Решение № 249 от 16.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Велико Търново , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Христо Томов

Лилия Ненова при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20214100500077 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

С Решение № 249 от 08.10.2020 г. по гр.дело № 881/2019 г. Горнооряховският районен съд е отхвърлил исковете на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД срещу Н. ТР. ТР. за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 1 003,72 лв., представляваща стойност на консумирана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, за отчетен период от 31.08.2015 г. до 23.12.2015 г., за абонатен номер 9127082, за обект, намиращ се в гр. Велико Търново, ***, по фактура № 0027295900 от 29.01.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2018 г. до изплащането на вземането, както и сумата 240,93 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумата по фактурата, считано за периода от 29.02.2016 г. до 12.12.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 219/31.01.2019 г. по ч.гр.дело № 156/2019 г. по описа на ГОРС, като е осъдил ищеца да плати на ответника разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице в общ размер на 550 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД, чрез адвокат Т.Т. от АК-Габрово, в която се развиват съображение за неправилност на съдебния акт. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно- 1 техническата експертиза (СТЕ) и показанията на разпитаните по делото свидетели, страната счита за безспорно установено по делото наличието на незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи на дружеството, с оглед на което ответникът дължал заплащане на обезщетение за ползването на вода и канал. Сочи, че събраните по делото гласни доказателства и изготвената СТЕ, потвърждаващи съдържанието на съставения констативен протокол от 22.10.2015 г., не са взети под внимание от първостепенния съд. Счита, че естеството на ВиК услугите прави възможно тяхното предоставяне и потребяване без изрично съгласие на дружеството именно чрез извършване на незаконосъобразни действия по самостоятелно присъединяване към стопанисваните от дружеството системи и съоръжения, като оспорва извода на първостепенния съд, че дружеството не е предоставило ВиК услуги на ответника. Твърди, че правилно в случая дружеството е приложило разписания в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като правилното изчисляване на паричната стойност се потвърждавало от заключението на вещото лице по СТЕ. Моли за отмяна на атакуваното решение, като претендира и разноски.

Препис от възивната жалба е връчен надлежно на насрещната страна Н. ТР. ТР., като в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не се представлява.

В постъпила преди заседанието писмена молба, чрез пълномощника си адвокат Т., поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване по изложените в същата съображения.

Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално оставяне на въззивната жалба без уважение.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба, подадена преди датата на проведеното открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат Момчил И. от ВТАК, страната оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД срещу Н. ТР. ТР., с която се претендира да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1 244,65 лв., представляваща задължение по издадена фактура № 27295900 от 29.01.2019 г. за отчетен период 31.08.2015 г. – 23.12.2015 г., произтичащо от незаконно присъединяване към 2 водопроводните и канализационни системи от страна на длъжника, включващо главница в размер на 1 003,72 лв. и мораторна лихва за забавено плащане за периода 29.02.2016 г. – 12.12.2018 г. в размер на 240,93 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Велико Търново на ул. „Марно поле“ и титуляр на учредено право на строеж. Твърди се, че на 22.10.2015 г. служители на ищцовото дружество извършили проверка на общ водомер, монтиран на адрес гр. Велико Търново на ***, по време на която установили теч в строяща се част, собственост на ответника, за което съставили констативен протокол по реда на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, от който било видно, че към обекта на ответника е изведена тръба със спирателен кран и теч около нея, представляваща нерегламентирано водопроводно отклонение, без разкрита партида и водомерен възел, което обосновавало заплащане на обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред, изчислено съобразно методика, предвидена в чл. 37 от посочената наредба и в Общите условия на дружеството.

В подадения от ответника отговор на исковата молба се заема становище за недопустимост на исковата претенция поради липса на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца. Алтернативно се заема позиция за неоснователност на претенцията. Ответникът признава, че е собственик на имот на адрес гр. Велико Търново, ***, но отрича някога да е сключвал договор с ищеца за доставка на ВиК услуги, да е имало монтиран водомер в имота му, както и открита партида при ищеца.

