Решение № 1175 от 22.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. Пловдив , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330200320 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030009625/16.09.2020г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на М. Г. Г., ЕГН ********** са наложени админстративни наказания: глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище чрез представляващия страната, който пледира за потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.08.2020г. в гр. Пловдив свидетелите А.И.В. и Б. Т. П. – служители в *** изпълнявали служебните си задължения на кръстовището на ул.

„Брезовско шосе“ с бул. „Северен“. На същото това място около 08:35ч. М.Г. управлявал собствения си л. а. „Опел Вектра“ с рег. № ***, като св. В. забелязал, че жалбоподателят бил без обезопасителен колан, за което му подал ясен сигнал със стоп палка по образец тип „МВР“, за да спре, но водачът вместо да преустанови движението си и да спре на безопасно място, продължил, ускорявайки в посока юг, което наложило да бъде догонен от контролните органи и спрян на моста на „Адата“ в гр. Пловдив, западно платно.

Констатираните нарушения били квалифицирани по чл.103 от ЗДП и по чл.137А, ал.1 от ЗДП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя Г., който се запознал със съдържанието и го подписал с възражение, че полицаите били двама и никой не му бил подал сигнал с палка. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Впоследствие по случая била съставена и докладна записка, а на базата на съставения АУАН било издадено и процесното НП.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани св.

А.И.В., който е актосъставител, посоченият свидетел по акта – св. Б. Т. П. и св. Г.М. Г., който е бил заедно с жалбоподателя в автомобила.

Св. В. посочва, че на процесните дата и място е забелязал, че жалбоподателят Г. е управлявал л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *** без обезопасителен колан, за което той веднага подходил с вдигане на стоп палка по образец и с посочване на място, където водачът да спре, но последният не само, че не спрял, но и погледнал *** в очите и му махнал с ръка демонстрирайки, че не желае да изпълни полицейското разпореждане, след което ускорил в посока моста на „Адата“. Това накарало св. В. да се качи на мотора си и да предприеме преследване на нарушителя, като на моста успял да го настигне и със светлинен и звуков сигнал на служебния мотоциклет, както и с указване с дясната си ръка посочил мястото, на което жалбоподателят да спре автомобила си. След като водачът бил спрян, той не казал, че не е видял сигнала за спиране на полицаите, а директно заявил, че 2 полицаите са нямали право да го спират.

Посоченото от св. В. се потвърждава и от показанията на св. П. – свидетел по акта, който сочи, че лично е видял, че жалбоподателят Г. е упралявал автомобила без обезопасителен колан, за което колегата му В. е подал сигнал със стоп-палка по образец, който според св. П. е бил видян не само от водача, но и от останалите пътници в колата. Автомобилът обаче не спрял, а продължил движението си, като е бил догонен от св. В., а малко покъсно и св. П. пристигнал на мястото, на което в крайна сметка водачът спрял, като след проверка установил, че същият няма пожарогасител, за което св. П. му съставил фиш.

В противовес с показанията на свидетелите В. и П. се явяват показанията на св. Г.. Същият посочва, че на кръстовището на ул. „Брезовско шосе“ с бул. „Северен“ не им е бил подаван сигнал за спиране, а такъв е бил подаден по-късно от полицай, който на моста на „Адата“ с ръка посочил къде да спрат, за да им бъде извършена проверка.

Видно е, че спорен момент в производството се явява обстоятелството дали е имало подаден своевременен и ясен сигнал със стоп палка по образец.

В тази насока са налице противоречия в показанията на разпитаните полицейски служители и в показанията на св. Г.. Съдът при сторения анализ на противоречията в показанията на разпитаните свидетели, обсъди тяхната логичност, последователност, убедителност, както и възможната заинтересованост на свидетелите. В тази връзка съдът намери, че следва да кредитира показанията на свидетелите В. и П., като непосредствените впечатления на съда са, че същите са последователни, убедителни и напълно логични с оглед развилите се впоследствие събития. Свидетелите са действали напълно в унисон с оглед на развилата се ситуация – св. В. облечен със светлоотразителна жилетка и със стоп палка по образец е подал ясен и разбираем знак – вдигната в ръка стоп-палка на жалбоподателя да спре за проверка и след като жалбоподателят Г. не е изпълнил полицейското разпореждане и е ускорил е бил настигнат и спрян в движение. Липсва всякаква житейска и правна логика полицейските служители да тръгнат да гонят въпросния автомобил с километри в случай, че не е било установено нарушението, а обстоятелството, че полицейските служители са били видими и са се намирали именно на процесното място като са извършвали проверки за спазване правилата за движението по пътищата реално се потвърждава и от св. Г..

