Решение № 168 от 14.03.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Кюстендил, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520102494 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от ИВ. СТ. Б. против Прокуратура на Република България.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК, за което законът предвиждал наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Съгласно повдигнатото обвинение, на същия била извършена полицейска регистрация, което накърнило доброто му име и репутация пред обществото, колеги и приятели. Отделно, било му отнето и разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Така ищецът бил лишен от най-голямото си хоби и удоволствие – да ловува.

Твърди се, че бил внесен обвинителен акт в съда, по който било образувано НОХД № ***/2020 г. на КРС. Делото приключило с оправдателна присъда № 260016/05.11.2020 на КРСг.

По депозиран от прокуратурата протест срещу оправдателната присъда било образувано ВНОХД № ***/2021г. като с Решение № 260065/31.05.2021г. актът на първоинстанционния съд бил потвърден.

Предвид изложеното в продължение на месеци ответникът бил обвиняем, а в последствие – подсъдим, за умишлено престъпление. В резултат на това бил принуден да понася всички неудобства и ограничения, които това му процесуално качество налагали. Търпял подигравки от другарите си в ловната дружинка, на която е член, които му давали дървена пушка, поради невъзможността му да ловува с оглед отнетото му за това огнестрелно оръжие. Породили се проблеми и в работата и дома на ищеца.

1

С воденото срещу Б. наказателно производство същият станал изключително раздразнителен, потиснат и затворен в себе си. Влошили се отношенията с най-близкия му човек – неговата дъщеря, която също тежко преживявала случващото се с баща й.

Ищецът бил човек на изкуството, като заобикалящия го кръг виждал промяната в поведението и притесненията му. Същият дори влизал в разпри със своите колеги поради раздразнителността си и притеснението си относно несигурността за неговото бъдеще и страхът да бъде осъден за деяние, което не е извършил. Поради това често изпадал в депресии, намалил професионалните си ангажименти, което пък довело до влошаване и на финасовото му състояние. Нещо повече, замразил дълго подготвян свой професионален проект, който не бил в състояние да възобнови, а финансовите му загуби били несъизмерими. Допълнителен стрес му причинявал и предявения срещу него граждански иск.

Причинени били на ищеца значителни неимуществени вреди като резултат от незаконно повдигнатото му обвинение, които се изразявали в негативно засягане на достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от осъждане, преживени душевни и физически болки и страдания, стрес, депресия, засягане на психическото и физическото му здраве.

Отделно, Б. претърпял и имуществени вреди в размер на 150,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по повод защитата му, както и 20,00 лв. за възобновяване разрешителното му за оръжие.

Всичко изложено породило у ищеца интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на ИВ. СТ.

Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“ № *, ет.**, ап. ** сумата в размер на 8 000 (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение и изразяващи се в негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес, депресия, засягане на психическото му и физическо здраве, както и 170,00 лв.

(сто и седемдесет лева) – претърпени от същия имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар по повод защитата му, както и такса за възобновяване на разрешителното му за носене на оръжие, ведно със законната лихва върху сумите, считано 31.05.2021 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане на същите.

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.

Сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна поради следните съображения:

Досежно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, същият не сочел доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените за настъпили вреди и поведението на Прокуратурата. Липсвали доказателства и за търпените от него имуществени такива, 2 като по отношение на твърдението за заплатен адвокатски хонорар не били представени доказателства за осъществено в тази връзка представителство, както и за размера на уговореното възнаграждение, а и че такова реално било заплатено.

Отделно, ответната страна не следвало да отговаря за вредите, които ищецът твърдял да е претърпял досежно полицейската му регистрация и отнемането на разрешителното за носене на огнестрелно оръжие, доколкото сочените действия били изцяло в прерогативите на МВР.

Не били представени каквито и да е доказателства, които да подкрепят твърденията на Б. за наличието на каквито и да е здравословни и емоционални проблеми. Не се установявало в тази връзка прокуратурата да е разгласявала публично повдигнатото обвинение, като същата не носела отговорност за поведението на трети лица в тази насока.

Твърдението на ищеца за намаляване на професионалните му ангажименти съвпадало с ограниченията по повод разразилата се в страната пандемия. Освен това, спрямо него не били вземани каквито и да е мерки за процесуална принуда, които да ограничават професионалната му дейност или да влияят на обема на работата му.

