Решение № 1651 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. Варна , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503121 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, БУЛСТАТ 000093442 срещу Решение № 260137 от 24.08.2020г. по гр.д. № 5604/2019г. по описа на ВРС, XL-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д. К. Р. с ЕГН ********** и И. Д. Р. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на недвижим имот находящ се в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ от 178 кв.м. и при граници: имоти с ид. ***, ***, *** и ***, като правото на собственост е придобито по правоприемство по силата на закона – ЗОС и ЗМСМА от Държавата.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, несъобразено с доказателствата по делото, формален прочит на заключението на вещото лице и в нарушение на основните начала на ГПК. Основана е на доводи, че е установено от заключението на СТЕ, че по предвижданията по КП/1950г. процесният имот е попадал в южната част на имот пл. № 15, в кв. 268 без данни за собственик съгласно разписния лист към плана. Именно към този момент на основание чл.

6, ал. 2 от ЗС /ДВ, бр. 92/1951г./ имотът преминал в патримониума на държавата. За имота е отреден УПИ XVII-15 за жилищно строителство. В хипотезата на чл. 6 от ЗС, ред. 1951г.

1 държавни са имотите, които нямат друг собственик. Не е спорно по делото, че одържавеното място е било предоставено за ползване на В.Д.В. и Г.С., като в полза на същите е отстъпено право на строеж /Удостоверение от 16.12.1960г./. Въз основа на този документ тези лица са вписани в разписния лист към КП от 1965/1969г. относно ПИ № 15, кв. 268. Неправилни на следващо място са изводите на ВРС досежно проведената процедура по реда на чл. 95 от ЗТСУ /отм./. По този ред, процесният имот, собствен на М.В.К. и А.В.К., притежаващи НА № 164/1965г. и НА № 147/1981г., е отчужден в полза на държавата за предвиденото по ЗРП мероприятие „Училище в XV подрайон“. Правоимащите са обезщетени със жилища, като няма извършено възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.

Отчуждителната процедура е била свързана само с извършените в държавния имот подобрения, извършени въз основа на отстъпеното право на строеж. Ползвателите никога не са притежавали земя, поради което и тя не е била предмет на отчуждаване. Държавата никога не е губила собствеността върху дворното място. Ето защо към момента на приемане на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ, бр. 96/1999г./ процесният имот е имал характер на частна държавна собственост. На това основание правото на собственост е преминало в патримониума на Община Варна. Ирелевантен в тази връзка е момента на съставяне на АЧОС. Незаконосъобразен също е изводът на ВРС, че ответниците са придобили право на собственост на оригинерно основание. Процесният имот не е бил годен обект на давностно владение, доколкото е било налице законово ограничение на възможността да тече давностен срок /чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 31/1990г./. Отправила искане с оглед всичко изложено за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени.

В отговор на жалбата Д. и И.Р. оспорили доводите в нея. Изложили други, с които обосновават правилност на решението, което молят да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Община Варна срещу Д. К. Р. и И. Д. Р. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот находящ се в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ от 178 кв.м. и при граници: имоти с ид. ***, ***, *** и ***, което право на собственост е придобил по силата на закона.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са, както следва: ПИ ид. 205, 2 заедно с ПИ ид. 204 съставляват предходен ПИ № 15 по КП/1965г. на 15 м.р. на гр. Варна. С АДС № 4717 от 1964г. на основание чл. 6 от ЗС е одържавено държавно дворно място с площ от 367 кв.м., в кв. 268, парцел XVII-15, който имот е урегулиран по плана на града и находящ се на ***. С Оценителен протокол от 25.11.1985г. на комисия при ИК на ОНС – Варна по преписка № 75/2.12.1095г. е извършена оценка на имота, собственост на М.В.К. и А.В.К., на основание НА № 164/1965г. и НА № 147/1981г. – на сградите и подобренията към тях, на дворните подобрения и насаждения и правото на строеж. Със Заповед № 3745/16.12.1985г. на Председателя на ИК на ОНС – Варна, на основание чл. 95 от ЗТСУ /отм./ вр. чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./ и въз основа на предложенията на комисията, обективирани в описания оценителен протокол, е отчужден в полза на държавата недвижимият имот, находящ се на *** с пл. № 15 за предвиденото по ЗРП мероприятие „Училище в XV подрайон“. Правоимащите са обезщетени с жилища, като липсва последваща реституция по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. /ДВ, бр. 15/1992г./. С приемо-предавателен протокол от 23.09.1999г. между Община Варна и Областна администрация – Варна е извършено предаване на преписки към актове за държавна собственост, описани в табличен вид – от № 1 до № 803, като под № 17 фигурира АДС № 4717, с адрес на имота: ***. В производство по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС в полза на ответниците Радулови е съставен КНА за собственост № 168/22.07.2014г., по силата на който същите са признати за собственици на процесния имот в режим на СИО. По силата на АЧОС № 9358/14.12.2016г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е актуван като общинска собственост ПИ ид. 205, с площ от 178 кв.м. находящ се на ***. На основание § 7, ал. 1 от ЗМСМА /в сила от 17.09.1991г./ общините придобиват незастроените парцели и имоти в селищни територии, предназначени за жилищно и др. строителство безвъзмездно от държавата, а прехвърлянето на собствеността настъпва по право, без да е необходимо издаване на нарочен акт. Не е налице изключението по § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА. С оглед надлежно проведената отчуждителна процедура в полза на държавата, то Община Варна е придобила правото на собственост върху описания имот по силата на закона. Отделно е налице и хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС /ДВ, бр.

