Определение № 2420 от 17.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2420 гр. София, 17.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100901076 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен от Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия против „М. С.“ ООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на извънредното общо събрание на съдружниците от 05.06.2023 г., с което Ф. Ф. е изключен като съдружник в дружеството.

От изискана и приложена по делото справка се установява, че между същите страни е висящо т.д. № 956/2023 г. по описа на СГС, VI-25 с-в, образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Ф. Ф. против „М. С.“ ООД, един от които по чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразно решението на извънредното общо събрание на „ М. С." ООД, ЕИК ******* от 16.05.2023 г., с което Ф. Ф. е изключен като съдружник в дружеството.

С разпореждане № 4077/12.06.2023 г. съдът е дал указания на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на иска, като има предвид, че съгласно т.5 от Тълкувателно решение №1/06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. решенията на органите на управление на търговските дружества могат да се атакуват само от лица, имащи качеството съдружник към датата на вземане на тези решения и липсата на това качество води до липса на активна процесуална легитимация като предпоставка за съществуването на правото на иск по чл.74, ал.1 ТЗ, както и че взетите решения на общото събрание на съдружниците имат незабавно действие по отношение на същите и на самото търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл.140, ал.4 ТЗ, т.е., че към датата на общото събрание от 05.06.2023 г. ищецът Ф. Ф. няма качеството на съдружник в „М. С.“ ООД.

С молба вх. № 66330/12.07.2023 г. ищецът е посочил, че ако първият иск бъде уважен и решението на ОСС от 16.05.2023 г. за изключването му като съдружник бъде отменено, ще се възстанови качеството на ищеца на съдружник в ответното дружество, който факт следва да бъде съобразен от съда по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. Сочи и че промяна в дружествения договор във връзка с изключването на ищеца като съдружник в дружеството не е вписана в ТР, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на последващото решение на ОСС за изключването му. Поддържа и тезата, че съдът е трето лице по см. на чл. 7, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 140, ал.4 ТЗ и доколкото решението от 16.05.2023 г. не е вписано в ТР, то не е породило действие по отношение на съда и в този смисъл ищецът се явява към датата на подаване на исковата молба съдружник и съответно – активно легитимиран по иска. По отношение поддържаното, че съдът е трето лице, по отношение на което решението за изключване на съдружника не е породило действие поради невписването му в ТР ищецът се позовава на Определение № 593 от 14.11.2022 г. по ч.т.д. № 2243/2022 г. на ВКС, II т.о. Изложени са съображения във връзка с поддържано противоречие между тезата, че изключен съдружник няма право на иск срещу повторно взето решение за неговото изключване с норми на Европейската конвенция за правата на 1 човека и Хартата на основните права на ЕС.

При условията на евентуалност се иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването на Хартата на основните права на ЕС и се иска допълнителен срок за формулиране на въпросите.

Иска се съединяване на двете дела на основание чл. 213 ГПК в едно производство.

Софийски градски съд, след преценка доводите на ищеца и данните по делото, намира следното:

Предявеният от Ф. Ф. иск по чл.74, ал.1 ТЗ, с който се претендира отмяна на решението на извънредното общо събрание на съдружниците в „М. С.“ ООД, проведено на 05.06.2023 г., с което ищецът е изключен като съдружник в дружеството , е недопустим по следните съображения:

При изрично очертаната от закона персонална легитимация, активно легитимирани да предявят конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ са само лицата, които притежават качеството ”съдружник”, респ. „акционер” в дружеството, чието решение на общото събрание се оспорва с този иск и то към момента на провеждане на заседанието на този колективен върховен орган на ЮЛ - търговец, взел атакуваното решение. Поради това, в производството по чл.74, ал.1 ТЗ, на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи наличието на активна легитимация за ищеца в дружеството, чието решение на ОС се оспорва.

Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №1/06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г., решенията на органите на управление на търговските дружества могат да се атакуват само от лица, имащи качеството съдружник към датата на вземане на тези решения. В практиката на ВКС (напр. решение №128/19.11.2009 г. по т.д. №269/2009 г. на ВКС, І т.о., решение № 86/01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 306/17.10.2018 г. по т.д. № 3110/2017 г. на ВКС, II т.о.), се приема, че липсата на това качество води до липса на активна процесуална легитимация като предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 74, ал.1 ТЗ. Ищецът не оспорва и се установява от извършените справки, вкл. по партидата на дружеството в ТР, че с решение на общото събрание на съдружниците на „М.

