Решение № 1054 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20235330202978 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 23-0432-000562/02.05.2023 г., издадено от Началника на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, с което М. А. М., е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева - за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и 10.00 лева – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, М. А. М., представляван от адв. Я. К., обжалва цитираното НП, като моли за неговата отмяна. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, Началника на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба.

При условия на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски с искане за намаляването им до законовия минимум.

От фактическа страна се установява следното:

На 28.01.2023 г., около 16:34 часа жалбоподателят М. бил паркирал своя 1 лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № ** в град Пловдив на ул.

“Македония” срещу № 63. По това време свид. Р. М. (**) извършвал обход по посочената улица със своя колега С.К., когато установили, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27 /забранено спирането за престой и паркирането/. Свид. М. извършил проверка на паркираното превозно средство и не установил същото да е означено като аварирало със съответните за това знаци. Докато бил до автомобилът до свид. М. се приближил жалбоподателят М.. На място М. не посочил причината за паркирането на забранено място. Било му обяснено, че е паркирал в нарушение, на което същият не възразил и получил глоба с фиш за извършено нарушение. В последствие жалбоподателят оспорил отразеното в глобата с фиш пред съда, във връзка с което състав на Районен съд-Пловдив е указал съставяне на АУАН и респ. НП с оглед провеждане на производство по обжалване. Във връзка с разпореждането на съда, на 06.04.2023 г. жалбоподателят М. се явил в сградата на 01 РУ (за което бил призоваван неколкократно), когато му бил съставен АУАН за извършеното нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Тъй като при явяването си пред полицейския служител жалбоподателят М. не носел в себе си КТ към СУМПС в АУАН било вписано и нарушение на чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което М. А. М., е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева - за нарушение на чл. 6, т. 1ЗДвП и 10.00 лева – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмени и гласни.

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят – свид. Р. М., който в своите показания изцяло е потвърдил изложените от него в АУАН фактически констатации, а именно, че на посочената дата и място е установил, че жалбоподателят е паркирал в нарушение, за което съставил глоба с фиш. На мястото липсвали индикации, че МПС е аварирало, нито жалбоподателят е съобщил данни в тази насока. Във връзка с оспорване на глобата с фиш и разпореждане на съда е съставен АУАН, за което жалбоподателят бил призован в сградата на 01 РУ. Свидетелят заявява, че е бил предварително подготвил част от реквизитите на АУАНм тъй като не разполагал с канцелария, в която да покани жалбоподателя за цялостно 2 съставяне на АУАН, но заявява, че е довършил попълванетона акта, в това число е положил подписа си лично пред жалбоподателя. Тъй като последният не носел в себе си КТ към СУМПС, а в такива случаи същият задълително следвало да се отнеме, свидетелят всписал като нарушена и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Екзепляр от АУАН /индигиран вариант/ бил връчен и на нарушителя, който подписал АУАН с възражения, че автомобилът е бил с включен двигател с аварийни светлини, както и че АУАН е съставен в негово отсъствие. Свидетелят не отрича, че част от АУАН е съставен в отвъствие на нарушителя, по изложени по-горе причини, но с категоричност заявява, че е довършил съставянето на същия, в това число го е подписал, пред нарушителя, след като му е бил изчетен и предоставен на самия нарушител лично да го изчете. Съдът кредитира тези показания доколкото същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства, в това число от самия жалбоподател, който не ангажира доказателства за посоченото в АУАН възражение относно твърдението за ситуация на авария на автомобила, наложила принудително спиране.

Тази фактическа обстановка и събраните поделото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА . За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП , Наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен начин, че на процесните дата и място описаното по-горе МПС е било паркирано на забранено за това място, а именно – в град Пловдив на ул. “Македония” срещу № 63, в зоната на 3 действие на пътен знак В-27 /забранено спирането за престой и паркирането/.

Горното се установява по несъмнен начин от показанията на свид. М., чийто показания се явяват неопровергани. От показанията на този свидетел се установява, че на посочената дата и място е установил, че жалбоподателят е паркирал в нарушение на пътен знак В-27, за което съставил глоба с фиш, а в последствие АУАН. На мястото липсвали индикации, че МПС е аварирало, нито жалбоподателят е съобщил данни в тази насока. Горното налага да се сподели изводът на наказващия орган, че е налице извършено нарушение на визираната разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП. По несъмнен начин е установен и авторът на това нарушение пак от показанията на свид. М., който свидетелства за това, че на мястото като водач на МПС се е представил жалбоподателят. Последният не оспорва това. Предвид всичко гореизложено съдът приема, че в случая се установява по несъмнен начин както фактът на извършване на нарушението (от наличните по делото писмени и гласни доказателства), така и неговото авторство, поради което и оцени като неоснователни наведените в обратна насока доводи.

