Решение № 319 от 03.11.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 281/2025
- Вид
- Решение № 319
- Подписан
- 03.11.2025
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 - 49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 - 49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 - 49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 - 49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 - 49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 - 49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 186, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 66 · Закон за собствеността
- чл. 66, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 319 гр. Смолян, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500281 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. А. Б. ЕГН ********** гр. С., ул."А.
К." № *, чрез адв. М. О., срещу решение № 56/28.02.2025г, постановено по гр. дело № 741/2024г. по описа на PC - Смолян , в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С. К. Ч. ЕГН ********** гр. П., р-н С., ул. "П. Л." № *, ет. *, ап. *, В. К. И. ЕГН ********** гр. Р., ул. "К. П." № *, ет.
*, ап. * и С. А. Х. ЕГН ********** гр. С. ул. "Ч." № *, вх. *, ап. * иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на жилищна сграда с идентификатор ********* със застроена площ от 100,00 кв.м. по кадастралната карта на град С., одобрена със Заповед № РД18-14/10.05.2005г. на ИД на АГКК София, последно изменена на 18.03.2024г., с трайно предназначение жилищна сградаеднофамилна, която сграда е със стар идентификатор *******, състояща се от сутеренен етаж, един жилищен етаж в груб строеж върху имота при действително уговорените условия между С. К. Ч., ЕГН ********** и В. К.
И., ЕГН **********, от една страна и С. А. Х., ЕГН **********, от друга страна, и обективирани в нотариален акт № * от 19.04.2024г., том II, per. № 2429, дело № 206 от 2024г. на Нотариус А. Ш., per. № *** по регистъра на НК на РБ, вписан като Акт № *, том ІІІ, дело № 533/2024г. в Служба по вписванията град С., както и в частта, в която са присъдени на ответниците направените от тях разноски за водене на делото в размер на 1500 лева.
1
В останалата част, с която е отхвърлен искът да бъде прогласен за нищожен поради привидност и симулативност договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № * от 19.04.2024г., том II, per. № 2429, дело № 206 от 2024г. на Нотариус А. Ш., per. № *** по регистъра на НК на РБ, вписан като Акт № *, том III, дело № 533/2024г. в Служба по вписванията град С., в частта за размера на продажната цена за разликата над 45 000,00 лева до 90 000,00 лева, решението е влязло в сила като необжалвано.
Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Счита за безспорно, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА № * от 28.12.1993г., том IV, дело № 1595/1993г. на нотариус при PC – Смолян, е придобил правото на собственост върху дворно място от 480 кв.м., за което е отреден парцел *** в кв. * по плана на град С., който парцел е с уредени регулационни сметки при граници: улица, собствено място и държавно място. По одобрената кадастрална кара и кадастрални регистри на град С. имотът представлява поземлен имот с идентификатор ******* с площ 515 кв.м., адрес на имота град С., ул. „А. К.", трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор *******, който имот участва в образуването на УПИ *** в кв.
* по плана на град С.. Безспорно е също, че в имота е построена жилищна сграда с идентификатор *******.1 със застроена площ от 100,00 кв.м. по кадастралната карта на град С., одобрена със Заповед № 2 РД-1814/10.05.2005г. на ИД на АГКК София, последно изменена на 18.03.2024г., с трайно предназначение жилищна сграда-еднофамилна, която сграда е със стар идентификатор *******, състояща се от сутеренен етаж, един жилищен етаж в груб строеж върху имота. Собственици на сградата са първите двама ответника - С. К. Ч. и В. К. И.. Твърди, че на 02.06.2024г. ищецът забелязал, че непознати за него лица се намират в собствения му имот и извършват строителни работи, които не е възлагал и за извършването на които не е уведомяван по никакъв начин. Лицата извършвали изкопни работи в имота, целящи укрепването на конструкцията на жилищната сграда, без ищецът да им е учредил право на преминаване или право на ползване. Затова на 06.06.2024г подал жалба в община С. и поискал спиране на незаконното строителство. Твърди, че в хода на проверката, както и след направена справка в Имотния регистър, установил, че с нотариален акт № * от 19.04.2024г., том II, per. № 2429, дело № 206 от 2024г. на Нотариус А. Ш., per. № *** по регистъра на НК на РБ, вписан като Акт № *, том III, дело № 533/2024г. в Служба по вписванията С., ответниците С. Ч. и В. И. са прехвърлили правото на собственост върху жилищната сграда, построена в имота на ищеца, на третия ответник - С. А. Х., чрез договор за покупко-продажба за продажна цена в размер на 90 000 лева, с уговорка, че цената ще бъде заплатена по следния начин: сумата от 22 500 лева по банкова сметка на С. Ч. в П. АД, сумата от 22 500 лева по банкова сметка на В. К. И., открита в Банка Д. АД, в деня на подписване на нотариалния акт, след подписването му, а остатъкът от 2 сумата в размер на 45 000,00 лева ще бъде изплатена по посочения начин, найкъсно в срок до 23.04.2024г. Твърди, че в нотариалния акт е записано, че „са изпълнени особените изисквания на закона видно от връчена на 03.04.2024г. и на 11.04.2024г. нотариална покана до собственика на земята, отправена на основание чл. 66 ЗС". Счита обаче, че при сключване на процесния договор не са спазени особените изисквания на закона, като в тази връзка твърди, че собствениците на продадената жилищна сграда не са му предложили в качеството му на собственик на недвижимия имот закупуването й при същите условия, в нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗС. Видно от преписката по издаване на нотариалния акт, в която се съдържа нотариална покана per. № 1812/26.03.2024г., Акт № *, том I от регистъра на нотариус А. Ш., ответниците С. К. Ч. и В. К. И. са отправили покана до ищеца, чрез пълномощника му С.
М. Б. - негова майка, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа per. № 3008/01.11.2016г. на нотариус А. С., per. № 366 по РНК, с адрес на връчване на поканата по месторабота в Съдебна палата град С., бул. Б. № *, търговски офис на първи етаж. Приложено е пълномощното, от което се установява, че ищецът е упълномощил С. Б. за определени действия, сред които не попада получаването на покани за изкупуване на недвижими имоти, още по-малко включва правомощия за С. Б. от името и за сметка на Е. Б. да взема решения за закупуване на такива. При това положение счита, че не може да се приеме, че с връчването на С. Б. в качеството й на пълномощник на Е. Б. на покана за изкупуване на жилищната сграда, построена в собствения му недвижим имот, е изпълнено изискването на чл. 33, ал.1 ЗС. Вместо това, без дори да направят опит да връчат на собственика на имота предложение за изкупуване, първите двама ответници са отправили покана до лице, което не е упълномощено да получава от името и за сметка на ищеца предложения за изкупуване, като поради липсата на представителна власт у това лице, връчването е нередовно и следва да се приеме за неизвършено. Освен това счита, че районен съд в нарушение на процесуалния закон е обосновал решението си на документ, който не е приет като доказателство по делото. В тази връзка твърди, че видно от мотивите на обжалваното решение съдът е извършил „служебна проверка на предходно воденото между страните гр. д.
№ 1229/2019г. по описа на PC - Смолян и така е констатирал, че на стр. 50 от него се съдържа изцяло четливо копие на същото пълномощно, от което е констатирал, че последните два реда от първа страница гласят: „да подава молби и получава от мое и за моя сметка оригинали на мои документи за собственост и всякакви други документи. Да се подписва за горното, където е необходимо.“ Твърди, че въпросното пълномощно е във вида, в който е приложено към нотариалното дело, като никоя от страните, нито съдът, е направил възражение, че документът не е в цялост, респ. липсва доказателствено искане за изискването му в оригинал или заверено копие.
Така съдът е кредитирал документ, неприет като доказателство по делото, в нарушение на съдопроизводствените правила и правото на защита на ищеца.
Поддържа също, че лице, което следва да отправи покана до друго лице, не 3 може по своя воля и преценка да отправи покана не конкретно до него, а до друго, което смята за негов пълномощник. Не споделя извода на съда, че подобно връчване на пълномощник е редовно, както поради липсата на представителна власт у упълномощеното лице, така и поради факта, че поканата не е редовно връчена по правилата на чл. 44 - 49 ГПК, като уточнява, че има предвид връчването на С. Б., тъй като Е. Б. изобщо не е търсен за връчване на поканата. Твърди също, че не са представени доказателства от ответниците, че С. Б. е търсена на постоянния си и/или настоящ адрес, или че е търсена от нотариуса на местоработата си, и едва след като не е била намерена, е било залепено уведомление от нотариуса. Припомня разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, като в тази връзка твърди, че нотариусът е приел, че нотариалната покана е връчена при условията на отказ, а връчването е нередовно, тъй като е правено по адрес за връчване, посочен от ответниците по делото и различен от постоянния и настоящия адрес, а и от адреса на месторабота на лицето. Счита, че по делото няма данни именно това да е постоянен, настоящ или адрес на месторабота на С. Б., за да се приеме, че връчването е редовно. Твърди, че връчването е при отказ, т.е. покана изобщо не е била връчена дори на считаната от ответниците за пълномощник С. Б., за да се очаква, че тя ще я предаде на упълномощителя си и ще действа от негово име. Намира, че районният съд е изградил вътрешното си убеждение на базата на предположения, които не намират опора нито в доказателствата по делото, нито в правилата на житейската логика. Поддържа, че ако ищецът е бил лично поканен и/или уведомен за предстоящата сделка, той би упражнил правото си на изкупуване още тогава, вместо да води исково производство. Счита, че нотариалната покана съдържа предложение за изкупуване, което се различава от условията, при които е изповядана сделката, тъй като в нотариалната покана е посочена продажна цена от 90 000 лева, но не е посочено разсроченото плащане на сумата, при условията на което е продадена сградата.
Освен това в нотариалната покана изрично е посочено, че всички разноски по прехвърлянето следва да бъдат поети от купувача, а в нотариалния акт не фигурира подобен текст, от което прави извод, че разноските по прехвърлянето на имота се поемат по равно от страните по сделката.
Търси се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът бъде уважен.
Постъпил е в законовия срок писмен отговор от С. А. Х., чрез адв. С.
Н., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че на първо място следва да се изясни въпросът какви искове са били първоначално предявени. В исковата молба се поддържат твърдения, че процесният имот е продаден на по-ниска цена от вписаната в НА, както и че на ищеца не е предложено да го закупи при действително уговореното плащане по договора, което смята, че е за сумата от 45 000 лв. Затова в тази част е поискал обявяване на сделката за недействителна поради привидност и симулация, както и да бъде допуснато изкупуване от ищеца на процесния имот, при „действително уговорените условия“. Счита, че в проведеното о.с.з. ищецът е 4 заявил допълнителна претенция: в случай че съдът приеме за доказано, че действителната продажна цена на сделката е 90 000 лв., да изкупи сградата и на тази цена, а не само на цената от 45 000 лв. Доколкото обаче с исковата молба не е предявен иск за изкупуване на процесния имот при цена от 90 000 лв., то по - късното му предявяване се счита за недопустимо. Припомня, че чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗС предполагат три различни хипотези за възникване на потестативното право: когато собственикът не е бил поканен да изкупи сградата при същите условия; когато декларацията по чл. 33, ал. 1 ЗС е невярна или продажбата е извършена при привидно по-тежки условия.
Разпечатката съдържа 27 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a2d8c40-61bc-469e-b141-bfaa815120cb