Разпореждане № 7346 от 26.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7346 гр. Кюстендил, 26.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20261520103984 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: **************** за заплащане на следните суми: 143,70 евро – главница по Договор за кредит № ******* ******* г., сключен с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлен на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез договор за цесия от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 25.08.2026 г. до окончателното изплащане; 8,42 евро – договорна лихва за периода ******* г. до 27.03.2023 г.

Претендират се и сторените съдебно деловодни разноски.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не са посочени компонентите на годишния процент на разходите (ГПР). Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Отделно съдът намира, че в размера на ГПР е следвало да бъде включена и 1 неустойката за непредоставяне на обезпечение, тъй като представлява конструкция, прикриваща допълнително възнаграждение на кредитора по договора. В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага. Очевидно заявителят е искал да изведе неустойките извън обхвата на ГПР, защото в противен случай той би надхвърлил максималния законов праг. Сумата е необосновано висока с оглед вредите, които неустойката обезпечава. Освен това кредитодателят поставя редица условия и ограничения на потребителя, с които прави по-вероятно неустойката да стане изискуема – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък; в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на многобройните изисквания, уредени в общите условия.

Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да сключи договора, без да му бъде предоставено такова. Налице е явна злоупотреба с лица, които се намират в затруднено положение. Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“. Кредиторът е включил неустойката като част от месечните погасителни вноски, защото е бил убеден, че ще възникнат предпоставките за плащането й. Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва). Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 23 ЗПК.

Предвид всичко изложено, потребителят дължи само главницата по договора за кредит – 153,39 евро. От тази сума следва да се приспаднат направените от потребителя плащания, които, по данни на заявителя, посочени в заявлението, възлизат на сума от 15,34 евро. Тоест, дължими остават 138,05 евро. Единствено за тази сума заявлението следва да се уважи, ведно със законната лихва върху нея, а за горницата до пълния размер на претендираната главница, както и за акцесорните вземания същото следва да се отхвърли, като неоснователно.

На заявителя следва да се определят 40,90 евро за юрисконсултско възнаграждение. От така определеното възнаграждение и заплатената държавна такса в размер 10,86 евро на заявителя следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението съответно 37,12 евро за юрисконсултско възнаграждение и 9,86 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление подадено от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: ****************, за заплащане на следните суми: 5,65 евро – главница по Договор за кредит № ******* ******* г., сключен с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлен на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез договор за цесия от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 25.08.2026 г. до окончателното изплащане; 8,42 евро – договорна възнаградителна лихва за периода ******* г. - 27.03.2023 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед по чл. 410 ГПК в полза на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, срещу Д. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: ****************, за заплащане на следните суми: 138,05 евро – главница по Договор за кредит № ******* ******* г., сключен с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлен на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез договор за цесия от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 25.08.2026 г. до окончателното изплащане; 37,12 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 9,86 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3