Определение № 24 от 12.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Ловеч, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500654 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,вр.с чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Е.

И.“ с булстат 180978004,със съдебен адрес в гр.****,като пълномощник на М. П. В., срещу Определение №691/24.09.2025г.,пост.по гр.д.№64/2025г. на РС-Тетевен.Счита съдебния акт за неправилен и изцяло лишен от мотиви по отношение на доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение. Излага подробни мотиви за относимите критерии при определяне на размера на дължимо възнаграждение на адвоката след постановяването на Решение от 25.01.2024г.на СЕС по дело С-438/22г. и актуализирането на размерите на минималните адвокатски възнаграждения в Наредба №1/2004г.за възнагражденията за адвокатска работа на ВАС. С подробни аргументи обосновава твърдението си, че определеното й възнаграждение като представител на ищеца не е съобразено с тези критерии. Като искане към въззивния съд е формулирано „..да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа..“.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Кредисимо“ЕАД с ЕИК *****,чрез юрисконсулт Александрина И.,в който счита жалбата за неоснователна,а обжалвания акт за правилен и законосъобразен.Сочи,че правилно съдът е отказал да измени решението в частта на разноските,тъй като с оглед изхода на спора,а именно пълното отхвърляне на предявените искове, на пълномощника на ищеца не се дължи възнаграждение.Не е приложимо и цитираното Определение №366/16.08.2022г.на ВКС,тъй като не е налице идентичност на казусите. Тук искът е отхвърлен след като е установено,че не е имало правоотношение по договор за потребителски кредит,такъв изобщо не е сключван между ищеца и отв. “Кредисимо“ЕАД.Моли да се потвърди обжалваното определение.

По допустимостта.

Обжалващият е уведомена за атакуваното определение на 14.10.2025г., а частната жалба 1 е подадена на 20.10.2025г.-т.е.при спазване на указания в обжалваното определение срок.Подадена е от страна с правен интерес и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.При тези констатации съдът приема,че частната жалба е допустима.

По основателността.

С Решение № 188/25.07.2025г.,пост.по гр.д.№64/2025г. РС-Тетевен е отхвърлил предявените от М. П. В. от гр.Ябланица,чрез адв.Е. И.-АК-Пловдив, искове за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона- с правно основание чл.26,ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД, вр. чл.146,ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл.22 и чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № 2335820 от 14.01.2021 г., сключени с „Кредисимо“ ЕАД,ЕИК ***** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, както и осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит и по договора за предоставяне на поръчителство. М. П. В. е осъдена на основание чл.78,ал.3,във вр.ал.8 от ГПК да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, разноски в размер на 450лв.,също и на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, разноски в размер на 100лв.

По молба на адв.Е. И. е образувано производство по чл.248 от ГПК, с искане да се измени решението в частта на разноските,като не се възлагат такива в тежест на клиента й,като потребител.

С обжалваното Определение №691/24.09.2025г.,пост.по

Тетевен,съдът е оставил искането без уважение,като неоснователно. гр.д.№64/2025г.

РС-

С настоящата частна жалба адв.И. заявява възражения за несъответен на положения труд от адвоката размер на адвокатско възнаграждение и моли да й се определи възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа.

По правилото на чл.269 от ГПК въззивният състав е ограничен от въведените от жалбоподателя пороци на съдебния акт, с оглед на които намира,че обжалваното определение по реда на чл.248 от ГПК е правилно и законосъобразно в частта,с която на адв.Е. И.,като пълномощник на ищеца,не е присъдено адвокатско възнаграждение. Това е законната последица от отхвърлянето на всички предявени искове.Правилото на чл.78,ал.1 от ГПК предвижда присъждане в полза на ищеца на разноски и възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Такава в случая няма,тъй като претенциите са отхвърлени изцяло,предвид категоричната констатация,че изобщо не е сключван както договор за кредит,така и такъв за поръчителство.

Не е приложимо и приетото в цитираното в молбата пред първоинстанционния съд решение по дело С-714/22 на СЕС,тъй като по делото не е установено да е сключван договор за кредит,не е разглеждан въпросът има ли неравноправни клаузи,съотв.ищецът няма статут на потребител.

По изложените съображения въззивният състав намира,че частната жалба е неоснователна, а обжалваното Определение №691/24.09.2025г.,пост.по гр.д. №64/2025г. на РСТетевен, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение №691/24.09.2025г., постановено по гр.д.№64/2025г. на РС-Тетевен, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Ловеч, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500654 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,вр.с чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Е.