Алтернативно, ответната страна оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена. В ППВС № 4/1968 г. били посочени критериите, от които съдът следвало да изхожда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка Прокуратурата сочи, че досъдебното производство спрямо ищеца е протекло в рамките на два месеца и пет дни. Разумен бил и срокът на проведеното съдебно производство.

Спрямо Б. не била взимана мярка за неотклонение, а и др. такава за процесуална принуда. Досъдебното производството не продължило дълъг период от време, а с оглед спецификата на казуса, протекло в разумни срокове. Обвинението не било публично разгласено от страна на прокуратурата.

Размерът на търсеното обезщетение не кореспондирал и на икономическата обстановка в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели в тази насока, като от друга страна търсеното обезщетение не следвало да се превръща в източник на обогатяване за пострадалия, в който смисъл била и практиката на върховната съдебна инстанция.

Неоснователна била и претенцията за заплащане на законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда, доколкото не се сочели доказателства и в тази насока.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, алтернативно – редуциране на размера й като прекомерно завишен.

Недоказана и поради това – недължима, била и претенцията за заплащане на разноски в производството

3

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца, чрез процесуалния му представител, и оспорва от ответната страна, по посочените първоначално съображения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По настоящото дело е приложено наказателно от общ характер дело № ***/2020 г. на КРС, въззивно наказателно от общ характер дело № ***/2021 г. на КОС, съдържащо материалите по досъдебно производство № **/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП – гр. Кюстендил, досъдебно производство № **/2019 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Кюстендил, пр.вх.№ ***/2019 г. на Районна прокуратура - гр.Кюстендил. От последното се установява, че с Постановление от 25.02.2019 г. на прокурор Г. С. от КРП, срещу ищеца е образувано досъдебно производство, за престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал.1 от НК, извършено на 04.02.2019 г. в гр. Кюстендил.

С постановление на Л. Л. – следовател при Окръжен следствен отдел при ОП – Кюстендил от 16.12.2019 г., ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал.3, във връзка с ал.1, предл.1 от НК, за това, че на 04.02.2019 г., в центъра на с. Г. Г. . общ. Кюстендил, пред магазин за хранителни стоки, се е заканил с убийство на друго лице – К. Д. К., ЕГН **********, от с. Г. Г. , общ.

Кюстендил, с престъпление против личността му – чрез словесни изрази „Аз тебе ще те ликвидирам, тебе ще те очистя, ти си мъртвец“ и това заканване би могло да възбуди у потърпевшия основателен страх за осъществяването му.

На 22.01.2020 г. досъдебно производство № ***/2019 г. е приключило със заключително мнение за прекратяване на досъдебното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, предл.2 от НПК.

На 21.02.2020 г. е изготвен обвинителен акт от прокурор при КРП, с който на основание чл.247 от НПК И.Б. е предаден на съд за престъплението, предмет на повдигнатото обвинение.

По така повдигнатото обвинение е образувано НОХД № ***/2020 г. на КРС, приключило на 05.11.2020 г. след провеждане по същото на пет открити съдебни заседания, с постановяването на оправдателна присъда № ***/05.11.2020 г., с която ищецът, в качеството му на подсъдим, е признат за невиновен в извършване на посоченото престъпление по чл.144, ал.3 от НК поради недоказаност на обвинението и е оправдан за същото.

Видно от материалите по приложено ВНОХД № ***/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, същото е образувано по внесен протест от прокурор Г. С. при КРП срещу оправдателната присъда, постановена по НОХД № 314/2020г. по описа на Кюстендилски районен съд. Окръжният съд е постановил съдебно Решение №260065/31.05.2021 г., с което е потвърдил атакуваната присъда на КРС.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К. Д. А. и А.-М. Н. - познати на ищеца, които потвърждават изложените в исковата молба обстоятелства –притеснение на ищеца по време на образуване и водене на досъдебното и съдебното производство, страх, че може да бъде осъден за престъпление, което не е извършил, чувство на безпокойство, несигурност, довели до самоизолация, породена и от негативно отношение на хора от обкръжението му, с които осъществявали еднакво хоби, липса на желание за изпълнение на работата, която 4 извършвал.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Според наведените твърдения в исковата молба, претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал.2 вр. с ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

По допустимостта:

Съгласно ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице ( чл. 7 ЗОДОВ). С оглед дадените разяснения, искът е предявен срещу надлежна страна и следователно допустим.

По основателността:

В нормата на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране на тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие е бил оправдан с влязла в законна сила присъда. Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуалноследствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.