Решение № 6771 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6771 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100513627 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 16876 от 16.09.2024 г., постановено по гр. д. № 30252/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 143-и състав, е отхвърлен предявеният от К. П. Ц. против „Уникредит Булбанк” АД /универсален правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД/ осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Уникредит Булбанк” АД /универсален правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД/ да заплати на К. П. Ц., като възстанови надвзетите суми за периода от 09.05.2019 г. до 7.06.2022 г. в размер на 12411,97 лева, представляващи курсовата разлика за швейцарски франк спрямо лева въз основа на обявената за нищожна клауза на чл. 10, ал. 9 от договора за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба 7.6.2022 година до окончателно плащане, както и отхвърля с оглед изхода на спора искането за присъждане на сторените разноски по гр.дело № 30252/2022 година по описа на Софийски районен съд в размер на 2946,48 лева.

Със същото решение К. П. Ц. осъдена да заплати „Уникредит Булбанк” АД /универсален правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД/ сумата от 1250 лева, представляваща, съобразно отхвърления размер на иска, дължимите разноски по гр.дело № 30252/2022 година по описа на Софийски районен съд.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата К. Ц., чрез адвокат М. Ч., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Въззивницата счита, че първоинстанционният съд не е зачел силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е прогласена нищожността клаузата на чл. 10, ал. 9 от договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г., съгласно която кредитополучателят приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след 1 превалутиране на кредита. Твърди, че прогласяването на нищожността има за правна последица недължимост на платеното въз основа на тази клауза от договора, поради което сумата, платена вследствие на промяна на валутния курс на чуждестранната валута, при която е предоставен кредитът, се явява платена при начална липса на основание. Поддържа, че курсът, по който следва да се погасява кредитът, е този към датата на отпускане на кредита, а именно – 1,22753 лева, както и че това обстоятелство не е отчетено от първоинстанционния съд. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период само част от извършените плащания са били в лева и само за тях е било налице превалутиране, като надвнесената разлика в размер на 993,26 лева е възстановена на ищцата. По отношение на останалата част от плащанията, доколкото същите били извършени в швейцарски франкове, не е извършвано превалутиране и не са налице неоснователно надвзети суми. Намира за ирелевантно обстоятелството как и по какъв начин ищцата се е сдобивала с валутата на кредита. При изложените съображения моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок от ищцата, чрез адвокат М. Ч., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът дължи на ищцата сумата от 12 411,97 лева (след допуснато изменение на иска), която била заплатена без правно основание и представляваща надвзети суми за периода от 09.05.2019 г. до 07.06.2022 г., изразяващи се в курсовата разлика за швейцарски франк спрямо лева въз основа на обявената за нищожна клауза на чл. 10, ал. 9 от договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г.

Възникването на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт за заплащането на сумата от 12 411,97 лева.

Между страните не е спорно, а и от приетия по делото Договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г. се установява, че страните са били обвързани от договор за банков кредит, по силата на който банката предоставя на кредитополучателят – ищец в настоящото производство, банков кредит в размер на 80 000 швейцарски франка (CHF). Съгласно чл.4, ал. 1 от договора погасяването на кредита се извършва с 300 равни месечни вноски /главница плюс лихва, дължими на 5-о календарно число от всеки месец от срока на действие на договора за кредит. Първите 12 погасителни вноски, считано от 05.12.2006 г. до 05.11.2007 г., се формират от сбора от главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора и към подписване на договора са в размер на 375 CHF, останалите 287 са в размер на 522 CHF и една последна изравняваща вноска на датата на падежа. Съгласно чл. 10, ал. 9 кредитополучателят декларира, че е запознат с 2 обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева в резултат на приложен по-висок лихвен процент съгласно действащите лихви по лихвения бюлетин на банката за физически лица. В тази връзка напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалугиране на кредита.

Не е спорно по делото, а и се установява, че с Решение № 77712 от 28.04.2020 г., постановено по гр. д. № 25154/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 120-и състав, потвърдено с Решение от 14.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 6708/2020 г. по описа на Софийски градски съд, II-Д състав, е прогласена за нищожна като противоречаща на закона клаузата на чл. 10, ал. 9 от Договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г., сключен между К.

П. Ц. и „Уникредит Булбанк” АД /универсален правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД/.

