Решение № 4620 от 19.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4620 гр. Варна, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110104857 по описа за 2024 година

Ищецът Й. Б. Й. сочи, че е в договорни отношения с ответното дружество „Е.-п. п.“ АД за продажба на електроенергия при действащите публично известни ОУ на договорите за продажба на ел.енергия, като е потребител на ел.енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.2а и т.41б от ДР на ЗЕ, като собственият му имот, находящ се в гр.Варна, кв.Галата", местност „Боровец- юг", вилна сграда с ид.***, е присъединен към електропреносната мрежа. Титуляр е по партидата на този обект с абонатен №011131**** и клиентски №110010**** в имот притежаван в съсобственост със съпругата му.

През есента на 2022г. забелязал, че месечните му сметки за ел.енергия постепенно, но прогресивно започнали безпричинно да нарастват, в сравнение със средно месечната му консумация на ток за същия период на предходната 2021г. Нарастването на сметките продължило през цялата зима на 2022г.2023г., като те останали твърде високи чак до лятото на 2023г., въпреки пониската консумация на ел.енергия през този период. Драстично висока сметка за ток получил с фактурата от 31.07.2023г.- на стойност 296,20лв. Поради категоричното си несъгласие с така начислените му суми и съмнения, че електромерът, който отчита консумацията на ел.енергия в дома му, не е изправен, още на 07.06.2023г. подал искане до „ЕРП С.", което било заведено под вх. №2301015562/07.06.2023г. „като поискал да бъде извършена проверка на електромера ми с уред „еталон“ в негово присъствие. За извършването на проверката заплатил на „ЕРП С." сумата от 30лв., за което му издали фактура №**********/07.06.2023г. На 09.06.2023г., в негово присъствие е извършена поисканата и е съставен констативен протокол №1247508-1/09.06.2023г. При проверката показанията на електромера показвали четири пъти различни резултати служителите обаче заявили, че електромерът отчитал нормално. На 1 следващия месец, с фактурата от 31.07.2023г., получил драстично по-висока сметка за 296,20лв. и на 04.08.2023г. отишъл в рег.отдел по метрология-Варна към БИМ, като подал Заявление вх.№АУ-000029-41705/04.08.2023г., с искане за извършване на метрологична експертиза на СТИ в обекта, поради съмнение за неточни показания и завишаване на сметките ми за ток. За поисканата експертиза заплатил на БИМ сумата от 24лв. От метрологията го насочили да подаде в „ЕРП С." искане за демонтаж /смяна/ на електромера, за да бъде изследван при тях. Затова в същия ден подал искане до „ЕРП С." вх.

№2301021042/04.08.2023г., като поискал извършване на метрологична експертиза на СТИ в обекта, с демонтаж по възможност на 14.08.2023г. За извършването на тази услуга заплатил на „ЕРП С." сумата от 30лв. - фактура №1318364052/04.08.2023г. Междувременно, още преди 04.08.2023г., през месец юли 2023г. получил писмо от „Е. П." с изх.№EPRS- 1391/18.07.2023г., с което ответното дружество го уведомява, че: общото фактурирано потребление на ел.енергия по отчет за първо календарно шестмесечие на 2023г. е по-високо с над 50% от отчетеното и фактурирано потребление за същото шестмесечие на предходната календарна година за обекта. На 14.08.2023г., двама служители на „ЕРП С." извършили демонтаж на стария електромер и монтирали нов такъв. На 21.08.2023г. от БИМ издал констативен протокол №328/21.08.2023г.-АУ-000029-41705/04.08.2023г., със заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, съответства на техническите изисквания. Ищецът оспорва това заключение. Счита, че същото се опровергава от факта, че след монтирането на новия електромер сметките му за ток още на същия месец са се нормализирали и за периода от 23.07.2023г. до 22.08.2023г. е заплатил 146.93лв. Следващата фактура вече- от 29.09.2023г., отнасяща се за период, обхващащ пълен месец с поставен новия електромер, била на стойност 98,87лв. Твърди, че посочените във фактурите суми за периода от 20.11.2022г. до 14.08.2023г. са произволно определени.

Това е така, тъй като СТИ, измерващо потребената ел.енергия в обекта, което е демонтирано на 14.08.2023г., според него е било технически неизправно.

Оспорва изцяло правилността на определяне стойността на сумите, които са му начислени за посочения по-горе период за потребена ел.енергия в обекта ми. Твърди неспазване на нормативния ред, по който са определени тези суми, като не са налице доказателства за реалното доставяне на количество ел.енергия, равняващо се стойностно на тези суми.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сума в общ размер на 2102,84лв., представляваща недължимо платена от мен сума без основание, по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД, за периода от 20.11.2022г. до 14.08.2023г., съгласно следните фактури: фактура №0331475460/31.12.2022г. на стойност

