Решение № 253 от 15.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000644 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260194 от 14.05.2021г., постановено по т.д.№ 367 по описа за 2019г. на ОС С.З., с коeто е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** да заплати на ИВ. К. КР., В. П. СТ. и Г. СТ. ГЬ. сума от по 26 000 лв. на всеки един тях, предявена като частичен иск от пълния размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка В. С. Г., настъпила на 27.10.2018г., вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на всеки от ищците сумата от по 1625 лв., представляваща лихва за периода от 23.04.2019г. до датата на постъпване на исковата молба в съда – 04.12.2019г. и в тежест на ответника са възложени разноски по заплащане дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение на АД „Й. и Е.“ за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците.

Решението е обжалвано от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез юрисконсулт БЛ. АНК. с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде изцяло отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищците ИВ. К. КР. ЕГН **********, В. П. СТ.

ЕГН ********** и Г. СТ. ГЬ. ЕГН **********, представлявани от адв. А.Г., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно съединени искове на ИВ. К. КР. ЕГН **********, В. П. СТ. ЕГН ********** и Г. СТ. ГЬ. ЕГН **********, представлявани от адв. И. Й. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: на 27.10.2018г. около 19.10 ч. на път ПП *-*, км. ***+*** в района на гр. М.ж, обл. С.З. при ПТП, станало по вина на Ц. П. П., водач на лек автомибил марка „Ф.“, модел „Г.“ ДК № ** ** ** ** е причинена смъртта на В. С. Г. ЕГН **********, внучка на ищците. Сочат, че ПТП – то е настъпило по вина на водачът на лек автомобил „Ф. Г.“, който след като е навлязъл в лентата за насрещно движение се сблъскал с насрещно движещия се лек автомобил „М. ****“ ДК № * ** ** **, управляван от Ф.С.К., като за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ***-***** от 06.11.2018г..

Твърдят, че гражданската отговорност на виновния водач П., управлявал лек автомобил марка „Ф. Г.“ е застрахована при ответника, който е уведомен за станалото с уведомление вх. № 5492 от 09.11.2018г.. Сочат още, че В. Г. загубила своя баща, когато била на 1 година, което наложило и тримата ищци да полагат грижи за нея и така изградили силна връзка помежду си. Конкретно сочат, че И.К. е дядо на починалата и единствен мъж в семейството, след смъртта на баща й, както и че същия се преместил в жилището, в което живеела В., нейната майка и сестра й и полагал ежедневни грижи за своята внучка, като я вземал от училище, помагал й с уроците и прекарвал много време с нея, което довело до изключителната им близост. Израз на сочените отношения е и поведението на В., която след като пораснала полагала съответни грижи за своя дядо – водила го на лекар и му купувала лекарства. Твърдят, че смъртта на В. му причинила неимуверна мъка и го съкрушила. Сочат, че другите две ищци са баби на В., които били в много близки отношения със своята внучка и поради смъртта на нейния баща помагали активно на майка й при отглеждането на пострадалата. Конкретно сочат, че ваканциите В. прекарвала при бабите си, чували се ежедневно по телефона и често си гостували, а смъртта на пострадалата им причинила силен шок, постоянно плачели, страдали и понастоящем не могат да превъзмогнат мъката си от загубата на своята внучка. Като твърдят, че страданието им ще продължи докато са живи, както и че са отправили претенция вх. № 1954 от 23.04.2019г. към ответника да им заплати обезщетение, но въпреки това такова не им е определено, нито заплатено, настояват съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сума от по 26 000 лв., предявена като частична претенция от пълния размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица – внучка, настъпила при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2021г. до окончателното й заплащана, както и сумата от по 2823 лв., представляваща лихва по чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ върху сумата от 26 000 лв. за периода от датата на уведомяване на застрахователя – 09.11.2018г. до предявяването на иска – 04.12.2021г..

Претендират разноски.

Ответникът – ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, представляван от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез гл. юрисконсулт БЛ.