Видо от приетата по делото покана, ищцата е поканила ответното дружество да заплати сумата от 12 339,95 лева, представляваща недължимо платени суми за анюитетни вноски за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г. С отговор на ответното дружество от 24.10.2022 г., последното е уведомило ищцата, че след извършена проверка на всички вноски в лева по процесния договор за ипотечен кредит за периода месец май 2019 г. до април 2022 г. и след извършени преизчисления въз основа на посочения в Решение на СРС № 77712 от 28.04.2022 г. валутен курс на лева за швейцарски франк, а именно 1,22753, е установена надплатена сума при превалутирането на извършени погасявания по договора, като установената разлика възлиза на стойност от 993,26 лева. В цитираното писмо е посочено, че е взето решение от ръководството на ответника за възстановяване на сумата.

Установимо от приложеното по делото платежно нареждане с реф. № 601MSC222970001 е, че ответникът е заплатил по сметка на ищцата сумата от 993,25 лева.

По делото са изслушани заключения по първоначална и допълнителна съдебносчетоводна експертиза, които настоящият състав кредитира като обективни, компетентни и обосновани, поради което ги кредитира. Експертът констатира, че по данни на БНБ за 21.11.2006 г. валутният курс на лева за швейцарския франк е бил 1,22753 лева.

Според експерта за периода 04.06.2019 г. до 06.06.2022 г. по кредита са погасени 20821,81 швейцарски франкове, което чиято левова равностойност възлиза на 37 971,37 лева съобразно курса на швейцарския франк в деня на плащане на съответната вноска, а съобразно курса на швейцарския франк в деня на усвояване на кредита – 1,22753 към 21.11.2006 г., погасените по кредита вноски в размер на 20 821,81 швейцарски франкове възлизат на 25 559,40 лева, като разликата между двете суми възлиза на 12 411,97 лева.

Вещото лице е посочило, че К. П. Ц. има открита сметка на свое име с IBAN ****, която сметка е във швейцарски франкове. Констатирало е, че вноските по договор за ипотечен кредит са извършени чрез разплащателна сметка, открита на името на К. П. Ц. в швейцарски франкове, както и че всички вноски са извършени на каса в швейцарски франкове.

По делото е допуснато и изготвянето на допълнителна съдебносчетоводна експертиза със задача да се определи размерът на всяка една от направените месечни погасителни вноски за периода 09.05.2019 г. до 07.06.2022 г., като се направи превръщане в лева и се съобрази курса на швейцарския франк в деня на плащане на съответната вноска, както и да се даде общ сбор за периода за всички месеци от него, както и да посочи какви са били вноските, направени от ищцата на посочените дати, в каква валута и в какъв размер. Вещото лице е отговорило, че общо по кредита са постъпили 20 821,81 CHF, което изчислено по курса на БНБ възлиза на 37 971,37 лева. Вещото лице посочва, че на каса са внесени 17 160 CHF, които изчислени към курс на БНБ към съответната дата възлизат на 35 434,69 лева, а към курс на „Уникредит Булбанк“ – 35 443,84 лева, като разликата възлиза на 9,15 лева.

Вещото лице посочва, че на каса са внесени 3 697 лева, които превалутирани съобразно курса на банката за швейцарския франк възлиза на 2 018,47 C H F. Стойността на извършените плащания спрямо курса за швейцарския франк, приложим към деня на усвояване на кредита, възлиза на 3 011,74 CHF, като вещото лице е изчислило, че разликата 3 от курса на банката възлиза на 993,27 лева, като това се явява и надвнесената сума при прилагането на валутните курсове.

Въз основа на изложеното дотук съдът намира, че платена при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е единствено сумата от 993,27 лева, доколкото това е сумата, която се явява надвнесена вследствие на извършеното превалутиране от български лев в швейцарски франк по курс, различен от този към датата на усвояване на процесния кредит. Обогатяване за банката би настъпило единствено за вноските, които са погасявани от длъжника по кредита в лева и за които банката е извършила служебно превалутиране по курс, по-висок от този на БНБ към деня на усвояване на кредита, вследствие на което разликата във валутните курсове е довела до увеличение в имуществото на ответника. По отношение на останалия претендиран размер за сумата над 993,27 лева не се установява обогатяване от страна на ответника, доколкото, установимо от заключението на вещото лице, вноските са били заплатени на каса, директно в швейцарски франкове, поради което по отношение на тези вноски не е извършено превалутиране от страна на банката по нейния валутен курс, което да доведе до постъпления в нейното имущество. При извод за ненастъпило обогатяване в патримониума на ответника, ирелевантно за предмета на настоящия спор се явява обстоятелството при какви условия ищцата е закупила швейцарски франкове за погасяването на вноските по кредита. Да се приеме обратното би означавало банката неоправдано да поеме валутния риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ и превалутирането, както и да поеме евентуалните вреди, претърпени от ищцата и произтичащи от промяна на валутните курсове на други банкови и финансови институции.