Като такива се оцениха и тези, касаещи възражението, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя, така както ЗАНН повелява.

Действително юридическият ефект на АУАН може да се прояви, само ако същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното производство, задължително същият следва да бъде съобразен с всички предвидени в закона предпоставки, за да бъде счетен и за законосъобразен, така както е сторено в настоящия случай. В този смисъл, за да бъде действителен АУАН, следва да е съставен от компетентно лице, да е в писмена форма и да е съобразен с всички предвидени в чл. 42 ЗАНН реквизити, включително изискванията в това отношение са актът да бъде подписан от неговия съставител, поне от един от свидетелите и от нарушителя /чл. 43, ал. 1 ЗАНН/. В тази връзка следва да се констатира, че тези три подписа в случая са налице, като автентичността на същите не е спорна. Няма спор и относно обстоятелството, че подписът на реквизит „нарушител“ е бил поставен именно от жалбоподателя в момента на връчването на акта. Според настоящия съдебен състав именно това е и 4 моментът на съставянето на АУАН, доколкото преди поставянето на всички необходими подписи, фактическият състав по съставянето на АУАН няма как да бъде завършен. Несъмнено фактическият състав по съставянето на акта включва поставянето на подпис от нарушителя. Целта, която обслужва това изискване е правото на лицето срещу което се съставя АУАН да се защити към момента на съставяне на акта, като се запознае със съдържанието му и по преценка посочи възражения срещу установеното. Единствено съставянето на АУАН и връчването му са две отделни етапа и поради това предвидени от законодателя да бъдат обективирани съответно в АУАН и в отделна разписка от получаването на препис от него. В случая именно към датата, поставена като такава по съставяне на АУАН, жалбоподателят е удостоверил с подписите си, че се е запознал със съдържанието на акта и че е получил препис от него. Това е и моментът на съставянето на акта, което обуславя и редовността му досежно реквизита дата на съставянето на АУАН .

Изложеното формира извод не само за валиден АУАН, но и съставен такъв в присъствието на нарушителя при спазване на правилата по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, поради което и наведеното в тази посока възражение също не се споделя от съда. Жалбоподателят не е бил лишен от възможността да разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какво нарушение се твърди, че е извършил и е организирал адекватно и в пълен обем защитата си още от момента на съставянето на АУАН. Не се споделят и доводите за нарушение, касаещо екземпляра от АУАН на жалбоподателя. В действителност е видно разместване на подписите на актосъствител и свидетел, но същото е обяснимо, предвид обстоятелството, че екземплярът е индигирано копие.

Видно е от приложеният по преписката АУАН, че същият съдържа всички реквизити, в това число подписи на актосъставител и свидетел на посочените за това места, поради което съдът намира, че недостатъкът на екземпляра на жалбоподателя не може да обоснове обратен от възприетия по-горе извод, доколкото по делото се установява причината за това несъответствие.

Доколкото същото по никакъв начин не се е отразило на правото на защита, настоящият съдебен състав не му придава целеното от жалбоподателя отменително значение.

Съдът не намери основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на 5 деянието, типична за общия случай на нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Липсват и основания за ревизиране на размера на наложената глоба, доколкото е видно, че същият е фиксиран в закона и не подлежи на редукция.

По отношение на нарушението, визирано в т. 2 от процесното НП, описано под правната квалификация на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, след служебно извършена проверка, настоящият съдебен състав констатира, че в случая не се установява същото да е налице. Посочената разпоредба предвижда задължение за водачите да носят контролният талон на МПС, което управляват. По делото бе установено, че същото е констатирано в сградата на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, като в тази връзка по делото няма доказателства жалбоподателят да се е придвижил до там с МПС, респ. същият да е имал задължение да носи в себе си СУМПС и Контролен талон към него. При това положение се обосновава и изводът, че в случая неправилно жалбоподателят е бил санкциониран за посоченото нарушение, доколкото същото се явява неустановено. Ето защо НП следва да бъде отменено в тази част.

Предвид всичко гореизложено обжалваното НП следва да бъде отменено в частта за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като бъде потвърдено в частта, касаеща нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.