Решение № 27 от 27.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимият Д. Й.

К., чрез неговият защитник – адв. К. срещу Присъда № 3 4 от 15.07.2025 г. постановена по Наказателно дело от общ характер № 20244440200262 по описа за 2024 година на Районен съд Червен бряг. В жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, като първият съд не е изяснил изцяло фактическата обстановка във връзка със обвинението, отказал е събиране на нови доказателства и е постановил осъдителна присъда при явна непълнота на доказателствената маса.

С обжалваната присъда Червенобрежкият районен съд е признал подсъдимия Д. Й. К., роден на ***г., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. К., общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***" № 14, българин, с българско гражданство, женен, със средно образование, развива дейност като едноличен търговец, неосъждан, за виновен в това, че на 08.08.2023 г. в гр. К., общ.

Червен бряг, обл. Плевен, се заканил с убийство на Л. Б. А., с адрес: гр. К., ул.

„***" № 14, чрез думите: „Ще те унищожа, ще те чакам до парка и някоя вечер, когато се прибираш, ще мина с буса през теб! Не забравяй, че теб ще те унищожа, ще те ликвидирам, ще те смачкам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – поради което и на 1 основание чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и във вр. чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с три годишен изпитателен срок. Първия съд осъдил подсъдимия Д. Й. К. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на пострадалата Л. Б. А., с ЕГН ********** сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 08.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 20 000 /двадесет хиляди/ лева отхвърлил иска като недоказан.

Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. Й. К. да заплати по сметка Областна Дирекция на МВР гр. Плевен сума в размер на 1121,50 лв.

/хиляда сто двадесет и един лева и петдесет стотинки/, съдебно деловодни разноски, представляващи възнаграждение за вещи лица по ЗМ № 223/2023 г. и да заплати по сметка на Районен съд – Червен бряг сумата от 657,37 лв.

/шестстотин петдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи съдебно деловодни разноски за възнаграждение за вещо лице, 280.00 /двеста и осемдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон, допуснато нарушение изразяващо се в отказ на съда да събере правнорелевантни източници на данни от значение за обвинението, както и липса на съществени части от мотивите към присъдата.

Прави се искане за оправдаване на предаденото на съд лице или алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В открито съдебно заседание, както защитника, така и подсъдимият поддържат исканията си по въззивната жалба.

Гражданската ищца – Л. А., редовно уведомена, ангажира писмено становище, в което сочи, че обществено достояние било неуважителното поведение на подсъдимия в обществото насочено към неспазване на установения правен ред и в този смисъл намира, че присъдата е правилна и законосъобразна.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд Червен бряг е образувано по внесен срещу Д. Й. К. обвинителен акт, с който му е повдигнато обвинение за това, че 2 на 08.08.2023 г. в гр. К., общ. Червен бряг, обл. Плевен, се заканил с убийство на Л. Б. А., с адрес: гр. К., ул. „***" № 14, чрез думите: „Ще те унищожа, ще те чакам до парка и някоя вечер, когато се прибираш, ще мина с буса през теб!

Не забравяй, че теб ще те унищожа, ще те ликвидирам, ще те смачкам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.

С Разпореждане от 13.11.2024 година, делото е насрочено в разпоредително заседание, като в последното изрично е посочено пострадалото лице – Л. А., разпоредено е връчването на същото, с което са й разяснени законните права, които би могла да реализира в съдебната фаза на наказателното производство.

На 11.12.2024 година в деловодството на РС Червен бряг е входиран граждански иск от Л. А. срещу подсъдимият с правно основание чл.45 от ЗЗД – обезщетение за претърпените неимуществено вреди в следствие на деянието, ведно със законната лихва считано от датата на деянието и до окончателното изплащане на сумата.

На 11.12.2024 година е проведено разпоредително заседание по делото.

Видно от съдебният протокол, пострадалата не се е явила лично, но преди даване ход на делото за обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, съдът е докладвал постъпилата молба за конституиране на страна ведно със заявената искова претенция. Видно от диспозитива на определението, съдът не се е произнесъл по искането за конституиране на Л. А. в качеството й на граждански ищец.

В проведено на 11.03.2025 година открито съдебно заседание,първият съд е приел, че е пропуснал да се произнесе по искането за приемане на граждански иск и е постановил определение, с което е конституирал страната, след което е пристъпил към процесуални действия по съдебното следствие.

