Решение № 205 от 06.10.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Девня, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от Д. В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №

20263120100433 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от П. Р. П. с ЕГН **********, против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 6 002,48 лева/3069,02 евро, съставляващи престирани парични плащания по нищожен договор за кредит ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане

В исковата молба се излага, че на 29.12.2022 г. между П. Р. П., ЕГН **********, в качеството й на „Кредитополучател" от една страна и ответника "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, в качеството му на „Кредитор" от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт №********* (накратко „Договорът за заем"), при следните условия: 5,000 лева главница; 41% годишен лихвен процент; 48.91% годишен процент на разходите; 36 месечен срок на кредита; 8,765.02 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Съгласно т. VI. от Договора за заем ищецът е „поискал и закупил" допълнителни услуги, а именно: Фаст - предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което кредиторът е начислил допълнително сума в размер 2,000 лв. ; Флекси предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което кредиторът е начислил допълнително сума в размер 2,500 лв. ; В договорът за заем е пояснено, че сумите ще бъдат разсрочени в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва. По този начин, общата сума на заема не е обявената в Договора за заем 8,765.02 лв., а значително по- висока - 13,265.02 лв. ;

1

Клаузите „Фаст" и „Флекси“ са нищожни, а договорът недействителен поради неточно посочено ГПР. В случая ищцата е заплатила 11,002.48 лв. Предвид недействителността на договора и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то 6,002.48 лв. от общо платените 11,002.48 лв. са платени при изначална липса на основание. Клаузите, уреждащи допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси“ са противоречащи на императивна правна норма, неравноправни и нищожни поради накърняване на добрите нрави. Услугите "приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит", и „промяна на погасителния план“ представляват по своята същност действия по усвояването и управлението на кредита в тотално противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същите определено не са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Клаузите са сключени във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща 36 месеца за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на сключване на самия договор за потребителски кредит. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, с което е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. В действителност, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва, че уговорените клаузи поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Нещо повече, въвежда се задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, а именно правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй като потребителят заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, тъй като той зависи от волята на кредитора. Освен това, заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.

Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С клаузата се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Клаузите за допълнителни услуги са нищожни и поради накърняване на добрите нрави. С уговарянето на възнаграждение за закупени 2 допълнителни услуги от общо 5,250 лв., чийто размер надхвърля размера на предоставения кредит от 5,000.00 лв. , се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на тези суми не представлява плащане за услуга, а реално са прикрити разходи по кредита, което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са били отделени като допълнителни клаузи. В процесния случай насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на дължимото възнаграждение, че практически означава, че престация липсва. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Клаузите не са индивидуално уговорени клаузи по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Видно от договора, същият е предоставен при стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква възможност да влияе. Възнаграждението за допълнителни услуги е било предвидено в самия ДПК, което означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение, без да откаже сключване на самия договор за потребителски кредит, т. е. длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи договора за потребителски кредит без да закупи предоставяне на допълнителни услуги. С оглед гореизложеното възнагражденията за предоставяне на допълнителни услуги противоречат на добрите нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП и чл. 10а, ал. 2 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК /така и Опрелеление № 84 от 26.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 854 / 202 1 г. на Окръжен съл Добрич; Опрелеление № 120 от 07.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1090 / 2021 г. на Окръжен съл - Благоевграл; Опрелеление № 558 от 01.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 482 / 2021 г. на Окръжен съл - Шумен; Опрелеление № 643 от 15.12.2021 г. по в. ч. гр. л. № 449 / 2021 г. на Окръжен съд - Габрово; Опрелеление № 1464 от 29.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 3041 / 2021 г. на Окръжен съл - Пловдив и много други срещу съшия ответник по отношение на такси „Фаст“ и ..Флекси“./. С оглед гореизложеното и съдържанието на Договора за заем същият е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани три изчисляване на годишния процент на разходите по опредедения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В случая уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" в размер на 2000 лв. и допълнителна услуга 3

„Флекси" в размер на 2,500 лв. е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Според практиката на СЕС - решение по дело С686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. В случая възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49.14 %, въпреки, че е включено в общия дълг и ллесечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите. Ответникът - кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги. Така уговорената такса не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането й (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Процесния договор за кредит е в размер на 5,000.00 лв., а възнаграждението за допълнителни услуги 4,500 лв., т. е. почти колкото главницата. Съобразявайки параметрите на договора за кредит към момента на неговото сключване, а именно ГПР в размер на 49.14%, то и без специални знания е видно, че добавяйки допълнителни 4,500 лв. към сумата за погасяване при същия лихвен процент и същия срок, то размерът на ГПР би бил в пъти по-висок от допустимия съгласно ЗПК. С решение от 21.03.2024 г. по дело С 714/22 на Съда на ЕС (С.Р.Г. срещу същия ответник - „Профи Кредит България“ ЕООД), е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага 4 изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Невключването на разхода за услуги „Фаст" и „Флекси“ в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Същевременно клаузите не са индивидуално уговорени, същите са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договора може да се направи обоснован извод, че договора е бланков и изготвен при предварително посочени от кредитора условия.