Решение № 42 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Букова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Таня Букова Гражданско дело № 20245300103171 по описа за 2024 година

Ищецът

А.

П.

К. с

ЕГН

**********, от гр.

***********************************************, представляван от пълномощника му адвокат С. А., твърди, че на 15.11.2023 г. е сключил с „Диагностично-консултативен център *******“ ЕООД /в процес на учредяване/, чието наименование понастоящем е променено на „ДИРЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД, договор за *********, влязъл в сила на 01.12.2023 г., в изпълнение на задълженията си по който е извършвал множество действия и сделки, свързани с *********то на дружеството и запазване на стопанските му интереси, но за времето от 01.12.2023 г. до 16.08.2024 г., когато в ТРРЮЛНЦ е вписан нов ********* на дружеството, последното не му е заплатило уговореното по чл. 1 от договора за ********* месечно възнаграждение в размер на 6 025 лв.

Вън от горното в чл. 12, ал. 2 от договора за ********* е уговорен 3месечен срок на предизвестие за прекратяването му, който не е спазен, тъй като ищецът съвсем случайно разбрал за факта на вписване на новия ********* на дружеството, поради което последното му дължи и обезщетение за това в размер на три брутни възнаграждения, за плащането на което е постигната устна договореност.

Въз основа на така очертаната в исковата молба фактическа обстановка 1 ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 51 212.50 лв., представляваща сбор от незаплатените му възнаграждения за месеците декември 2023 г., януари 2024 г., февруари 2024 г., март 2024 г., април 2024 г., май 2024 г., юни 2024 г. и юли 2024 г. в размери от по 6 025 лв. и за времето от 01.082024 г. до 16.08.2024 г. в размер на 3 012.50 лв., а също и сумата от 18 075 лв. като обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договора за ********* ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.11.2025 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски, в това число и на разноските направени в производството по ч. гр. д. № 2971 по описа на Окръжен съд – Пловдив, за 2024 г. по допускане на обезпечение на настоящите искове като бъдещи такива.

Пълномощникът му адвокат А. моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във възка с чл. 286 Закон за задълженията и договорите и чл. 141, ал. 7 Търговски закон.

Ответникът „ДИРЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД, ЕИК 207607763, със седалище в гр. Пловдив и адрес на ********* – район „Южен“, ж. к. „Въстаническиюг“, ул. „Македония“ № 101, представляван от *********я Г.С.П., а също и от пълномощника му адвокат И. П. М., не оспорва, че е страна по описания в исковата молба договор за ********* наред с ищеца и че на последния не са заплатени възнаграждения за исковия период, но оспорва предявените искове по следните съображения : от избирането му за ********* /решение на ЕСК от 14.11.2023 г./ до освобождаването му /решение на ЕСК от 05.08.2024 г./ ищецът не е осъществил никаква дейност по ********* на дружеството, не е упражнявал правомощията си и не е изпълнявал задълженията си по договора, не е проявил никаква заинтересованост към дейността на дружеството, съпричастност към проблемите му или ангажираност, той няма никакво отношение към оперативната дейност на дружеството – не знае какви служители са назначени, какви са активите и пасивите на дружеството, сключвало ли е последното договори за покупка, лизинг, заем, наем, изработка, поръчка и ако да – с какви пари ги е осъществявало, какво е финансово-икономическото положение на дружеството, поради което възнаграждение не му се дължи; пълното неизпълнеие на задъженията от 2 страна на ищеца е причина той да не получи възнаграждения, а допълнителна причина за това е, че докато се е водил като ********* на дружеството, ищецът е упражнявал преди всичко и само ************************ като ********************************* в отделение по

*************************** в

„МБАЛ-Пазарджик“

АД, о******************************************* в МЦ „ВИВА“ – гр.

Пазарджик, ****** в МЦ „Физиомед“ – филиал гр. ******** платени онлайн консултации по телефона; доказателсто за пълната незаинтересованост на ищеца от работите на дружеството е, че като ********* не знае дали то притежава МПС; освен това ищецът е знаел, че възнаграждение не му се следва и сам е заявил, че ще го получава, когато ДКЦ заработи; в договора е предвидено 3-месечно предизвестие за прекратяването му, но не е уговерено заплащане на обезщетение за неспазването му, поради което и тъй като Търговският закон позволява собственикът на капитала на ЕООД да оттегли овластяването на *********я и да го освободи от заеманата длъжност, без да е нужно предупреждение, уведомление или съгласие от страна на последния, обезщетение за незпасване на срока на предизвестие за прекратяване на договора не се дължи.

В последното проведено по делото открито съдебно заседание пълномощникът на дружеството заяви, че претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, както и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Страните не спорят, че на 15.11.2023 г. са сключили договор, наименуван : „Договор за *********“, по който третото лице Б. В. Р. *********** на „Диагностично-консутативен център *******“ ЕООД, в процес на учредяване, в качеството му на *********, е възложило на П. К.. и последният е приел да ******** дружеството срещу определено брутно месечно възнаграждение в размер на 6 025 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ този, през който възнаграждението е станало дължимо, както и че за периода 01.12.2023 г. – 16.08.2024 г. на ищеца не са заплатени възнаграждения по договора за *********.