96/1999г./. Без значение в тази връзка е момента на съставяне на Акта за общинска собственост, доколкото няма конститутивно, а единствено декларативно действие по отношение правото на собственост. При действието на Конституциите от 1947г. и от 1971г. от друга страна собствеността е била държавна до редакцията на чл. 2 от ЗС /ДВ, бр.

31/1990г./, когато съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗС в с.р. държавна собственост са имотите, които нямат друг собственик. По силата на чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 14/19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост. От 01.06.1996г. по давност може да се придобива частна държавна или общинска собственост. На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006г. и последвалите редакции/ е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011г., последно изменение Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., съгласно което давността спира да тече до 31.12.2022г. Следователно на сочените основания, общината е придобила правото на собственост от държавата, а ответниците не са 3 придобили собствеността върху имота на основание давност поради неосъществен фактически състав на придобивната давност. С оглед съществуващата формална колизия на права в обективната действителност, отправила искане за установяване със СПН в отношенията между страните, че именно тя е собственик на описания имот, както и за отмяна на легитимиращия ответниците КНА по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В отговор на исковата молба, Д. и И.Р. оспорили предявените искове по основание.

Навели правоизключващи възражения за придобиване правото на собственост върху спорния имот на оригинерно основание, за което в тяхна полза е издаден КНА № 60/22.07.2014г. Едва две години по-късно ищецът е съставил АОС за имота. Посоченото в последния акт основание на собствеността не отговаря на изискванията на ЗОС за съставянето му. Упражняват фактическа власт върху имота явно и непрекъснато, без прекъсване и смущаване, с намерение за своене от 2000г. Към 2014г. е изтекъл изискуемият срок на давността и на това основание е придобито правото на собственост. През 2015г. се снабдили и с Удостоверение за търпимост за изградените в имота жилищна сграда на един етаж ЗП 94 кв.м., изграден още през 1970г. /56 кв.м./ и към 1999г. /38 кв.м./. Оспорили в тази връзка наличието на основание за издаване и верността на вписването в АОС. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което предявените искове като недоказани по основание да се отхвърлят.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Съставен е Акт № 4717 от 01.09.1964г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Варна на ***, представляващ държавно дворно място от 367 кв.м., в кв. 268, парцел XVII-15, урегулиран по плана на гр. Варна, на основание чл. 6 от ЗС. Съгласно т. 7 от акта, имотът е отстъпен за ползване на В.Д.В. и Г. Зл. С..

С Оценителен протокол от 25.11.1985г. на комисия при ОНС – Варна е извършена оценка на имота, находящ се в гр. Варна на ***, пл. № 15, кв. 268, собственост на М.В.К. и А.В.К. – семейна общност, притежаващи НА № 164/1965г. и НА № 147/1981г. Съгласно описанието на имота, същият се намира във II-ра градска зона и се състои от жилищна сграда, складови помещения, подобрения и насаждения, изградени и засадени в държавно място, актувано с Акт № 4717/01.11.1964г. и отстъпено право на строеж с Удостоверение № 11434/16.12.1960г. Всички те са оценени на 16996.37 лв.

Със Заповед № 3745/16.12.1985г. по чл. 98 от ЗТСУ /отм./ на Председателя на ИС на ОНС – Варна, на основание чл. 95 от ЗТСУ вр. чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ и въз основа на предложенията на оценителната комисия е постановено отчуждаване в полза на държавата на недвижим имот, находящ се в кв. 268, ***, подрайон XV, пл. № 15, собственост на М. и А. К. за предвидено по ЗРП мероприятие „Училище в XV подрайон“. Имота е оценен на 4 обща стойност 16996.37 лв., представляваща сбора от стойностите на терена, сградите, трайните насаждения и подобрения, описани в Протокол за оценка от 25.11.1985г., неразделна част от заповедта. Правоимащите са обезщетени, както следва: М. и А. К. – с тристайно жилище в жилищен блок на *** и ***, а дъщеря им Г. К. – с тристайно жилище.

Съгласно писмо от Дирекция „АГУП“ при община Варна от 31.01.2014г. /л. 62 от делото/, съгласно КП на 15-ти подрайон от 1965/1969г., както и от КП/1950, ПИ *** е част от ПИ 15. Видно от копие от разписния лист към КП/1950г. ПИ 15 на *** е без вписан собственик /л. 71/. По разписния лист към плана от 1965г. за ПИ 15 са вписани В.Д.В. и Г. З. С. на основание Удостоверение № 11434/16.12.1960г.

С НА № 168 от 22.07.2014г., съставен от Нотариус А.Г., рег. № 194 по реда на чл.

587, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС Д. и И.Р. са признати за собственици в режим на СИО на недвижим имот, представляващ ПИ ид. ***, находящ се в ***. На 26.05.2015г.