С.“ ООД от 16.05.2023 г. (предхождащо общото събрание от 05.06.2023 г.), ищецът Ф. Ф. е бил изключен като съдружник. Като се има предвид утвърдената практика на ВКС, обективирана например в решение №690/03.12.2008г. по т.д.№349/2008г., ВКС, ІІ т.о, решение №135/09.11.2009г. по т.д.№184/2009г., ВКС, І т.о и решение №39/15.04.2011г. по т.д.№526/2010г., ВКС, І т.о., в която е застъпено становището, че взетите решения на общото събрание на съдружниците имат незабавно действие по отношение на същите и на самото търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл.140, ал.4 ТЗ, (последното има значение относно действието спрямо трети за дружеството и самите съдружници лица), следва да се приеме, че независимо от обстоятелството, че решението на ОСС от 16.05.2023 г. за изключването на ищеца не е било вписано в ТР, ищецът няма към 05.06.2023 г. – датата на повторното решение за изключването му, както и към 09.06.2023 г.

– датата на предявяване на настоящия иск - качеството на съдружник в ответното „М. С.“ ООД и не е активно легитимиран да атакува по реда на чл.74, ал.1 ТЗ взетите на 05.06.2023 г. решения на ОСС на дружеството. Оспорването пред съда на решението от 16.05.2023 г. за изключването на ищеца като съдружник е ирелевантно, тъй като предявяването на иск за отмяна по чл. 74 от ТЗ не поддържа висящността на членственото правоотношение.

Евентуално бъдещо уважително решение по конститутивния иск има действие занапред и не може да "възстанови" качеството на ищеца като съдружник към датата на атакуваното в настоящото производство общо събрание – 05.06.2023 г.

Поради това и същият не разполага с правото на иск за отмяна по чл.74, ал.1 ТЗ на последващото решение на ОС, взето на 05.06.2023 г. за неговото повторно изключване, независимо от порока, който същото евентуално притежава. Липсата на активна процесуална легитимация за ищеца по иска, основан на чл.74, ал.1 ТЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът е длъжен да следи и служебно във всяко положение на делото, изключва неговата допустимост, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.

2

Позоваването от ищеца на приетото в Определение № 593 от 14.11.2022 г. по ч.т.д. № 2243/2022 г. на ВКС, II т.о. е несъстоятелно, доколкото, притивно на твърденията на ищеца, с този акт не е прието, че съдът е трето лице и за него невписаните в ТР решения по чл. 140, ал.4 ТЗ не са породили действие.

С оглед гореизложеното неоснователно се явява и искането на ищеца за съединяване на двете дела на основание чл. 213 ГПК, доколкото не са налице предпоставките за това, предвид приетото за недопустимост на иска, предмет на настоящото дело.

Няма основание и за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Съответно на чл.

19 от ДЕС и чл. 267 от ДФЕС, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза, осигурявайки неговото единство и съгласуваност. Решенията на Съда на Европейския съюз в областите, обхванати от правото на Съюза, са задължителни за националния съд, при приложимост и предимство на европейското право, като самостоятелен правен ред, спрямо разпоредбите на националното право (решение на Съда от 05.02.1963 г. по дело № 26-62 (Van Gend & Loos) и решение на Съда от 15.07.1964 г. по дело № 6-64 (Costa/E. N. E. L.)). В хода на съдебно производство, когато правото на Съюза е приложимо, националните юрисдикции сезират съда на ЕС с преюдициални въпроси относно тълкуването на правото на ЕС или валидността на актовете, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза и това е основен механизъм, чрез който се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС.

Поради всичко това, съответно на чл. 19, § 3, б. "б" от ДЕС, чл. 267 от ДФЕС, Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз и отделните процедурни правилници, ГПК (чл. 628 и сл.) урежда преюдициалните запитвания, отправяни от българските съдилища. За бъде отправено преюдициално запитване, то трябва да е необходимо – Съдът на Европейския съюз (Съдът) да бъде сезиран относно тълкуване и валидност на правото на Съюза, когато това право е приложимо в главното производство, но не с тълкуване на националноправна норма, правилността на направено в тази връзка тълкуване от националния съд или по фактически въпрос. Въпросът не трябва да е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът да не се налага недвусмислено от практиката на СЕС или да не оставя място за разумно съмнение. Въпросът трябва да бъде и относим за съответната фаза на националното производство – заключението относно тълкуването или валидността на правото на Съюза да бъде необходимо, за да постанови националният съд решението си. Последното обстоятелство по настоящото дело липсва, независимо от координирането, предвидено в чл. 50, § 2, б. "ж" от Договора за функциониране на Европейския съюз, свързано със свободата на установяване, и създадените в тази връзка с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламенти на съвета от 14 юни 2017 относно някои аспекти на дружеството право (при извършено кодифициране) хармонизационни правила, съответно съществуващите други относими към дружественото право разпоредби на ДФЕС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия по чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото т. д. № 1076/2023 г. и т.д. № 956/2023 г., двете по описа на СГС, VI-25 с-в, в едно производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия против „М. С.“ ООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на извънредното общо събрание на съдружниците от 05.06.2023 г., с което Ф. Ф. е изключен като съдружник в дружеството, поради недопустимост на иска.

Определението в частта, с която е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4