Определение № 12503 от 09.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12503 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504637 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. №115078/14.04.2026г. от Р. К. Ц., чрез адв. И.Б.-К., срещу разпореждане № 30660/09.03.2026 г. по гр.д. № 28468/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 161 състав, с което е оставена без уважение молба с вх.

№ 70217/05.03.2026 г. за издаване на изпълнителен лист за 1 700 лв., ведно със законната лихва.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като съдът неправилно е тълкувал диспозитива на въззивното решение. Поддържа, че с решение от 21.04.2023г. на СРС ответникът е осъден да заплати сумата от 1 700лв. – платена цена по договор от 14.10.2020г. за покупко-продажба на лек автомобил. С решението на СГС тази част не е отменена, нито е обезсилена, а напротив - първоинстанционното решение е потвърдено. Оттук извежда, че са налице всички предпоставки за издаване на поискания изпълнителен лист: налице е влязло в сила решение за конкретно парично вземане от 1 700 лв., подадена е молба с такова искане, изпълнени са условията по чл. 404, т. 1 вр. чл. 405 ГПК. Счита, че съдът неправилно и необосновано е отказал издаването на изпълнителен лист за сочената сума. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се разпореди издаване на изпълнителен лист за сумата от 1 700лв., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане.

След преценка на изложените доводи и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на Р. К. Ц. срещу ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) иск по чл. 55, ал.

1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 1 700 лв.- платена цена по развален от ищеца договор от 14.10.2020 г. за покупко-продажба на лек автомобил, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане; 2) иск по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 636, 44 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане за обезщетение за вреди- претърпени загуби от неизпълнението на договора от 14.10.2020 г. за вноска по застраховка „Гражданска отговорност“, за заплатен данък върху МПС, както и за такса за участие в търга по закупуване на автомобила и нотариалните такси по изпратена покана; 3) иск по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 16 200 лв., ведно със законната лихва от 1

31.05.2022 г. до окончателното изплащане, за обезщетение за вреди- пропуснати ползи във връзка с неизпълнението по договора от 14.10.2020 г. По делото е постановено решение № 6228 от 21.04.2023 г., с което са уважени всички осъдителни претенции и са присъдени разноски в полза на ищеца.

След въззивно обжалване е постановено решение № 6701 от 28.12.2023 г. на Софийски градски съд, възз. IV-А състав, с което първоинстанционното решение е: обезсилено в частта по иска по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД до размера от общо 541, 60 лв. от предявените 636,44 лв. и делото е върнато на друг състав на СРС да се произнесе в тази част; отменено по иска по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 16 200 лв. и вместо него е постановено друго от въззивния съд, с което този иск е отхвърлен за разликата над 1 800 лв.; а в останалата част решението е потвърдено. По отношение на потвърдителната част от решението, в мотивите си СГС е приел, че: „при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за ищеца възниква правото да иска възстановяване на необосновано нарушеното имуществено равновесие от разваления договор за покупко-продажба посредством връщане от ответника на изплатената му на отпаднало основание покупна цена от 1 700 лв. Предявеният иск на същото правно основание и за този размер е изцяло основателен.“ Въззивното решение е влязло в законна сила, считано от 08.11.2024 г.

В частта, касаеща иска за заплатените разходи във връзка с договора по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, предявен за сумата от 636,44 лв. е постановено решение № 6765 от 15.04.2025 г., с което искът е уважен за сумата от 166 лв. и отхвърлен за останалата част до предявения размер от 636,44 лв. В полза на ищеца е издаден изпълнителен лист № 9068 от 28.10.2025 г. във връзка с влязло в сила решение от 15.04.2025 г. по гр.д. № 7013/2025 г. на СРС за сумите:

166 лв.- платена такса за участие в търг и 129,24 лв. – разноски по делото.

Издаден е и още един изпълнителен лист от 25.02.2026 г. във връзка с решение № 6228 от 21.04.2023 г. по гр.д. № 28468/2022 г. на СРС за сумите: 94,80 лв.- такса за нотариална покана и 1800 лв.- пропуснати ползи, ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане.

С молба с вх. №70217/05.03.2026г. ищецът е поискал издаването на изпълнителен лист за сумата от 1700 лв., ведно със законната лихва, тъй като до този момент са издадени изпълнителни листа, но за останалите суми (за 94,80 лв. – нотариална покана; 1800 лв. – обезщетение за пропуснати ползи; 166 лв.- такса за участие в търга; и за 129, 24 лв. – разноски по делото), но не и по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за платената цена по разваления договор за продажба. Така се е стигнало до постановяване на обжалваното разпореждане от 09.03.2026 г., с което е отказано издаването на изпълнителен лист за сумата от 1700 лв.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения.

Съгласно чл. 404, т. 1 вр. чл. 405 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на актовете, посочени в чл. 404 ГПК. При влязло в сила осъдително решение съдът проверява две основни предпоставки: актът да е редовен от външна страна и актът да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка е формална и не включва преценка на материалната законосъобразност на решението.

Изпълнителен лист може да се издаде само въз основа на осъдителен диспозитив, който съдържа притезание за определено поведение – плащане на сума, предаване на вещ, извършване или въздържане от действие. Изпълнителният лист се издава от съда, постановил решението, след проверка на формалните предпоставки по чл. 406 ГПК.

В конкретния случай, за сумата от 1700 лв. е налице осъдителен диспозитив, обективиран в решение от 21.04.2023 г. по гр.д. № 28468/2022 г. на СРС. В тази част решението е потвърдено от въззивния съд с решение № 6701 от 28.12.2023 г. на СГС, възз.

IV-А състав, доколкото видно от мотивите съдът е достигнал до извод за основателност на исковата претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и дължимост на сумата от 1700 лв. – 2 платена цена по разваления договор за продажба на автомобил.

Следва да се приеме, че в полза на ищеца е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 ГПК, удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане срещу длъжника. Неоснователен се явява изводът на първоинстанционния съд, че липсва подлежащо на изпълнение вземане за сумата от 1700 лв. Видно от съдържанието на въззивното решение, произнасянето на СГС засяга единствено исковете по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

Следователно осъдителният диспозитив по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е запазил действието си и представлява самостоятелно изпълнително основание.

Обстоятелството, че по делото вече са били издадени изпълнителни листа за други присъдени суми, не препятства издаването на отделен изпълнителен лист и за сумата от 1700 лв., за която също е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт. При наличие на всички предвидени в закона предпоставки за издаване на изпълнителен лист, първоинстанционният съд е следвало да уважи подадената молба, вместо необосновано да откаже издаването му.

Следователно, обжалваното разпореждане № 30660/09.03.2026 г. по гр.д. № 28468/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 161 състав следва да се отмени и да се разпореди да се издаде изпълнителен лист за сумата от 1700 лв.

Мотивиран от изложеното Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 30660/09.03.2026 г. по гр.д. № 28468/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 161 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 70217/05.03.2026 г. за издаване на изпълнителен лист за 1 700 лв., ведно със законната лихва.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Изпълнителен лист в полза на Р. К. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр.

София, ж.к. **** против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И

АКВАКУЛТУРИ, с БУЛСТАТ: 000649519,с адрес гр. Бургас ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, за сумата от 869,20 евро (1 700 лв.), представляваща платена цена по развален от ищеца договор от 14.10.2020 г. за покупко-продажба на лек автомобил, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане.

ВРЪЩА делото на СРС, 161 състав за издаване на изпълнителен лист.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3