Отрича да е получавал услуги от ищеца. Изтъква, че твърдяният теч е установен на 22.10.2015 г., а начисленото му от ищеца количество вода е за срок от 31.08.2015 г. до 23.12.2015 г., без да се сочи за кой период какви количества вода се твърди да е доставено.

Прави възражение за погасяване на претендираното вземане по давност.

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита, въззивната инстанция намира, че са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД. Вярно е, че сред сочените от ищеца фактически твърдение е налице и такова за издадена в негова полза срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което се потвърждава и от материалите по приложеното ч.гр.дело № 156/2019 г. по описа на ГОРС.

Последното е образувано по заявление на ищеца, в което обаче се претендира издаването в негова полза на заповед за изпълнение срещу ответника по издадена на името на ответника фактура като потребител, с конкретно посочен абонатен номер, за стойността на количеството доставена му питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, както и мораторна лихва върху задължението, като е направено позоваване на разпоредби от Общите условия на дружеството за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, т.е. заявителят е основал вземането си срещу длъжника на договорно основание. В исковата молба, въз основа на която е образувано производството пред районния съд, обаче се навежда друго основание /различен правопораждащ факт/ – ищцовата претенция се обосновава с наличието на неправомерно присъединяване към водопроводните и канализационните системи и неправомерно ползване на ВиК услуги, т.е. ищецът претендира вземане не на договорно, а на извъндоговорно основание. Ето защо, дадената от първостепенния съд правна квалификация на спорното право /чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК/ се явява неправилна.

С оглед на изложеното, въззивният съд дължи произнасяне по същество на спора съобразно приетата от настоящия съдебен състав правна квалификация чрез обсъждане на 3 защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства, като изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на исковата претенция.

След анализ на събраните в рамките на първоинстанционното производство доказателства, въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са допустими, тъй като са подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по исковете. Наведеното от ответника възражение за недопустимост на исковете поради липса на валидно облигационно правоотношение между страните по спора се явява несъстоятелно. В случая се претендира ангажиране на деликтната отговорността на ответника, което не се предпоставя от наличието на договорни отношения, а касае общото правило на закона да не се вреди другиму.

Основателността на ищцовата претенция е обусловена от доказване в рамките на производство на кумулативното наличие на следните предпоставки – противоправно деяния на ответника /присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи на дружеството не по установения за това ред/, вреда /наличието на изразходвани, отведени и пречистени количества вода/ и нейния размер, причинна връзка между вредата и деянието, настъпила изискуемост на вземането, забава на длъжника.

Не е налице спор между страните, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ***. По отношение на този факт е налице признание от страна на ответника, което се потвърждава от представената по делото справка от Служба по вписванията гр. Велико Търново. Не се спори, че в този район съществува изградена водоснабдителна и канализационна система, в каквато насока са данните по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Няма спор между страните по делото, че същите не се намират в договорно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги, като представените от ищеца писмени документи /справка-извлечение, покана за доброволно плащане и карнетен лист/ не дават основание за извеждане на извод в обратния смисъл. По отношение на тези документи следва да бъде посочено, че същите са създадени от ищеца и по никакъв начин не обвързват ответника, още повече че самият оператор на канализационни системи сам сочи, че за имота на ответника няма разкрита партида и монтиран водомер, в каквато насока са и показанията на свидетелите Боян И. и Йордан Илясов /служители на ищеца/, като последният в разпита си пред съда заявява, че той е съставил представения по делото карнетен лист, по отношение на който съдът констатира, че липсват вписани данни за номер на водомер, партида, показания на водомера, обект, за който се отнасят вписаните кубични метри консумирана вода, данни за съставител и подпис на абонат. Издаване на фактура на името на ответника от страна на ищцовото дружество, за наличието на каквато се сочи в справката-извлечение от 11.07.2018 г. и изпратената от ищеца до ответника покана за плащане, също не доказва наличието на договорни отношения и по никакъв начин не обвързва ответника. Същото важи и за изпратената от ищеца до ответника покана за плащане, видно от данните в която ответникът е отказал получаването ù като собственоръчно е написал, че няма партида, нито действащ обект на *** в гр. Велико Търново.