И.“ с булстат 180978004,със съдебен адрес в гр.****,като пълномощник на М. П. В., срещу Определение №691/24.09.2025г.,пост.по гр.д.№64/2025г. на РС-Тетевен.Счита съдебния акт за неправилен и изцяло лишен от мотиви по отношение на доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение. Излага подробни мотиви за относимите критерии при определяне на размера на дължимо възнаграждение на адвоката след постановяването на Решение от 25.01.2024г.на СЕС по дело С-438/22г. и актуализирането на размерите на минималните адвокатски възнаграждения в Наредба №1/2004г.за възнагражденията за адвокатска работа на ВАС. С подробни аргументи обосновава твърдението си, че определеното й възнаграждение като представител на ищеца не е съобразено с тези критерии. Като искане към въззивния съд е формулирано „..да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа..“.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Кредисимо“ЕАД с ЕИК *****,чрез юрисконсулт Александрина И.,в който счита жалбата за неоснователна,а обжалвания акт за правилен и законосъобразен.Сочи,че правилно съдът е отказал да измени решението в частта на разноските,тъй като с оглед изхода на спора,а именно пълното отхвърляне на предявените искове, на пълномощника на ищеца не се дължи възнаграждение.Не е приложимо и цитираното Определение №366/16.08.2022г.на ВКС,тъй като не е налице идентичност на казусите. Тук искът е отхвърлен след като е установено,че не е имало правоотношение по договор за потребителски кредит,такъв изобщо не е сключван между ищеца и отв. “Кредисимо“ЕАД.Моли да се потвърди обжалваното определение.

По допустимостта.

Обжалващият е уведомена за атакуваното определение на 14.10.2025г., а частната жалба 1 е подадена на 20.10.2025г.-т.е.при спазване на указания в обжалваното определение срок.Подадена е от страна с правен интерес и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.При тези констатации съдът приема,че частната жалба е допустима.

По основателността.

С Решение № 188/25.07.2025г.,пост.по гр.д.№64/2025г. РС-Тетевен е отхвърлил предявените от М. П. В. от гр.Ябланица,чрез адв.Е. И.-АК-Пловдив, искове за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона- с правно основание чл.26,ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД, вр. чл.146,ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл.22 и чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № 2335820 от 14.01.2021 г., сключени с „Кредисимо“ ЕАД,ЕИК ***** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, както и осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит и по договора за предоставяне на поръчителство. М. П. В. е осъдена на основание чл.78,ал.3,във вр.ал.8 от ГПК да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, разноски в размер на 450лв.,също и на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, разноски в размер на 100лв.

По молба на адв.Е. И. е образувано производство по чл.248 от ГПК, с искане да се измени решението в частта на разноските,като не се възлагат такива в тежест на клиента й,като потребител.

С обжалваното Определение №691/24.09.2025г.,пост.по

Тетевен,съдът е оставил искането без уважение,като неоснователно. гр.д.№64/2025г.

РС-

С настоящата частна жалба адв.И. заявява възражения за несъответен на положения труд от адвоката размер на адвокатско възнаграждение и моли да й се определи възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа.

По правилото на чл.269 от ГПК въззивният състав е ограничен от въведените от жалбоподателя пороци на съдебния акт, с оглед на които намира,че обжалваното определение по реда на чл.248 от ГПК е правилно и законосъобразно в частта,с която на адв.Е. И.,като пълномощник на ищеца,не е присъдено адвокатско възнаграждение. Това е законната последица от отхвърлянето на всички предявени искове.Правилото на чл.78,ал.1 от ГПК предвижда присъждане в полза на ищеца на разноски и възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Такава в случая няма,тъй като претенциите са отхвърлени изцяло,предвид категоричната констатация,че изобщо не е сключван както договор за кредит,така и такъв за поръчителство.

Не е приложимо и приетото в цитираното в молбата пред първоинстанционния съд решение по дело С-714/22 на СЕС,тъй като по делото не е установено да е сключван договор за кредит,не е разглеждан въпросът има ли неравноправни клаузи,съотв.ищецът няма статут на потребител.

По изложените съображения въззивният състав намира,че частната жалба е неоснователна, а обжалваното Определение №691/24.09.2025г.,пост.по гр.д. №64/2025г. на РСТетевен, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2