АНК. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който признава, че дружеството е застраховател на гражданската отговорност на автомобилистите по полица № BG/093/************. Оспорва иска по основание, както и приложения като доказателство констативен протокол за ПТП от 05.11.2018г., като твърди, че от същия не се установява виновно поведение от страна на застрахования при него водач. В случай, че съдът прецени, че са налице основания за ангажиране отговорността му, навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се това, че същата е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва материално правната легитимация на 2 ищците, като твърди, че по отношение на същите не е налице изискването за изключителност в отношенията с тяхната внучка. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираното обезщетение над 5000 лв. е необосновано, предвид § 96, ал.3 от ЗИД на КЗ ДВ бр. № 101 от 07.12.2018г..

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която подържат исковата молба и настояват за безспорно между страните да бъде признато обстоятелството, че ответника е застраховател на гражданската отговорност на деликвента.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен отговор на исковата молба.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция, депозирана с молба вх. № 1954 от 23.04.2019г. /л.35-37/, по която няма данни да е определено и платено застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с изтичането на три месечния срок и непостигнато съгласие за дължимо обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

От приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза на в.л. инж. С. Н., което съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че произшествието, настъпило на 27.10.2018г. около 19.10 ч. на път І -5, км.

***+*** на двулентов път за двупосочно движение в условията на тъмно, ясно и сухо време.

Водачът на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ** **** ** се е движил в посока юг в попътната си лента, в която посока са се движили и две ППС с животинска тяга и след като ги настигнал водачът на лекия автомобил, поради разлика в скоростта на движение, предприел две спасителни маневри, които изпълнил последователно за кратко време – завой наляво и аварийно спиране. В същото време в обратна посока в попътната си лента се движил лек автомобил «М. ****» с рег. № * ** ** **, при което и след като водачът на лек автомобил Ф. е навлязъл косо в лентата за насрещно движение е настъпил удар между двете МПС-та.

Според експерта причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са – движение на лек автомобил Ф. със скорост по-висока от 70 км/ч, която скорост се явява гранична за възможността да спре в рамките на осветения участък от фарове на къси светлини и предприетата от него спасителна маневра – завой на ляво. От данните съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието, експерта е посочил, че е видно на предна дясна седалка да е намерен труп на млада жена, с поставен предпазен колан, който е притиснат от деформациите на купето в предната дясна част.

Не се спори, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ** **** ** е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което обстоятелство се установява и от приложената на л.34 справка от базата данни на Иформационен център към Г.Ф..

3

Няма спор и, че ищците са дядо и баби на починалата при ПТП - то на 27.10.2018г. В.

С. Г., което се установява от представеното удостоверение за родствени връзки – л. 28.

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала наличие на материално правна легитимация за ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната внучка и неправилно приложение на материалния закон и конкретно чл. 52 ЗЗД и § 96 от ПЗР на ЗИД КЗ, ДВ бр. 101/2018г. при определяне дължимия размер на обезщетението на увредените.

За отговор на тези спорени въпроси от значение са събраните гласни доказателства и приетата от съда и без възражения от страните съдебно психологична експертиза.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитана Я. Г., майка на починалата В., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, като отчита, че данни касаещи личната сфера са достъпни на най – близкия кръг, а също и факта, че показанията на този свидетел са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Така свидетелят твърди, че отношенията между бабите, дядото и тяхната внучка В. разкривали наличието на хубава, топла връзка между тях, особено с бащата на свидетелката, с когото живяли заедно, докато В. била жива. Св. Г. твърди, че именно бабите и дядото й помагали в отглеждането на децата, след като съпруга й починал през 1996г., когато В. била на 1 година. Твърди, че свекърва й често била викана от децата, за да стои при тях, а майка й гледала В., когато била болна. Уточнява, че ищците й помагали и финансово, както и че с баща й живяли заедно до преди три години, а майка й живеела на село, тъй като били разведени. Твърди, че трагедията във връзка със смъртта на съпруга й сплотила семейството, вкл. баби и дядо и по всички празници се събирали, а когато В. пораснала търсела бабите си по телефона, показвала внимание и обич. Свидетелката сочи, че баща й преживял най – тежко смъртта на неговата внучка, тъй като живяли зедно и тя израстнала пред очите му; бил съсипан от трагедията, постоянно плачел и говорил за нея, отказвал да се храни, а в първите месеци не можел да спи, приема успокоителни. Твърди, че както майка й, така и баща й сложили снимка на покойната си внучка и си «говорили» с нея; майка й вдигнала кръвно и имала проблеми със съня.