Определение № 1417 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1417 гр. Варна, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500497 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10072/30.12.2025 г. на И. Д. И. срещу Решение № 209/18.11.2025 г. по гр. д. № 381/2025 г. на РС-Девня, с което е отхвърлен предявеният от ищеца, настоящ въззивник, иск с правно основание чл. 439 от ГПК против ответника, настояща въззиваема страна, „Бест Кепитъл България“ ЕАД за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5066,10 лв., представляваща главница по изпълнителен лист, издаден на 08.02.2010 г. по т. д. № 275/2010 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата от 21.05.2009 г. до окончателното плащане на задължението поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането, предмет на изпълнително дело № 20108410401744 на ЧСИ Неделчо Митев.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно решение и постановяването на ново, с което искът да бъде изцяло уважен. Жалбоподателят счита, че неправилно от първоинстанционния съд е прието, че необходимо и достатъчно за прекъсването на погасителната давност е депозирането на съответна молба от взискателя по изпълнителното дело, без да се анализира дали искането, отправено с нея, касае по съществото си извършването на действия, годни да доведат до прекъсване на срока или не, а също и дали поисканите действия са били реално предприети, доколкото, според жалбоподателя, за да се прекъсне давността, трябва да е налице действие по принудително изпълнение или годно искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, което да доведе до извършване на реални изпълнителни действия. В случай че такива не са били предприети, счита, че е следвало да се изследва причината за това. Поддържа се и че неправилно са приложени разясненията по т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят се противопоставя на извода на районния съд, че давността не е изтекла.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от „Бест Кепитъл България“ ЕАД постъпва отговор по жалбата, с който се изразява становище за нейната допустимост, но неоснователност. Сочи се, че приложимата погасителна давност е пет години, като след 26.06.2015 г. – датата на 1 постановяване на ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тя е била прекъсвана многократно с отправянето на искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия и постъпването на суми от наложен запор. На база лексикалното тълкуване на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и цитирана съдебна практика, въззиваемото дружество поддържа, че не е необходимо предприемането на дадено изпълнително действие да е било успешно, за да се счита давността за прекъсната. Счита и че самото искане на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали от ЧСИ са предприети действия по реализирането му. Прави се анализ на разликите между давностния и перемпционния срок. Въззиваемото дружество счита и че исканията, отправени с депозираните от взискателя молби следва да бъдат приемани за валидно прекъсващи погасителната давност, доколкото независимо дали таксите, дължими на съдебния изпълнител, са били заплатени от взискателя, от решаващо значение е проявената от него активност по събиране на вземането му. Освен това добавя и че таксите към изпълнителя не се дължат от взискателя, а от длъжника.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Предвид допустимостта и редовността на жалбата и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 10072/30.12.2025 г. на И. Д. И., ЕГН ********** срещу Решение № 209/18.11.2025 г. по гр. д. № 381/2025 г. на РС-Девня, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК против ответника „Бест Кепитъл България“ ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225) за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5066,10 лв., представляваща главница по изпълнителен лист, издаден на 08.02.2010 г. по т. д. № 275/2010 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата от 21.05.2009 г. до окончателното плащане на задължението поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането, предмет на изпълнително дело № 20108410401744 на ЧСИ Неделчо Митев.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им бъде връчен и препис от настоящото определение, а на въззивника – и препис от отговора по въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3