Налице е спор относно дължимостта им с оглед на наведените от 3 ответника твърдения, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за *********, както и поради обстоятелството, че за времето, през което се е водил като ********* на дружеството, той е упражнявал преди всичко и само ************************ като *********************************.

В унисон с твръденията на ищеца, констатира се от представените с исковата молба и приети като доказателства заверени преписи на справки, изготвени от воденото в електронна форма дело за „ДИРЕКТ СТРОЙ 1“ ООД, че : на 22.11.2023 г. в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ е вписано „Диагностицно-консултативен център *******“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Б. В. Р., а като негов ********* – ищецът А. К.; на 16.08.2023 г. К. е заличен като ********* на „Диагностицноконсултативен център *******“ ЕООД и за ********* на последното е вписано третото лице Г.С.П.; на 19.11.2024 г. е вписана промяна на наименованието на ответното дружество на „ДИРЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД.

С вписването на „Диагностицно-консултативен център *******“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ на 22.11.2023 г. в съответствие с чл. 67, изр. 1 Търговски закон /ТЗ/, постановяващ, че : „Дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър.“, следва да се приеме, че то е възникнало, а по силата на чл. 69, ал. 2 ТЗ - че правата и задълженията по договора за ********* са преминали по право върху възникналото дружество.

Въз основа на установеното в предходното изложение и с оглед на обективираното в раздел ІV, чл. 10 от договора за ********* съглашение, че той влиза в сила, считано от 01.12.2023 г., решаващият състав приема, че на 01.12.2023 г. между „Диагностицно-консултативен център *******“ ЕООД, чието наименование понастоящем е „ДИРЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД, и ищеца е възникнало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е сключеният на 15.11.2023 г. договор за *********, по който не само е уговорено възнаграждение в раздел І, чл. 1, но съгласно раздел ІІІ, чл. 9, предвиждащ, че : „*********ят е длъжен да заплаща на *********ят дължимото му възнаграждение при спазване на чл. 1, както и дължимите 4 осигурителни вноски съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.“, плащането му е безусловно.

По въпроса относно вида правоотношение, което се създава между *********я и ********ното от него дружество с ограничена отговорност е формирана трайна съдебна практика, според която : връзката има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и на търговското право; отношенията се уреждат с договор, който съгласно чл. 141, ал. 7 ТЗ се сключва в писмена форма; тъй като основните правомощия на *********я да ******** и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на *********то неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, начина на плащането му, размера и начина на ползване на отпуски, различни обезщетения др. /решение № 932 от 10.08.2009 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 1877 от 2006 г., ІV г. о.; решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС на РБ по гр. д.

№ 1387 от 2011 г., ІV г. о.; решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 983 от 2014 г., ІV г. о.; решение № 223 от 5.10.2017 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 4063 от 2016 г., ІV г. о./

Пак според цитираната в предходния абзац трайна съдебна практика, мандатното правоотношение между *********я и дружеството може да бъде прекратено, освен на другите прекратителни основание посочени в закона /обективното гражданско и търговско право/, и по искане на *********я или по решение на органа, който го е избрал.

Възползвайки се от регламентираната в закона – чл. 9 Закон за задълженията и договорите, свобода на договаряне, в раздел V, чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от договора за ********* страните са предвидили възможност съответно за развалянето му от изправната страна при виновно неизпълнение на задълженията по него, както и за прекратяването му с 3-месечно предизвестие. Така постигнатите договорености, обаче, не изключват приложението на 141, ал. 4 ТЗ, уреждащ възможността по всяко време общото събрание/едноличният собственик на капитала да оттегли овластяването на *********я и името му да бъде заличено от търговския регистър.

Така очевидно е процедирано и в настоящия случай - с вписване в ТРРЮЛНЦ на 16.08.2023 г. на заличаването на К. като ********* на „Диагностицно-консултативен център *******“ ЕООД едноличният 5 собственик на капитала на последното е оттеглил овластяването на ищеца.

Оттеглянето на поръчката, обаче, не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи по аргумент от чл. 288 ЗЗД, още повече, че по време на съществуването на облигационното правоотношение между страните липсват данни едноличният собственик на капитала на дружеството да е упражнил уговореното в раздел V, чл. 12, ал. 1 право на разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на ищеца /в този смисъл решение № 482 от13.12.2011 г. на ВКС на РБ, ІV г. о. по гр. д. № 1486 ат 2010 г./ А в случай, че ответникът е претърпял вреди от дейността на *********я, то той може да търси репарация на същите на основание чл. 145 ТЗ.

В обобщение с оглед на приетото в предходното изложение, че по силата на сключения на 15.11.2023 г. договор за ********* между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което в правната сфера на всяка от тях са възникнали редица права и задължения, в това число и задължение за ответника да заплаща брутно месечно възнаграждение в размер на 6 025 лв., което задължение е безусловно, без оглед постигането на конкретен резултат. Следователно от датата на влизане в сила на договора – 01.12.2023 г., до датата на прекратяването му с вписването в ТРРЮЛНЦ на заличаването на ищеца като ********* на дружеството на 16.08.2024 г., възнаграждение му се дължи. И тъй като ответникът не оспорва, че не е изпълнил тези свои задължения, възлизащи в общ размер на 51 212.50 лв. за посочения период, то исковете за реалното им изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1 във възка с чл. 286 Закон за задълженията и договорите и чл. 141, ал. 7 Търговски закон като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени.