Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 14.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 412/2024
Вид
Решение № 12
Подписан
14.01.2025
В сила
05.03.2025
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Велико Търново, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА П.А

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500412 по описа за 2024 година С Решение № 87/11.03.2024 г. по гр. д. № 41/2023 г. Русенският окръжен съд осъдил "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД - гр.

София, да заплати на А. М. Х. от гр. Разград, сумата 90 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2022 г. по път II-23 „Русе - Кубрат”, ведно със законната лихва от 12.10.2022 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата над 90 000 лв. до претендираната сума от 150 000 лв., ведно със законната лихва.

Осъдил "ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД да заплати на адв. Я. Д. от АК – София на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 7 850 лв. адвокатско възнаграждение, а по сметка на РОС - 3 600 лв. ДТ.

Осъдил А. М. Х. да заплати на "ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД сумата от 587.20 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над 70 000 лв. до присъдените 90 000 лв., е подадена от ответника "ЗАД ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве" АД чрез пълномощника адв. И. Ц..

Счита решението за неправилно в обжалваната част, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е 1 надценил търпените от ищцата болки и страдания и е подценил факта, че възстановителният и оздравителен процес е протекъл бързо. По този начин е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Счита, че направеното от него възражение за съпричиняване е доказано. Оспорва приетия от съда процент на съпричиняване и счита, че той е по-голям от 10%, а именно – 20%. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като присъди разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание е представено писмено становище от жалбоподателя, в което е направено искане жалбата да бъде уважена, като бъдат присъдени разноски съгласно инкопориран списък по чл. 80 от ГПК.

В писмения си отговор ищцата А. М. Х. оспорва въззивната жалба и я намира за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на разноски.

Насрещна въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до 100 000 лв., е подадена от ищцата А. М. Х. чрез адв. Я. Д.. Не оспорва определения размер на обезщетението от 100 000 лв., а само приетото от съда съпричиняване на резултата в размер на 10 %. Позовава се на СМЕ, според която увреждането в областта на челото е резултат от действие на твърд ръбест предмет, какъвто отговаря да е счупена част от визьора на каска за мотор. От този извод следва, че дори и с правилно поставена каска, увреждането на челото е могло да настъпи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди допълнително в нейна полза обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законните последици. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Д. Николов.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищцата А. М. Х. е предявила срещу „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от телесни увреждания, получени при ПТП на 01.07.2022 г., настъпило по вина на Ц. Е. Ц. при управление на л. а. „Мерцедес“, модел „1317“, с рег. № З 93****, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на 2 предявяване на застрахователната претенция – 12.10.2022 г. до окончателното изплащане.

Първостепенният съд е уважил иска до размер на 90 000 лв., като е отхвърлил същия в частта до предявения размер от 150 000 лв.

В частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 70 000 лв., ведно със съответната законна лихва и в частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата над 100 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, както и относно основателността на въведеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Относно размера неимуществени вреди: на обезщетението за претърпените от ищцата

От писмените доказателства: Епикризи от 07.07.2022 г., 18. 07.2022 г., 27.07.2022 г. и 20.09.2022 г., издадени от УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната пред първата инстанция, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: разкъсно-контузна рана на челото; разкъсно-контузна рана и охлузване на дясно рамо; обширни охлузвания по дясна мишница, предмишница, гривнена става и предкитка; кръвонасядания, охлузвания и одрасквания на лява мишница и лява предмишница; охлузвания по гръбната повърхност на лява ръка; счупване на кръстната кост вляво; разкъсно-контузна рана в перинеалната област с гнойно възпаление, наложило оперативни интервенции; охлузване в лява седалищна област; охлузвания и кръвонасядания в лява тазобедрена област; открито счупване на медиалния малеол на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза; разкъсно-контузна рана на лява подбедрица и ляво ходило, с гнойно възпаление, наложило оперативна интервенция; охлузвания на лява колянна става; кръвонасядания на дясна колянна става; охлузвания и кръвонасядане на дясна подбедрица; колекция от кръв на дясна подбедрица, наложила оперативна интервенция. Вещото лице характеризира тези увреждания като трайно затрудняване на движенията на долните крайници за срок повече от 30 дни. Преценени поотделно, счупването на лява голямопищялна кост представлява 3 трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни, счупването в областта на таза - трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок повече от 30 дни, а всяка от раните по лицето, лявото рамо, в перинеалната област, на лява подбедрица, охлузванията на дясна предмищница и седалището, колекцията от кръв в дясна подбедрица представляват разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.

Заключението на вещото лице е категорично, че така получените увреждания могат да бъдат получени при установения по делото механизъм на ПТП.

От представените епикризи безспорно се установява, че в периода от 01.07.2022 г. до 27.07.2022 г. ищцата била хоспитализирана в УМБАЛ „Канев“ АД в „Клиника по ортопедия и травматология“ и в отделение „Обща, гнойносептична, детска и еднодневна хирургия“. Извършени са оперативни интервенции – остеосинтезис металика и дебриман на 01.07.2022 г. и ексцизия на 05.07.2022 г., на 08.07.2022 г. – инцизио, ексцизио, некректомия, фасциотомия, а на 19.07.2022 г. е отстранен хематом на дясна подбедрица. В периода 13.09.2022 г. – 20.09.2022 г. ищцата е била приета отново в УМБАЛ „Канев“ АД, където е извършена фасциотомия в областта на лявата подбедрица. На 10.05.2023 г. в същата болница е извършено отстраняване на малеоларен винт и К игла в лява подбедрица.