Съдът не кредитира показанията на св. Г. в спорната част – дали е бил подаден сигнал със стоп-палка. На първо място съдът съобрази 3 обстоятелството, че свидетелят е син на жалбоподателя. На следващо място, същият е пътувал в автомобила и е възможно вниманието му да е било насочено към други обстоятелства и във връзка с останалите участници в движението. Освен това, показанията му се явяват нелогични и изолирани, тъй като от една страна сочи, че много добре са видели извършваната проверка от полицаите, като са имали и претенции към нея, а от друга страна не са видели подадения сигнал със стоп палка, какъвто се установява да е бил подаден с оглед показанията на свидетелите В. и П.. По тези съображения съдът счита, че показанията на този свидетел са пристрастни и целят оневиняването на жалбоподателя в частта относно релевантните за настоящото производство факти.

В останалата част фактите не са спорни между страните, като същите се доказват от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. В разпоредбата на чл.170 ал. 3 от ЗДП са посочени задълженията на контролния орган, който при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка и сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Видно от изложената фактическа обстановка контролният орган не е нарушил задълженията си по чл.170 ал. 3 от ЗДП, тъй като първо е бил подаден сигнал със стоп палка на водача от св.

В. – *** по ясен и разбираем начин, намиращ се на видно място на пътното платно, а след като водачът не се е съобразил с това разпореждане е бил догонен от *** и в движение с ръка му е бил подаден отново ясен сигнал да спре. Не на последно място следва да се отчете и причината за спиране на автомобила, а именно водачът е извършил и друго нарушение – управлявал е без обезопасителен колан. Съгласно законовата разпоредба на чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението 4 му за наличието на това процесно административно нарушение, като за тази цел не спомогна и разпитът на ангажирания от жалбоподателят свидетел Г., чийто показания бяха дискредитирани по посочените по-горе съображения.

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, като сочи, че не е възприел подадения сигнал, а последващият е бил неправомерен като съдът намира това възражение за неоснователно. Видно от показанията на свидетелите В. и П., съответни и на събрания по делото писмен доказателствен материал, жалбоподателят не е спрял на ясно подаден, разбираем сигнал от униформен полицай, намиращ се на пътното платно, като времето на събитията е било при дневна светлина и ясно време. Не са били налични фактори, препятстващи видимостта на водача към ***. Още повече, че М.Г. ги е забелязал още преди преминаването си, както се установява от показанията на св. Г., като от точка 1 от кореспонденцията на жалбоподателя до министъра на вътрешните работи също става ясно, че на жалбоподателя Г. е бил подаден сигнал за спиране и той го е възприел, но е преценил, че не трябва да се съобразява с него, като не само, че не е спрял, а е ускорил, което е довело до последването му от полицейските служители.

Жалбоподателят е бил установен при спирането му на моста на „Адата“, като в хода на проверката и съставяне на АУАН същият е заявил, че нямат право да го спират, т. е. той недвусмислено е възприел сигнала, което се потвърждава и от изложеното от него в писмената му кореспонденция.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя Г., че полицейските органи не са имали право да го спират на мост, то съгласно чл.165 ал.2 т.1 от ЗДП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл.10 ал.1 т. 1 от Закона за пътищата. Както е видно тази разпоредба не съдържа никакви ограничение относно това къде контролните органи могат да извършват задълженията си по контрол на правилата за движение по пътищата, а още по-малко това им право може да бъде оспорено, когато като в случая е трябвало да спрат водача не при рутинна проверка, а поради неговото несъобразяване с полицейско разпореждане и умишлено бягство от проверка, което задължително предвижда залавянето на извършителя, тъй като както посочи актосъставителят самото неизпълнение на полицейско разпореждане може да е свързано и с извършване на някакъв вид престъпление. Също така следва да се уточни, че на М.Г. е бил подаден сигнал още на кръстовището на ул.

5

„Брезовско шосе“ с бул. „Северен“, но тъй като той не се е съобразил с него логично е бил догонен и спрян в първия възможен момент, като е несериозно да се твърди, че е трявало полицаите да оставят жалбоподателят да премине необезпокоявано моста и чак тогава да го спрат, при условие че той е избягал от тях и особено като се има предвид, че конкретният мост на „Адата“ в гр.