от договор за потребителски кредит №***/09.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

1

На 09.12.2023 г., между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №***/09.12.2023 г., в изпълнение на който ответникът предоставя на ищеца, сумата от 2200 лева, срещу насрещното задължение за връщане на усвоения кредит, в срок от 6 месеца от сключване на договора, ведно с договорна възнаградителна лихва. Уговорено е кредитополучателят да заплати дължимата сума на шест месечни вноски, първата от които – в размер на 86,17 лева и пет равни вноски – всяка в размер на 493,02 лева.

Договореният ГЛП е фиксиран в размер на 47%, а ГПР - 57.99%. Ищецът сочи, че съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 10, общата дължима сума е в размер на 2551,27 лева.

В исковата молба се сочи, че съгласно клаузата на чл.6 от процесния договор, той е задължен да предостави на кредитора обезпечение, като срокът за изпълнение е 2 дни, считано от усвояване на кредита. Исканото обезпечение е следното: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

Твърди се, че с чл.6, ал.3 от договора е уговорено, че с оглед оценката на кредитоспособността на потребителя, обезпечението е от „съществен интерес“ за кредитора, както и единствена причина за отпускане на заема, както и че ако не се предостави исканото обезпечение, за ответника настъпват „вреди“, независимо, дали кредитът се обслужва редовно.

2

Предвидено е, че при непредставяне на исканото обезпечение, по кредита се начислява и се дължи неустойка за неизпълнение, в размер на 1472,26 лева. Твърди се, че ищецът е изплатил изцяло задълженията си към ответника, като е извършил следните плащания: 671 лева на 26.03.2024 г., 671 лева на 26.04.2024 г., 671 лева - на 27.05.2024 г., 671 лева на 26.01.2024 г., 668.53 лева на 22.12.2023 г., и 671 лева на 27.02.2024 г.

Намира, че процесният договор е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като уговорената неустойка по чл.

18, представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Сочи, че съгласно правилото на чл.19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/.

Намира, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката, тъй като на потребителя се поставени множество неизпълними условия за представянето на обезпечение. Сочи, че в договора и общите условия липсва клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения двудневен срок. Твърди, че двудневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия. От значение за интереса на кредитора при 3 определяне на неустойката не е обезпечаването на кредита, а спазването на краткия двудневен срок. Сочи, че дори спазването на срока не е достатъчно, за да се освободи потребителят от задължението за плащане на неустойка, защото в чл. 33, ал. 2 от относимите ОУ е предвидено, че кредиторът еднолично и без да се мотивира може да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема, дори когато обезпечението е предоставено в срок и отговаря на всички условия, поставени в чл. 33, ал. 1 ОУ. Намира за показателно обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да върне заетата сума/ и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Според ищеца неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да е вреди за заемодателя и се дължи независимо от това, дали такИ. биха могли реално да настъпят или не. С предвиждането на оспорената неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, като намира, че това твърдение се доказва с включване на вноските за неустойка в погасителни план по договора за кредит.

Намира, че неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, поради което невключването на този разход в определения ГПР по договора цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема. Сочи, че кредиторът не е посочил базовите допускания, включени в годишния процент на разходите, както и дали има допълнителни допускания и кои са те. Намира, че този пропуск в текста на договора води до неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според което в договора за потребителски кредит трябва да съдържа взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР по определения в приложения № 1 от ЗПК начин. Намира уговорената неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави, така и предвид нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Намира, че с процесната сума ответникът се е обогатил неоснователно, поради което и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, дължи нейното връщане.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на 4 исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Намира, че недействителността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор, тъй като същият може да се прилага без нея. Оспорва неустоечната клауза да е част от съществените условия по договора, като същата е уговорена за обезпечаване на акцесорно задължение на заемателя.

Твърди, че договорът отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК, регламентирани с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 ЗПК и ЗПФУР. Клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език, като формулировката и тълкуването им създават яснота и информираност у потребителя какъв ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера. Сочи, че още преди подписване на договора за заем, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му, поради което клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.

Отделно, ищецът е разполагал със срок от 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от относимите Общи условия и чл. 29 ЗПК, като това негово право е посочено в предоставения СЕФ. Заявява, че като не се е възползвал от правото си на отказ и усвоил предоставената сума, единствената цел на ищеца е била да се обогати от последващите съдебни производства.

Оспорва да е допуснато нарушение при формиране на ГПР, като твърди, че изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, са спазени. Спазено е и императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. Намира, че уговорената неустойка не следва да се включва в ГПР, тъй като обезпечението се предоставя след сключване на договора, поради което няма как тя да бъде част от ГПР. Неустойката е уговорена във фиксиран размер, който е известен и на двете страни по договора. Сочи, че още при сключване на договора, заемателят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя, при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е било постигнато с индивидуално уговорени параметри по договора, за които потребителят е бил наясно предварително, от които е имал възможността да се откаже без каквито и да било последици за него, както още при сключване на договора, така и след това.

Намира, че неустечната клауза е действителна. Сочи, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК, предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е 5 съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки или да се откаже от договора. Намира, че ищецът не е имал намерение да предоставя обезпечение, а тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитора си, като заведе максимален брой неоснователни искове срещу него. Заявява, че заемателят е договарял недобросъвестно и в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД, както и на универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Оспора неустойката да накърнява добрите нрави или клаузата, с която е уговорена, да е неравноправна. Оспорва твърдението на ищеца, че липсва информация за разходите по връщане на предоставения кредит, тъй като клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език, по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Сочи, че между страните по делото са сключени общо 5 договора, в които се съдържа уговорка за заплащане на неустойка, като всеки следващ договор е сключван след като неустойката по предходния договор е пораждала действие. Оспорва като неоснователни предявените осъдителни искове. Намира, че начислените суми се дължат и са платени по валидни договори, поради което е налице основание за получаване и задържане на сумите. Настоява за отхвърляне на всички предявени искове.