Въззивната инстанция приема, че районният съд, при осъществяване на процесуалната си дейност във връзка с определяне на страните в съдебната фаза на наказателното производство, е допуснал съществено процесуално нарушение прилагайки нерегламентиран в НПК способ за отстраняване на собственият си пропуск във връзка със изпълнение на задълженията му произтичащи от правилата на разпоредителното заседание. От данните се установява, че към момента на провеждане на разпоредителното заседание, исковата молба е била не само депозирана в съда, но и явно е била на разположение по делото, тъй като в протокола от съдебното заседание изрично има вписване, че е докладвана. Въпреки това, съдът не се е произнесъл по конституиране на страната. Този пропуск е установен едва в съдебно заседание от 11.03.2025 година. Предприетият от районният съд подход, да констатира пропуск и да се произнася по въпрос от кръга на тези по чл.248 от НПК след приключване на разпоредителното заседание е крайно неправилен. Съдът е следвало, при установяването на това обстоятелство свързано със изключително сериозен процесуален въпрос като определяне на страните в производство, да проведе ново разпоредително заседание. Като не е сторил това, а е постановил определение за конституиране на страна след 3 преклузивното процесуално време в разпоредително заседание, е допуснал съществено процесуално нарушение накърняващо правата на предаденото на съд лице. Този порок не може да бъде отстранен от въззивната инстанция.

Това е така, тъй като всеки един подход в обратната посока, би могъл да доведе и до накърняване правата на пострадалото лице, което е постъпило добросъвестно в защита на своите законни интереси, като е депозирало искането си за конституиране като страна в производството в предвидените от Закона срокове. В молбата на пострадалото лице изрично се сочи, че желае да се възползва от събраните в досъдебното производство доказателства установяващи обвинителната теза, респективно обслужващи основателността на исковата претенция. Допуснатото нарушение не може да бъде определено като формално, тъй като е засегнало процесуалните права на подсъдимия и е довело до ограничаване на правото му на защита. Подсъдимият е поставен в положение да организира защитата си едновременно срещу наказателното обвинение и срещу гражданската претенция, включително по отношение на характера и размера на претендираните вреди, причинната връзка, евентуално съпричиняване и други релевантни обстоятелства. Когато гражданският ищец е конституиран едва след започване на съдебното следствие, част от доказателствата вече са били събрани, без защитата да е могла да съобрази поведението си и доказателствените си искания с наличието на граждански иск в процеса. Обстоятелството, че гражданският иск е уважен с присъдата, допълнително обосновава извода, че нарушението е съществено, тъй като е засегнало неблагоприятно имуществената сфера на подсъдимия без да му бъде гарантирана пълноценна защита срещу тази претенция в предвидения от закона момент. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като е допуснато в стадий на процеса, в който е следвало да бъде формиран правилният кръг на страните и да се гарантира равнопоставеността им при събиране и проверка на доказателствата. Това е едното от основанията, поради това присъдата следва да бъде отменена, а делото — върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, считано от стадия на разпоредителното заседание.

От друга страна, въззивният съд намира за основателно и възражението на защитата свързани със съдопроизводствената дейност на съда в хода на съдебното следствие. По същество съдебното следствие е проведено повърхностно, както при разпита на свидетелите, така и по отношение изслушаното експертно заключение. В резултат на това, в мотивите към съдебния акт липсва какъвто и да било сериозен анализ на доказателствените източници. Така например в с.з. вещото лице Т. по назначената съдебно психолого-психиатрична експертиза заявява, че не е установен стрес, като обследваното лице / пострадалата/ дори не е заявила за случая. Видно от съдържателната част на експертното заключение, там се излага съвсем различно твърдение, че пострадалата на инкриминираната дата е била обект на вербална агресия по телефона от страна на трето лице. Тези явни несъответствия не са отстранени от районния съд, което е могло да бъде сторено при един по-задълбочен разпит на вещото лице. В мотивите към 4 съдебния акт експертното заключение е обсъдено повърхностно и само в услуга на обвинителната теза, като напълно са неглижирани изводите направени от експерта по отношение на агресивната диспозиция и спецификата на реагиране на прискащи фактори / л.14 от заключението / от страна на пострадалата. Тези обективно установени от експерта данни не са съпоставени със съвкупния събран по делото доказателствен материал.

Аналогично районният съд е постъпил по отношение на приетите автотехнически експертизи. Макар, че е разполагал с процесуална възможност не е прегледан целият запис, съхранен върху носител, за който има безспорни данни, че не е манипулиран. Съдебно медицинската експертиза също е приета безкритично и без да бъде съпоставена със останалия доказателствен материал, относно причинно следствената връзка, а именно дали нараняванията по пострадалата са следствие на упражнена физическа сила от подсъдимия спрямо нея. Цялостният анализ на доказателствената маса представлява описание на доказателствените източници и декларативно изявление, че от тях се установява съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинението. Няма обаче никаква конкретика относно това, от кои доказателства какви обстоятелства конкретно се установяват. Всичко това налага извода, че мотивите са непълни по отношение на съществени въпроси, на които съдът следва да отговори . В този смисъл, въззивната инстанция приема, че е налице и частична липса на мотиви към съдебния акт, което прави невъзможно проследяване на правилността на направените с присъдата окончателни изводи по виновността на предаденото на съд лице. Липсата на мотиви или части от тях всякога съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на съдебния акт, което предполага връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание и от друг състав на съда.