205,96лв.; фактура

№0332814189/30.01.2023г. на стойност

264,35лв.; фактура

№0333973604/28.02.2023г. на стойност

266,82лв.; фактура

№0335132073/30.03.2023г. на стойност

255,29лв.; фактура

№0336022071/28.04.2023г. на стойност

272,39лв.; фактура

№0337471621/31.05.2023г. на стойност

220,07лв.; фактура

№0338363805/30.06.2023г. на стойност

174,83лв.; фактура

№0339612588/31.07.2023г. на стойност

296,20лв.; фактура

№0340957092/30.08.2023г. на стойност 146,93лв., за обект, находящ се в 2 гр.Варна, кв."Галата", местност „Боровец- юг", вилна зона, абонатен №011131**** и клиентски №110010****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ до окончателнто изплащане на задължението, както и да се присъдат сторените по делото разноски.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в който сочи, че е безспорно между страните е, че ищецът е потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в по смисъла на чл.4 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия (0УДПЕЕ). За имота съществува разкрита партида на абонат с клиентски №110010**** и абонатен №011131****. Процесиите фактури са издадени именно за обект с клиентски №110010**** и абонатен №011131****. Спорът между ищеца и дружеството е относно дължимостта на сумите по издадената фактура. Ищецът е клиент на Дружеството с клиентски №110010**** и абонатен №011131**** във връзка с продажба на ел.енергия за място на потребление. На 07.06.2023г. ищецът подава искане №2301015562, с което желае извършване на проверка с еталон на адреса на потребление МП 011131****, като на дата 09.06.2023г. служители на ЕРП С. АД са посетили обекта и са извършили заявената проверка с еталонен уред на СТИ с фабр.№1127021804062322, отчитащ енергията.

Съставен е констативен протокол 3 12475081/09.06.2023г., в който са записани показанията от СТИ, както следва: 15205kWh-ДТ, 4672kWh-HT. На дата 04.08.2023г. ищецът подава ново искане №2301021042, с което желае извършване на метрологична експертиза на средството за търговско измерване. На 14.08.2023г. процесния СТИ с фабр.№1127021804062322 е демонтиран от служители на ЕРП С. АД с показания съответно: 17760kWh ДТ, 5201kWh-HT. Монтиран е на същата дата нов електромер с фабр.

№1114021666920007 с показания 20kWh -ДТ, 6kWh-HT. За констатациите е съставен Протокол № 1437551-1/14.08.2023г., като демонтирания СТИ с фабр.

№1127021804062322 е поставен в безшевна торба и изпратен до БИМ за метрологична експертиза. На дата 21.08.2023г. е съставен констативен протокол от метрологична експертиза на електромер №328/21.08.2023 -АУ000029-41705/04.08.2023г., съгласно който снетите показания са 17760kWh ДТ, 5201kWh-HT. При извършване на експертизата не са установени нередовности, като записаното в т.5 е, че не е установен достъп до вътрешността на електромера, както и че съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност на измерване на електроенергия, съответства на техническите изисквания. Сочи, че монтираното в мястото на потребление СТИ с фабр.№1127021804062322 е годно сертифицирано средство за измервания и отговаря на изискванията за точност за което представяме по делото Декларация за съответствие №125/2017-14. На дата 18.07.2023 с изх.№EPRS-1391/18.07.2023г. в изпълнение да чл.38е от Закона за измерванията е изпратено цитираното от клиента уведомление, с което ищецът е информиран за фактурираното за мястото на потребление количество електроенергия за първото календарно шестмесечие. С писмото се посочва завишено потребление преминало през СТИ с 50% от предходното шестмесечие. От всичко изложено безспорно се установява, че ищецът е потребител на ел.енергия, респективно клиент на дружеството и по отношение на него важат ОУДПЕЕ. Видно от приложените като доказателство по делото фактури са начислени за реално доставена и консумирана ел.енергия. На основание чл.17, т.2 от ОУДПЕЕ, приложими и 3 към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ“. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

На основание чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към Дружеството суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Предвид гореизложеното и тъй като задължението е лимитирано в определен срок се обосновава правният извод, че законът не изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава. Предвид гореизложеното неоснователни са твърденията на ищеца във връзка с това, че представляваното от мен дружество едностранно претендира и задължава другата страна да заплаща суми без да е извършила еквивалентна престация.

Моли искът да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Страните не спорят, че ищецът в качеството си на собственик на вилна сграда в поземлен имот находящ се в гр.варна, район Аспарухово, кв.Галата, м-ст Боровец-Юг е абонат на ответника, като това се установява и от представения констативен нотариален акт и издадените фактури и кореспонденция между страните. Липсва спор и относно това, че за процесният период от време 20.11.2022г. до 14.08.2023г. от ответното дружество е била начислена като ползвана в имота на ищеца ел.енергия на стойност 2 102.84лв. и същата е заплатена.

Спорът между страните се свежда до това доставил лие реално ответника за потребление ел.енергия на заплатената стойност за процесния период, като твърденията на ищеца са за неизправено СТИ. Ищецът за доказване на твърденията си за несъответствие между ползваната от него и отчетена от СТИ за обекта му ел.енергия е представил писмо от ответника от 18.07.2023г., с което се уведомява, че за един и същи период от време за две съседни години има консумация на електроенергия с повече от 50% по-висока от предходната година. Посоченото съобщение представлява изпълнение от страна на ответника на негово законово задължение за уведомяване на абонат когато отчетената консумация на електрическа енергия за шестмесечие е повисока с над 50 на сто от отчетената консумация за съответното шестмесечие на предходната календарна година.

Съгласно констативен протокол изготвен в присъствието на ищеца на 9.06.2023г. по негово заявление е била извършена проверка с еталон на работата на СТИ като е констатирано отклонение от +00.26%, като ищецът е приел констатациите в него.