Протокол № 524 от 10.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 524 гр. Пазарджик, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500502 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят „ ВОМАД-06“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. За него се явява адв. А. Г. П. с представено по делото пълномощно.

Ответникът по въззивната жалба С. К. К., редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

Съдът докладва постъпила молба от адв. А. Ч., с която моли да бъде даден ход на делото, в случай липса на процесуални пречки. Сочи, че няма доказателства и доказателствени искания. Възразява срещу поисканите с въззивната жалба доказателства. Изразява становище по съществото на спора.

Представя договор за правна помощ и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 299/27.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235240100316 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пещера дружеството „ВОМАД-06“ ЕООД, ЕИК 112655452, със седалище и адрес на управление: *** е осъдено да заплати на С. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 от ЗЗД, 1 сумата от 14 465,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходите за почистване на терена от собствения на ищцата имот с идентификатор *** по КККР на гр. Брацигово и възстановяването на съществуващото състояние преди насипването на имота с мраморна шлака от производствения процес на ответника „ВОМАД-06“ ЕООД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 14 465,00 лева до пълния предявен размер от 17 358,00 лева. С решението са присъдени и разноски на страните, като ответникът „ВОМАД-06“ ЕООД е осъден да заплати на С. К. К. сумата в общ размер на 2003,60 лева, както и е осъдена последната да заплати на ответното дружество сумата в общ размер на 208,33 лева.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на ответника „ВОМАД-06“ ЕООД – адвокат А.

П.. Решението се обжалва в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата К. сумата от 14 465,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и с която е осъдено да заплати й разноски по делото в размер на 2 003,60 лева. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Изразено е несъгласие с приетото от съда, че в периода от 2006 г. до 2021 г. дружеството е ползвало имота, съответно до 2019 г. негови работници са изхвърляли мраморна шлака в недвижимия имот, собственост на ищцата, поради което е прието, че са налице предпоставките за уважаване на исковите претенции по чл. 49 от ЗЗД. Неправилно съдът се е позовал на свидетелските показания на Тодовичина и К., които възприел безкритично и в същото време е игнорирал и не е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Е. Г.а, според която освен ответното дружество и други трети лица са изхвърляли мраморна шлака в имота на ищцата. Намира, че свидетелката Г.а при разпита си потвърждава обстоятелството, че имотът е бил замърсяван освен от ответното дружество, но и от други трети лица, включително и от ищцата К., чрез нейната фирма, която през годините също била изхвърляла шлака в процесния парцел. С оглед на това неправилно, съдът не е приел за основателно възражението, че ответникът не би следвало да дължи пълния размер на разходите за почистване на имота, тъй като се установило, че и трето лице, а също и бащата на ищцата – свидетелят К., и неговият съдружник А. Д., са складирали такива отпадъци в имота на ищцата. Неправилно съдът бил приел, че с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, дори да се приемела тази теза на ответника, то последният ще отговаря солидарно с тези трети лица, поради което увреденият има право да избере срещу кого от деликвентите да предяви иска си за обезщетяване на причинените вреди. Намира, че искът следвало да бъде предявен и спрямо останалите трети лица. Счита, че в конкретния случай правото на иск принадлежало единствено на бившите собственици на имота, в частност на Х.С., в качеството й на наемодател на 2 имота, а с оглед установеното по делото, дружеството, заедно с ищцата и нейния баща – свидетеля К., следвало да отговарят солидарно за замърсяването съгласно чл. 53 от ЗЗД. Изложеното налагало повторен разпит на свидетелката Г.а. По отношение приетата съдебно-техническа експертиза счита, че неправилно съдът я е кредитирал изцяло по отношение стойността на разходите за почистване на терена и възстановяване на съществуващото преди насипването с отпадъци състояние, определени в размер на 14 465,00 лева без ДДС, съответно в размер на 17 358,00 лева с ДДС. Сочи, че съгласно показанията на свидетелката Г.а, която е присъствала при огледа, вещото лице не е имало възможност да влезе в имота и да измери количеството отпадъци, за да даде тяхната оценка, поради неподдържането на имота и намиращата се в него растителност, което не било обсъдено от съда. Още с исковата молба ищцата била посочила, че е възложила частна експертиза за определяне разходите за почистване на терена, според която мраморната шлака била разположена в западната част на имота, заемала площ от 880 кв.м. и била с обем от 1 760 куб. м. Според експерта по тази експертиза, стойността на разходите за почистване на имота, включително за извозване на отпадъците към месец юли 2022г. възлизал на сумата от 9 518,00 лева, каквато била и първоначалната искова претенция. Съдът не бил обсъдил въпроса за разминаването на двете експертизи, имайки предвид почти двойното разминаване в разходите за почистване на терена, дадени от експертите, както и това, че вещото лице по приетото по делото заключение е използвало за база оферта от дружество, посочено от ищцовата страна. Намира, че вещото лице С.Б. следва да бъде разпитано отново, поради твърденията на свидетелката, че същото не е могло да направи оглед на терена, още по-малко, не би могло да направи изчисленията посочени в експертизата. На следващо място от представения Договор за наем от 17.01.2013 г., сключен между Х.С., като наемодател и Й.Д., като наемател, било видно, че наемодателката е предоставила на наемателя част от процесния имот за ползване срещу наема цена. Съгласно договорките, договорът се е трансформирал в такъв с неопределен срок, като неправилно съдът е приел, че придобиването на имота след замърсяването му от работници на ответното дружество с мраморна шлака, не освобождавало ответника от отговорност. Оспорва прието от съда, че не било недоказано твърдението, че уговорката на ищцата с продавачите била продажната цена да е много по-ниска от пазарната цена, за да бъде почистен имота от купувача за негова сметка. Намира за неправилно и прието от съда, че извършените от работниците на ответното дружество в хода на изпълнение на служебните им задължения действия по изхвърляне на производствени отпадъци - мраморна шлака в чужд имот, без съгласието на собственика му. Оспорва решението и по отношение присъдените в полза на ищцата разноски в размер на 2 003,60 лева. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковите претенции бъдат отхвърлени, както и за присъждане на разноски. Направени са доказателствени искания за допускане пред въззивната инстанция на преразпит на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Е. Г.а и на вещото лице С.Б., както и да бъде допусната до разпит свидетелката Х.И.С., в 3 качеството й на наемодател на жалбоподателя, във връзка с твърдението, че същата действително е дала съгласието си ответното дружество да складира отпадъци от производството си за периода от 2013 г. до продажбата на имота на ищцата през 2021 г.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител ищцата К. – адвокат А. Ч., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи. Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваните части, както и за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Възразява се срещу уважаването на доказателствените искания, направени с жалбата.