Според експертното заключение отделните болкови дразнители при множество такива не могат да бъдат индивидуализирани, защото централната нервна система има способността да възприема най-силния болков дразнител.

Вещото лице дава заключение, че при уврежданията, получени от ищцата, найсилни са болките непосредствено след получаване на счупванията. Те продължават до имобилизацията им и налагат използване на обезболяващи средства.

Интензивни са болките и в следоперативните периоди, и в процеса на раздвижване.

По-слаби болки могат да се усещат в продължителен период от време с месеци и години, най-вече при физически натоварвания и при промени в атмосферните условия.

Обичайният срок за възстановяване на счупвания в кръстната област без усложнения е около 2-8 месеца, на счупвания на медиалния малеол на голямопищялната кост – 3-4 месеца, при разкъсно-контузни рани – 2-4 седмици, ако не възникне възпалителен процес, а при охлузвания и кръвонасядания – 1-4 седмици.

От показанията на свидетелката А. М. Х. – сестра на ищцата, се установява, 4 че непосредствено след произшествието и извършената операция А. не можела да се храни, да се обслужва, да сяда и става, била обездвижена цял месец, изпитвала силни болки и плачела. Цялата била в синини, не можела да спи и й давали успокоителни. Смяната на превръзките била болезнена и се налагало да й слагат упойка. Цял месец била в болницата, в няколко отделения, свидетелката била неин придружител. При изписването излязла с инвалидна количка, защото не можела да стои изправена. В къщи започнала раздвижване, идвал рехабилитатор. Все още не можела да се къпе. Раната на крака й била голяма и понеже не била затворена, се наложило отново да влезе в болница. За ищцата се грижела нейната вуйна. Болките в крака й продължават – особено при студено време. Има огромен белег на глезена, с деформирана и по-груба кожа. След като й махнали имплантите, започнала работа в един магазин, но била много натоварена и я болял крака, затова напуснала. В момента учи английска филология и не работи. Инцидентът повлиял и на психиката й. Променена е, не излиза като преди, контактува само с колегите си. Ищцата живяла с починалото момче, затова не й казали за смъртта му веднага след инцидента.

При така установеното относно релевантните в настоящото производство факти, въззивният съд намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в общ размер от 100 000 лв. е прекомерно и несъответно на принципа по чл. 52 от ЗЗД. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза след преглед на ищцата, дава заключение, че няма данни ищцата да не е възстановена от получените травми. Независимо, че евентуално ще продължи да изпитва болки при натоварване или промяна на времето, физическото й състояние отпреди произшествието е възстановено. Към момента ищцата не провежда рехабилитация и такава не се налага, няма усложнения от травмите, заради които трябва да провежда лечение или други възстановителни процедури. Като млад човек, тя има физическия и емоционален ресурс да преодолее негативните преживявания, да продължи жИ.та си като избере своя професионален път, социалния си кръг, да изгради семейство. Към момента ищцата е ангажирана с образованието си, което дава основание да се приеме, че негативните последици от инцидента постепенно ще отшумят и тя ще намери мотивация и сили да продължи, въпреки преживяната трудна житейска ситуация.

По делото не е доказано твърдяните в исковата молба увреждания на лявата ключица и на лявата лакътна кост да са получени от ищцата при процесното ПТП.

Счупването на лявата ключица, описано в Епикризата от 07.07.2022 г., не е подкрепено с обективни образни и клинични находки, а счупването на лявата 5 лакътна кост в проксималния край, посочено в рентгеновото изследване от 01.07.2022 г., не е подкрепено от обективна клинична находка и е отхвърлено чрез последващо образно изследване. Заключението на съдебномедицинската експертиза в тази част е категорично и няма основание същото да не бъде кредитирано.

Въззивната инстанция намира, че определеното от първостепенния съд като краен размер обезщетение от 90 000 лв. е в най-голяма степен адекватно на установените по делото претърпени от ищцата болки и страдания и няма основание за неговото намаляване, включително и до размер на 70 000 лв., в каквато насока е искането на жалбоподателя-ответник. За да направи този извод, съдът съобразява вида на получените при ПТП множество травми и проведеното лечение, включващо няколко оперативни интервенция, придружени със силни болки непосредствено след провеждането им и продължителния възстановителен период на ищцата, с присъщите неудобства при придвижването, обслужването и хигиената (около 8 месеца), както и притесненията от необходимостта да ползва чужда помощ в ежедневието. На следващо място, като приоритетни при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се ценят останалите след уврежданията белези: кос линеен белег на челото – в ляво от срединната линия, с дължина ок. 3.5 см.; вертикален ивицовиден белег на дясната раменна стана, с размери ок. 3/0.5 см.; по един белег с хиперпигментация по външната повърхност на дясната подбедрица в горната и в долната трета с размери ок. 2 см.; множество белези с хиперпигментация и диспигментация на кожата по вътрешната повърхност на дясната глезенна става на обща площ от ок. 10/10 см., като в горната част на комплекса от белези има голям белег с хиперпигментация и деформация на кожата под нИ.то й на площ от. 2/10 см.; белези с диспигментация на кожата по предната и по външната повърхност на лявата подбедрица в далечната трета с обща площ от ок. 8/14 см. и белег с диспигментация на кожата по задната повърхност на лявата подбедрица, в далечната трета, с размери от ок.