В частта, с която са отхвърлени предявените искове на С. К. К. срещу „ВОМАД-06“ ЕООД за разликата над присъдената сума от 14 465,00 лева до пълния предявен размер от 17 358,00 лева, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.

С Разпореждане № 800/05.08.2024г. е указано на жалбоподателя изрично да уточни, дали оспорването на съдебния акт в частта относно присъдените в полза на ищцата разноски представлява искане по чл. 248 от ГПК или претендира промяна на разноските, като законна последица от уважаване на жалбата.

С молба от 21.08.2024 г., жалбоподателят е уточнил, че претендира промяна на разноските, като законна последица от уважаване на жалбата.

С Разпореждане № 865/26.08.2024г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като по направените с въззивната жалба доказателствени искания е посочено, че на основание чл. 267, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съставът на съда ще се произнесе в първото по делото заседание, след изслушване становището на страните.

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така подадената въззивна жалба. Държим на доказателствените искания направени с нея.

След съвещание, по направените с жалбата доказателствени искания, съдът намира същите за неоснователни. Не са налице основания за преразпит на посочената свидетелката, доколкото правилни ли са изводите на първоинстанционния съд, във с тяхното кредитиране или не, е въпрос по съществото на делото, свързан с дължимия от съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства, по който въпрос въззивният съд ще се произнесе с крайния си съдебен акт. Същото важи и за искания преразпит на вещото лице по приетата по делото експертиза, като вещото лице е изслушано от първоинстанционния съд, страната е могла да зададе въпросите си, съответно не е необходимо вещото лице да бъде изслушвано повторно. По отношение искането за допускане на нов свидетел за установяване на факта дала ли е съгласие на страната да складира отпадъци в имота, същото се прави за първи път пред въззивната инстанция, като това обстоятелство нито е 4 новоузнато, нито нововъзникнало по смисъла на чл. 266, ал. 2 от ГПК, нито се сочат допуснати от съда процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК същото е преклудирано, доколкото искането е за установяване на обстоятелства, които са били известни на страната и същата е могла да поиска събиране на това доказателство в първоинстанционното производство.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба доказателствени искания за преразпит на свидетелката Е. Г.а и вещото лице С.Б., както и да бъде допусната до разпит свидетелката Х.И.С..

Адв. П.: Нямам други доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя си, моля да уважите жалбата, като отмените решението на първоинстанционния съд № 299 от 27.05.2024 г. постановено по гр.д. № 316 от 2023 г. по описа на РСПещера, вместо което да постановите решение, с което да отхвърлите предявените от ищцата С. К. К. искове срещу представляваното от мен дружество „ ВОМАД-06“ ЕООД, тъй като поради изложените в жалбата доводи, считам че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, като подробни за това съображения ще изложа в писмените си бележки в предоставен ми от съда срок. Претендираме разноски за настоящата инстанция, касаещи платено адвокатско възнаграждение - в размер на 2 000 лв., за което представям договор за правна защита и съдействие, както и разноските за държавна такса за образуване на производство пред въззивна инстанция.